fbpx

НОВО

Посяга ли Демократична България към “престола” на ДПС?

Aнализ на случващото се през последната седмица. Една тезите, които си заслужават допълнителна дискусия е, че Демократична България, чрез поведението на Христо Иванов през последните седмици, посяга към “престола” на ДПС на балансьор в българската политика. Ако успее...

„Божията премъдрост“ и безразсъдността в политиката

“Царството небесно бива насилвано, и насилници го грабят”Матей 11:12 И ето – след 86 години като музей историческото сърце на православният свят, църквата „Света София“ в Константинопол е отново превърната в джамия. На 2 юли турският административен съд постанови, че...

Правилната кауза

Акцията на Христо Иванов в Росенец беше първият истински пробив на ДБ срещу статуквото. Изключително попадение, по няколко причини: 1. Реалистичен противник. Когато ДБ говори срещу всички едновременно - ГЕРБ, Главна прокуратура, Тръмп, Путин, международното положение...

Радикализираха ли се лявото и дясното?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и Боян Стефанов от "Младежки консервативен клуб" и д-р Любомир Талев от "Институт за дясна политика", гостуваха в предаването "Реакция" на "ТВ Европа" с водещ Михаил Кръстев. Тема на разговора бе...

Има ли проблем с расизма в САЩ?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше расизма в САЩ. Вижте пълното видео:...

Актуалните вътрешнополитически сюжети – политика или скандал?

Главният редактор на дясната платформа "Консерваторъ" Николай Обллаков гостува в предаването "Имате думата" по Канал 3. Тема на разговора беше вътрешнополитическата ситуация в страната. Вижте пълното видео:...

Каква е причината за протестите в Европа и САЩ

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Димитър Къцарков гостува в предаването "Студио Хъ" по телевизия "7/8". Тема на разговора бяха протестите в Европа и САЩ. Вижте пълното видео:...

В Либия Ердоган постигна най-големия си успех

Това, което се случва в Либия, е най-големият външно-политически успех на турския президент Реджеп Ердоган в неговата кариера и като министър-председател, и като президент на страната си. Припомням, че намесата на Турция в северно-африканската страна е основната...

Лъжата „Гарант на етническия мир“

След акцията на Христо Иванов в незаконно окупираната от Ахмед Доган територия около Росенец, се повтори многократно старата лъжа, че вторият в частност и ДПС като цяло е „гарант за етническия мир в България“. Това, разбира се, не може да бъде по-далече от истината....

Функционираща икономика и лична отговорност

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията Днес - пред лицето на сериозна глобална пандемия - икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на...

20 години свобода

Време за четене: 4 мин.

Днес много приятели разказват в блоговете си по нещо за 10 ноември 1989. Ще споделя и аз, макар че в случката има гротескно-просташки елементи.

На 10 ноември 1989г. бях на 13 години, в началото на 6-ти клас. Вечерта бях на рожден ден у една съученичка. От тези класическите – жълт швепс „златен портокал”, торта „Добуш” с написано с бяла глазура и кичнозни букви ЧРД, стройна редица смрадливи обувки в антрето и касетофон Hitachi от който свири Шортс, Юръп, Деф Лепард и Меноуар… След обилно количество швепс, няколко блуса на комсомолска дистанция и обилна руменина по ушите по някое време реших да се прибирам. Качих се на трамвай седмица на „Емил Марков” и „България” (дали се казваше така?). Беше студено, мокро и тъмно, валеше някаква лапавица, а трамваят беше светъл, топъл и уютен. Пътувах си седмал странично на седалката в полу-празния трамвай и си мислех хубави неща за едно момиче от класа. Погледът ми бе привлечен от рисунка по запотеното стъкло. Някой бе нарисувал човече с клюнест дълъг нос и големи уши и под него беше написал „Тошо да ти еба майката” В крехките си 13 години бях добре индоктриниран от родителите си, че Другарят Тодор Живков е лош и прост, а Червената армия не ни е освободила и затова никой не я обича истински, но не бива да го казвам извън къщи. Затова изпитах някакво притеснение от картинката и класическа пионерска параноя да не би някой да реши, че аз съм написал нецензорните думи… Обаче химията си е химия и пак ме отнесе в мечтите за сексуална инициация.

Дойде моята спирка, слязох и по лапавицата доприпках до къщи. Отключих вратата със зашития с ластик за джоба ми ключ (не ми даваха да го нося на врата, да не го дръпне и пусне някой и да ми извади очите). У дома беше тъмно, светеше само лампата на бюрото на майка, а всички се бяха събрали на диваните наоколо и слушаха напрегнато. Когато понечих да кажа някоя традиционна глупост за завръщане от Рожден ден, от сорта на „само аз в класа нямам електронна игра” всички (майка, баща и баба) изшъткаха нервно без да ме поглеждат. На бюрото стоеше транзистора „Спорт2” с вградена феритна антена и през познатите смущения на къси вълни Румяна Узунова с едва забележим немски акцент съобщаваше, че е паднал най-дълго управлявалия европейски диктатор. След това пуснаха мелодията на „Питат ли ме дей зората…” в леко забързан каданс, която беше заставка на „Свободна Европа”. Тъй като вече бяха пуснали парното и беше жега, майка беше отворила прозореца (никога дотогава не се беше случвало по време на Свободна Европа). По отсрещния тротоар на пустата и притихнала улица вървеше подпийнал човек на около 30 години с кожено рокерско яке и крещеше „Янко, Янко, ти си педеее…”(заглъхна, явно хълцаше). Когато поразвеселени проточихме глави през прозореца, човекът ни забеляза, вдигна ръце към небето и извика „Христос Воскресе!”….

Така мина 10 ноември. За случките след това мога да напиша дебела книга. Пред очите ми минават кадри от сбирките в Южния парк на 12-ти, първия митинг пред сградата на Св. Синод на 15-ти, митинга на 18-ти ноември, живата верига и танковете на 14 декември, шампанското, което отворихме след грандиозния митинг на 7-ми юни, убедени, че не просто ще победим, а ще бъде смазваща победа, покрусата след това. стачката срещу Луканов, побоищата на баретите в малките улички около дома му на „Латинка” 15, Града на истината и тоалетната на мавзолея, 39-те, студентите със спални чували пред ВИТИЗ и висящите от покрива на Ректората, победата „с малко но завинаги”, боянските хватки и цялата наивна неадекватност около тях, Беров и Виденов, отчаянието, възхищението пред Белградските протести и мощната лавина, която направихме няколко седмици по-късно, барикадите, черните от запалените гуми лица със светнали очи, побоят…победата, крахът на илюзиите и илюзията за крах, падането на визите, енергията която се възраждаше отново и отново… Сещам за поезията на първите дни, за самиздатските песни, които се раздаваха на ксерокс и хората стояха като коледари и пееха тук и там… (СДС за демокрация, гордостта на наш’та нация… и т.н.)

Гордея се с всички тези неща. Благодарен съм, че съм бил свидетел и участник. Ще продължа да подкрепям свободата когато, където и колкото е нужно.

 

 

Споделете чрез

Предишен

Следващ