НОВО

„Да здравствует революция!“

Каква беше точната цена на болшевишкия преврат в Русия? Между 7 и 12 милиона души загиват в Русия от 1917 г. до 1923 г, за да наложат болшевиките властта си в гражданската война и върху обществото. Около 500 000 войници загиват в битките, като сред цивилното население...

Идеализмът убива

Посещаването на опасни места по света следва да е продукт на подготовка, осъзнат риск, богата информираност и способност за критично мислене. Санитарният минимум от познания за това как работи светът диктува да може да различиш сравнително сигурните от несигурните...

Орбан и ЕНП или пушката като патерица

От решението на Европейската народна партия (ЕНП) да "замрази" участието на Фидес, ръководена от Виктор Орбан, няма спечелили. И ЕНП, и унгарският министър-председател само губят от така развилите се събития. ЕНП губи, тъй като тя трябва да кооптира, да си сътрудничи...

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Шистовият газ и зъболекарският стол

Време за четене: 6 мин.

Бисер Манолов*

Има ли връзка между шистовия газ и посещението при зъболекар? На пръв поглед това е твърде абсурден и смешен въпрос, нали, но повярвайте ми, че това е така само на пръв поглед. Всяка визита при вашия зъболекар е, меко казано, неприятна. Представете си точно момента, в който сте заели мястото си на стола – за вас това не е зъболекарски стол, а по-скоро стол за инквизиция. Вие сте напрегнати, потите се, гледате уплашено и още преди машинката да е докоснала проблемния зъб, вече стенете. Зъболекарят се чуди как да ви успокои. Единственият ви мотив да не побегнете е, че осъзнавате необходимостта от тази болка която е най-вече в съзнанието ви. Абсолютно по същия начин стоят нещата и с шистовия газ.

Аз дълбоко симпатизирам на Зелените. Намирам обаче за необходимо да се прави винаги аналогия между екологията в природата и „екологията“ в личното поведение. В общественото пространство се налага идеята, че темата за шистовия газ е нещо като болезненото „ох“, преди машинката на зъболекаря да е докоснала проблемния ви зъб. В случая енергийната ни система определено може да бъде сравнена с проблемен зъб. Диагнозата на последната към момента е „обострен пулпит“. Всички без изключение осъзнават, че имаме нужда от спешна хирургическа интервенция, но освен звучни охкания рационални решения не се задават на хоризонта.

Има една болезнена сентенция, описваща относително коректно ситуацията по темата в момента, която гласи: Каквото и да ти говорят, знай, че става дума за пари. Аз бих я перифразирал по следния начин: „Който каквото и да ти говори, знай, че става дума за газ.“ По-точно става дума или за конвенционален, или за неконвенционален газ.

Според последните данни на Форума на страните износителки на газ световните запаси от неконвенционален газ (включва и шистовия) са в размер на 1719,8 трилиона кубични метра. Това, разбира се, са прогнозни данни. Според същия източник запасите от конвенционален газ възлизат на 240,6 трилиона кубични метра. Разликата е около седем пъти.

Най-голям процент от ресурсите на неконвенционален газ е концентриран в Азия и Австралия – в размер на 480,1 трилиона кубични метра, след което следва Северна Америка с 372,4 трилиона кубични метраи чак на трето место идват държавите, спадащи към бившия СССР. Нарочно съм написал „чак на трето място“, защото това да голяма степен предопределя геополитическите процеси. Разбира се, че нас ни интересува газовият баланс в Европа и България. Прогнозните газови запаси за Европа изглеждат по следния начин – 6,3 трилиона кубични метра конвенционален газ към 84,4 трилиона кубични метра неконвенционален газ. Най-големи са залежите на неконвенционален газ в районите на Северните Балкани и Карпатите, Трансилвания, Прибалтика, Северна Германия, голяма част от Франция и др.

Да, прогнозите са, че в България има залежи на неконвенционален газ, и то според оценка на експерти предостатъчно, за да задоволят вътрешните ни потребности в рамките на следващите няколко десетилетия. По темата обаче липсва силно експертно говорене. Понастоящем енергийната тема е заето от политиците пространство. Енергетиката е темата, която най-вече показва икономическите зависимости на родните политици. Само за миг си представете, че в един момент може да се окажем енергийно независими от „едни“ газови тръби, за които толкова активно се говори в момента. Постигането на енергийна независимост, разбира се, е изключително сложен процес, който ще отнеме минимум десет години, но както всички знаем, и най-дългото пътешествие започва с първата крачка. Нека да си помечтаем още малко. Оттук насетне в статията съвсем умишлено ще заменя „неконвенционален газ“ с „шистов газ“, макар че няма да бъде съвсем коректно. Просто така, да свикваме. Европа трябва да започне да свиква с думата „шистов газ“, която не е болката в устата, а лечението за нейното премахване. Което е най-важното по пътя към енергийната независимост на Стария континент, впрочем да повторя, същото важи и за България.

Та представете си, че в един момент родните политици са достигнали невероятно „екологично“ ниво на лично поведение и изведнъж решават да защитават единствено интересите на България в рамките на европейските ценности. В резултат на това „екологично“ прозрение България излиза със следното предложение към европейските си партньори – създаване на европейски научен център за изследване на залежите на шистов газ в Европа и разработване на екологични норми и стандарти за неговото добиване. Убеден съм, че самата идея е много добра, но много родни политици с „поети ангажименти“ към страни извън пределите на Евросъюза ще получат сърцебиене. Между другото държавите, които към настоящия момент са с най-големи прогнозни запаси от конвенционален газ, имат най-малко шистов. Едни от тях са Саудитска Арабия, Катар и Русия.

Намекът, който се опитвам да направя, не е случаен. Дали една „газова революция“ в Европа по тертипа на американската газова революция ще наруши интереса на въпросните държави? Находищата на шистов газ са относително пропорционално разпръснати. Газовите експерти смятат, че най-неправилно в момента е да се залага в инвестиции на дълги газови тръбопроводи, обвързани с дългосрочни договори с фиксирана цена на природния газ.

Това, че цената на природния газ ще пада, не трябва да бъде подлагано на съмнение. Европа осъзнава този факт и в момента има пълна ревизия по отношение на стратегията за добива на шистов газ. Шистовият газ означава повишаване на конкурентоспособността на европейското производство. За мен няма никакво съмнение, че високите технологии ще приведат добива на шистов газ в рамките на екологичните норми.

В периода 2007-2012 г. добивът на шистов газ в САЩ нарасна до 35% от общия добив. Прогнозите са, че през 2030 г. този дял ще достигне 50%. „Газпром“ ще намали цените към европейските си контрагенти, но разбира се, че това ще бъде свързано с желанието им за фиксиране на дългосрочни ценови равнища. Не мисля, че Европа ще попадне в този капан. Китай ще се включи активно в добива на шистов газ и в това не може да има абсолютно никакво съмнение.

Предстои технологичен бум в добива на шистов газ и в Европа, който ще бъде в съответствие с екологичните нормиБългария трябва незабавно да стартира проучването на собствените си залежи. Идеята за създаването на научен център за проучване на добива на шистов газ в България може да има изключителен икономически ефект. Периодът от намирането до промишленото производство е около 10 години и той е технологично необходим. Инвестициите в процеса на проучване варират между 50 и 100 милиона долара. Интерес в тази посока от страна на големи играчи от бранша има. Няма единствено политически кураж. Няма да питам защо такъв липсва, повечето от вас се досещат.

От bissermanolov.com

* Бисер Манолов има магистърска степен по икономика от УНСС. От 1989 работи в банковия сектор. До 2001 г. се занимава с управление на финансови активи. Един от основателите на Българската дилърска асоциация и неин председател в периода 1998-2002 г. От 2001 до 2011 г. е председател на борда на Фонда за гарантиране на влоговете на гражданите. Член е и на Изпълнителния съвет на Международната асоциация на институциите за гарантиране на депозитите. Член на ПП ДБГ.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!