Галя Горанова, в-к “Сега
“Ще ни заобичат”, рече им Бойко Борисов. И те го заобичаха. Реформаторите. След като близо година костовисти, седесари и куневисти лицемерно се гнусяха от протегнатата ръка на Борисов, от два дни дружбата им е официално скрепена. Оня ден лидерът им Радан Кънев обяви, че Реформаторският блок няма да открива “приятелски огън” по десни партии , в т.ч. и ГЕРБ. “Противници вдясно нямаме”, заяви той и сложи край на проточилото се двусмислие. Така Бойко Борисов бе изваден от “черния списък” на недемократите и бивши диктатори и реабилитиран като “годен” коалиционен партньор. Ситуацията, при която ГЕРБ получава индулгенции от реформаторите, е доста комична сама по себе си, тъй като едните са най-голямата понастоящем партия в България, докато другите са електорални джуджета. Но смешен или не, политическият им годеж вече е факт. И той е закономерната развръзка на един спектакъл с работно заглавие “Докато сте част от мафията, няма да дружим”, в който РБ се провалиха, защото от май м.г. до сега не личи по нищо вълкът да си е сменил козината, а ето че дружбата е налице.
“Нашите противници са бедността, безработицата и парламентарните партии БСП и ДПС, които ги поддържат, като добавям и “България без цензура”, които заедно с БСП са руският слугинаж в България”. Така Кънев обобщи в едно изречение всички опорни точки на помирената десница. Внушението е по евроатлантически простодушно: бедност = БСП+ДПС+Бареков = руски слугинаж. Ефектна и невярна формулировка, предназначена за предизборна употреба. В едно са омешани както големите социални проблеми на страната, отговорността за които е тропосана изцяло на сегашните управляващи, сякаш десните нямат заслуга за това, така и източникът на най-голямата геополитическа опасност за демократичното човечество, в частност за ЕС и САЩ – Русия. Същевременно като хранителна добавка към основните партийни опоненти е пришит новият политически ГМО продукт – “България без цензура”, чийто лидер се роди изпод шинела на десницата, бе неин предан медиен слуга в продължение на десетилетие, а в листата му за евровота ще влязат изтъкнати десни политици, вместо обещаваните “евромайки”.
Зад всичко това се крие едно ясно послание: как при толкова врагове пред портата да не се прегърнеш с ГЕРБ? Пък и поканата на Борисов бе толкова любезна: “Имам прекрасно отношение към тях (реформаторите, бел. авт.), пожелавам им успех да спечелят изборите. Докато бях контузен, осъзнах нещо и искам да кажа, че по-важно нещо от патерицата няма. Ще им бъда патерица. Те са заявили, че по никакъв начин не искат да работят с ГЕРБ. Затова им се предлагам като патерица, но тя е много важна и без нея няма да могат да ходят”.
Сгледата между ГЕРБ и реформаторите започна още по време на протестите. След като известно време се дърпаха, десните осъзнаха, че без помощта на най-голямата дясна партия са безпомощни. И преглътнаха вкарването на мутри в протеста. В публичното пространство дори изтекоха компрометиращи подробности за договорката. После двете партии очаквано се оказаха зад идеята на президента за референдум по изборното законодателство. Тук също се видя, че без мощната подкрепа от 500 хиляди подписа на ГЕРБ ранобудните професори и рехавите структури на РБ са безсилни.
Странното сътрудничество между “старата” и “полицейската” десница си пролича и на конгреса на ГЕРБ преди месец, когато първите редове бяха заети от старозаветния седесариат воглаве с Едвин Сугарев, Евгений Михайлов, Георги Марков и др. Този контингент напоследък редовно обгрижва антикомунистическите мероприятия на ГЕРБ. За последно бяха забелязани при откриването на антикомунистическа изложба в кулоарите на Народното събрание, организирана от герберския евродепутат Андрей Ковачев. Събитие, в което, не щеш ли, “спонтанно” се включи и президентът Росен Плевнелиев. Същият, който преди дни обяви тържествено в интервю пред Би Би Си, че е президент на ГЕРБ. Плевнелиев е нещо като “явочна квартира” за тайната любов между ГЕРБ и реформаторите. През него минава нежната им кореспонденция.
“Ще ни заобичат. Понеже знаят, че ние сме искрени към тях. Знаят, че това е единственият шанс да направим мнозинство. Ние сме обречени да работим заедно”, сбъдна се пророчеството на Борисов. По всичко личи, че Реформаторският блок ще е европеидният калем, с който трябва да бъде ашладисан ГЕРБ след евентуални нови парламентарни избори, за да се придаде по-кокетен вид на управленската коалиция. Нищо, че реформаторите са лишени от свежестта на новото. Противно на гръмкия лозунг “България на гражданите”, залегнал в основата на блока, в евролистата на РБ граждани не се забелязват. Само партийци от втория ешелон на круширалата “стара” десница.
Впрочем емблематичната фигура на дясното – Иван Костов, вече пося интрига със заявлението си, че няма да гласува за “червената кукувица в синьото гнездо” (негови думи отпреди година) Меглена Кунева, която оглавява листата на реформаторите, а ще сложи чавка за втория – Светослав Малинов от ДСБ. Интригите в нереформирания Реформаторски блок не свършват дотук. Тепърва Радан Кънев ще трябва да помирява непримиримите позиции на Костов и Борисов по въпроса кой точно е убиецът на СДС, беше ли криминална приватизацията и гол ли е царят. При толкова неизчистени въпроси между посестрими е странен жестът им на сближаване. Изглежда, ще разчитат повече на евроатлантическите опорни точки, отколкото на вътрешнополитическите.
От segabg.com
