fbpx

Функционираща икономика и лична отговорност

Време за четене: 4 мин.

Функционираща икономика и лична отговорност, а не военновременен планов социализъм и крути забрани ще ни спасят от пандемията

Днес – пред лицето на сериозна глобална пандемия – икономическата наука и функциониращата стопанска система не просто няма как да минат на втори план, но дори напротив: те придобиват първостепенно значение за оцеляването на света и на нацията ни. Във физически, психически и в културен план.

Истерията да се върнат “рестриктивните мерки” няма да помогне никому. А който се опитва да я наложи, търсейки дивидент – политически, имиджов или корпоративен, заигравайки се страховете на хората, – сам ще пострада от касаещите всички ни негативни последствия. Ако някой иска това – да си го каже смело, но и да понесе отговорността за думите си, а не да чака удобно и да обере аплаузите за двусмисленото си говорене и егоистичния си интерес.

Началото на годината бе с отлични икономически перспективи у нас – и после всичко рухна. Април беше ужасен, сринаха се внос и износ, частно потребление и инвестиции. След разхлабването на мерките веднага се забеляза частично възстановяване на доверието: индексът на икономическите нагласи нарасна през юни до 72,6 пункта от 63,8 пункта през май от дъното през април от 58,3 пункта. А от
ЕК отчетоха подобрение на бизнес доверието в индустрията (до -13,5 от -20,6 пункта през април), в сферата на услугите, при търговията на дребно и в строителството – което е добър знак, защото само с инвестиции вследствие на повишено доверие на бизнеса ще има устойчив растеж и връщане на здравия и разумен оптимизъм. От ЕК очакват и ръст на износа и частното потребление през второто полугодие, което също е добър знак за поддържане на по-свободен курс.

Днес действително има повече нови случаи на ковид заразени, но и повече нови тестове. Оттам е подвеждащо да се коментират ангро “новите случаи”, защото като процент е доста спорно дали всъщност болните са повече.

Важно е да се разбере, че решението за “затваряне” на икономиката би било фатално – в глобален и локален план. Появиха се изследвания, които показват, че от дърпането на шалтера на производството и затварянето вкъщи, респективно от загубата на доход и житейска перспектива на 1 починал от КОВИД се падат по 29 жертви от последствията: глад, самоубийства, агресия, недолекувани тежки болести като диабет, влошена хигиена, инфаркти и инсулти, тежки психически разстройства от несигурността пред бъдещето.

Колкото и да са условни всякакви заигравки със статистиката само здравата логика може да ни задържи над повърхността. Последствията от тежка рецесия, ще се измерват в милиони жертви само в Третия свят, например, изцяло зависещ от помощта и “здравето” на развитата Западна цивилизация.

Икономиката е наука за средствата – не за целите. Въпросът, на който тя отговаря, е: как да функционира обществото и разделението на труда, така че най-ефективно и ефикасно да създава “средствата”, с които да се постигат целите на хората, съставляващи общество.
А целта днес е “здравето”. То обаче е сложно и нелесно за дефиниране състояние. Здравето има медицински, но също така психологически и финансов, че дори политически аспект – доброто функциониране на институциите означава работещ социален мир, здравна система и усещане за сигурност и прогнозируемост.

Работещата икономика е гарант, че дори в пандемия шокът ще е по-малък. Логично, но недостатъчно коментирано – излязоха данни затова, че в над 95 процента от случаите на смърт с ковид болни, пациентът е имал други тежки заболявания и патологии. Колкото по-добре функционира икономическата система, толкова по-малко са условията за такова влошено здраве в масовия случай.

Винаги по-свободните икономически общества се справят по-добре в условия на пандемия – така е било и при инфлуенцата след Първата световна война, така беше и сега със Сингапур и Южна Корея.

Защо? Така нареченият пазар – предприемачи и свободни купувачи – много по-бързо напипват сигналите затова кое е важно и кое следва да се икономиса, кое да се произвежда и в какъв обем. Шокът на предлагането – затворените фабрики и търговски обекти – се прехвърли в шок на потреблението – липса на доходи у хората, които спряха да харчат. Решението: час по-скоро дерегулацията и пречките пред производството да се премахнат, така че бизнесът гъвкаво да реагира на новите условия и да се адаптира адекватно. В противен случай се влиза в низходяща спирала, която ще торпилира и социалната, и здравната система на страната ни. И никакви държавни мерки няма да сработят в ответ, когато “каручката се обърне”.

България има шанс да излезе от кризата адекватно, ако обществото и политическият ни елит не залитнат по подвеждащите призиви на злонамерените политически сирени или глашатаите на фармацевтичния маркетинг: затваряйте, затваряйте, затваряйте…

Не, решението е точно обратното. Премахване на забрани, лична отговорност и хигиена, маски и медицинска инфраструктура, както действия на самия бизнес на терен. Все “мерки”, които зависят от ефективна и реално работеща икономика.

Споделете чрез

Предишен

Следващ