НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Героите не умират. Не ги погребвайте!

Време за четене: 4 мин.

Измина поредният втори юни. Най-често публикуваната и изричана фраза – „Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира“. Всеки българин знае чия е въпросната фраза и от къде е. Превърнала се в символ на героизъм, себеотрицание, кървава жертвоготовност и вечност. „Героите не умират“ – съкратена версия, превърнала се в емблематична. Рисунки по кожата, имена на книги и статии. Фразата носи същия смисъл, като Ботевите слова.

Умират или не – не знам. Но много наши съвременници се опитват да ги погребат. Забиваме безгрижно пирони в ковчезите на героите. Били те мъртви или живи. На същите онези мъже, които са влизали в свирепи битки за нашето отечество. Разни обезмъжени същества, чиито най-голям подвиг е смяната на изгоряла крушка в коридора, в опитите си да изглеждат разумни, приравняват воините с варвари. Кръвожадни и комплексирани изверги, убиващи деца. Прости, обезчовечени промити мозъци, обучени единствено да ликвидират. Чувал съм тези обидни думи редица пъти. И всеки път сякаш чувам звука от забиването на пирон в ковчег.

Убеден съм, че повечето от изричащите подобни слова имат някой пра-дядо, който е срещал или се е разминавал за малко с куршум. Някъде из бойните полета.

Противно на тези схващания, нашите бойци са били образовани и интелигентни хора.  Това показва историческата реалност. Такива са били бойците за независима българска държава, влизали в жестоки и неравни боеве с войските на Османската империя. Такива са били по царско време. Такива са и сега. Още тогава, те са имали стог кодекс, относно това, как трябва да се държат, дори когато не са на служба.

Въпреки това, едни обезмъжени съвременници, полагат всякакви усилия да демонизират родните бойци, представяйки ги за живи дяволи и профани. Най-вероятно, за да оправдаят собствената си неспособност.

Нашите герои не са безгрешни. Не са и светци. Никога не са искали да бъдат такива. До ден днешен те избират своя път по няколко простички причини – християнска обич към ближния и любов към отечеството.

За мен е огромна чест да познавам подобни хора. Всички до един – скромни, дисциплинирани и образовани. Никой обаче не се чуди как се чувстват тези хора, когато са далеч от всичко, което обичат. Какво изпитват, когато всички се подиграваме на българската армия. Когато медийният интерес към тях е сходен с този към някой екстравагантен убиец от престъпния свят. Не, те не са убийци. Те са защитници.

Всички ясно си спомнят загиналите през 2003 г. родни бойци в Кербала, след терористична атака. Много по-малко са тези, които разбраха за невероятния подвиг на техните братя по оръжие, който извършиха няколко месеца по-късно, през 2004г., отново в Кербала. Същият подвиг, за който Ню Йорк Таймс написа „ Посегнеш ли на българин, приготви се да умреш пръв“. Родната държава се сети да награди тези храбри през българи през 2018г. (!). В това време полската държава положи огромни усилия да присвои изцяло този успех, дори и чрез филмова продукция, която съвсем не следва истинската история за операцията в Кербала.

Никой не се замисли за неколцината българи, които по една или друга причина са се срещали със най-голямото зло от последните години в Света – ДАЕШ. Тяхната история също остана неразказана.

И докато тези истории остават непопулярни, онези обезмъжени типове популяризират своите сентенции за глупавият и кръвожаден войник. За безсмислието на действията им. Ултралибералният войнствен анти-национализъм, който взема превес в Европа ги подтиква и окуражава.

В същото време, едни смели мъже се бият за отечеството си, в това число и за тези, които ги хулят. Едни бойци, избрали да служат в едни далеч от приемливи условия. Да спят по всевъзможни неприветливи места, вместо при жените си. Да гледат децата си само на снимка. И най-тежкото – да унищожават психиката си. Никой не ги пита как се чувстват. Всеки ги приема за смахнати и откачени. Никой не го интересува какво ли е да те измъчват гледките на разкъсани тела и вонята на трупове. Да знаеш, че можеш да умреш във всеки един миг.

Едни храбри мъже са върнали България на картата на света.

Освен това, са възродили българската култура, оставяйки тонове впечатляваща литература. Историята ни помни геройски подвизи на хора, като Георги и Владимир Вазови. Решителната саможертвеност на Списаревски. И още куп запомнени и забравени смели мъже, проливали кръвта си в името на идеали, които днес отхвърляме с лека ръка. Днес също има едни смели бойци, които са готови да се жертват, за нас. Докато ние пием чаша вкусно кафе, лягаме при жените си и най-голяма драма в живота ни е, че наближава някой „дедлайн“ и трябва да се остане до по-късно в офиса.

България я има и ще я има, докато има подобни мъже. Захвърлете чука и пироните!

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!