Диян Божидаров
Когато багери атакуват ромски гета, емоцията винаги е висока. Едни хора казват, че беззаконието не бива да се толерира и след като никой от мнозинството не може да си вдигне неправомерно къща, то и циганското малцинство не бива. Други – по-малко, но гласовити, изкарват малцинството жертва. Трети започват да разсъждават, че язвата е огромна и след като в продължение на години се усложнява, най-после следва да се лекува. Но пък защо не се събарят строежи край морето и в чашите на язовири? Те по-малка язва ли са? Затова разсъжденията, общо взето, не водят доникъде.
Общинските ръководства на Стара Загора и Варна изоставиха разсъжденията и тръгнаха да събарят незаконни ромски постройки. Юридически са в правото си. Други общини също се канят да го правят, също имат законови основания. Рано е да се обобщава – възможно е да сме свидетели на мащабна акция срещу незаконните гета, а може пък да виждаме позната кампанийност от местните власти. Но имаме повод да кажем няколко неща, които обикновено емоциите ни пречат да забележим. Те не са по схемата “жертва-виновници”, а опит да се изследва един процес.
Стар и обективен проблем
Циганското поселение в градовете започва още в средата на миналия век. Именно тогава ромите се установяват в дерета, крайградски гори, сметища. Защо? Просто е – тече урбанизация и всички български граждани, в т.ч. българи, турци и т.н., напускат селата и стават граждани. Колкото повече нараства градското население в следващите десетилетия, толкова повече и ромите се настаняват в големите населени места. Законни ли са били “кварталите” им през комунизма? Да, доколкото окръжният партиен комитет им позволява. Но не от гледна точка на стандартите за хигиена, комунална обезпеченост, отстояния и другите изисквания, които по принцип важат. Т.е. урбанизацията е общ за страната ни процес, който тече и до днес, а ромите са част от него. Специфичното е, че “усвояват” градовете, тъй както са го правили и с други територии през вековете, не само в България – вкупом по родове, без интеграция с другата част от обществото, живеещи по свои правила.
През демокрацията знаем какво настава – тотално беззаконие, което обхваща и ромските гета. Нарастват безконтролно, превръщат се в заплаха. Но никой не смята да се заеме с проблема, защото етносът е най-сигурният електорален донор, възползват се партии и политици на местно и национално ниво. Копторите са хем незаконни, хем понякога имат ток и вода. Хем престават да бъдат коптори, превръщат се в палати. Проблемът се усложнява поради политически целесъобразности, но има още един обективен факт, който ние поради неудобство премълчаваме – практически няма европейска държава, която да е интегрирала ромите. Просто няма. Коя е тя? Колкото са повече, толкова повече властите срещат проблеми. А България е сред европейските страни с най-висок дял на ромското население. Статистически е около 500 000, но реално повече, защото в преброяванията ромите сами се вписват като друг етнос.
Малко “местни” специфики
В Стара Загора паднаха 55 постройки, общината е преброила общо 350 незаконни, кметът Живко Тодоров обещава да направи същото и с тях. Във Варна е по-сложно – засега се събарят предимно опасни сгради, но на мушката са и незаконни (поне 200 в махала “Максуда”). Кметът Иван Портних казва, че щом се незаконни, ще паднат. Времето ще покаже дали тези кметове (и двамата от ГЕРБ) са принципни и последователни. Местната власт като цяло обаче не е.
През 2007 г. кметът на Стара Загора Евгени Желев предприе събаряне в парк “Борова гора”, граничещ с квартал “Лозенец”, където сега тече разрушаването. Причината – пожар в гората, за който се смяташе, че е тръгнал от гетото. Желев се закани да действа мащабно, но се ограничи с няколко къщи. А още тогава се знаеше, че почти целият квартал е незаконен. Как стояха нещата във Варна по същото време? Никак. За 14 години години кметуване Кирил Йорданов бутна едва няколко саморушащи се сгради след сигнали и още 5-6, които пречеха на укрепването на ул. “Девня”. Обикновено се оправдаваше с регионалната дирекция по строителен контрол, но именно събарянето на ул. “Девня” показа”, че когато има воля, има и резултат.
Как точно институциите си прехвърлят топката, става ясно от документацията в община Варна. Част от земята в “Максуда” е реституирана, собствениците обаче не могат я ползват. Опитите им да вземат терена са дългогодишни, а поне от 2011 г. със сигурност се знае (съставени са констативни протоколи), че на земята им са вдигнати около 50 незаконни постройки. Но кой да ги събори?
Общината препраща към строителния контрол,
а от регионалната дирекция съобщават, че документите по тези случаи са “някъде” в софийската централа или МРРБ. Също и – “не се знае какво ще бъде предприето по тях”. Толкоз – “някъде”, “не се знае”. Спорно е и днешното желание на община Варна да върви докрай. След бедствието в “Аспарухово” местният парламент формира комисия, която да разследва причините. “Докладът посочва категорично, че незаконното строителство е един от факторите за трагедията и следва да бъде премахнато”, заяви съветникът Костадин Костадинов. Но мнозинството от ГЕРБ засекрети доклада, не посмя да го скрепи с решение, дори спря изчитането му на сесия. Защо? Ами защото сега се събарят сгради, ама в един целесъобразен момент може да се окаже, че не бива да се събарят.
Да се върнем в Стара Загора – 15 от премахнатите 55 адреса са имали отделни партиди за ток. Как, след като са незаконни? Огромна каша, очевидно насърчавана и покровителствана. Живко Тодоров дава на циганите евтини терени за нови домове, но защо е чакано с години да се трупат проблемите? В Стара Загора обаче е интересно и с днешна дата – докато общинското ръководство събаря ромското гето с цел да се изчисти парк “Борова гора”, внася предложение за застрояване на друг парк – “Бранители на Стара Загора” (стъпва върху решение на предишния общинския съвет за изработване на планове за застрояване и регулация). Настоящият местен парламент отхвърля предложението чрез игра с кворума, омбудсманът Константин Пенчев се произнася срещу застрояването, но областният управител Живка Аладжова обжалва отхвърлянето, т.е. фактически обжалва спирането на строителството. Това е развитието на казуса засега. Но и на този етап е налице съмнение, че целенасочено се вдига пушек около ромското гето, за да се прикрие друго парково застрояване. Нямаме особена причина да вярваме в природосъобразните мотиви на община Стара Загора, тъй като за строителство в последните години бе подготвен и друг парк – “Бедечка”.
Какво ще се случи?
Държавите, на които искаме да приличаме, дават мило и драго да ни връщат мургавите пришълци. Появи ли се незаконен катун и коптор – на мига го разрушават. Нашата държава допусна гета, насърчи ги, възползва се, поради което днес е изправена пред нерешим проблем. Нека си го признаем – нерешим е.
Затова на въпроса “Какво ще се случи?”, прогнозата ни е – “Нищо кой знае какво”. Няколко бараки ще паднат, повечето – не, краткият шум ще бъде последван от избори. Едни български граждани ще пуснат бюлетина за кмет или партия, които “най-после са тръгнали да решават циганския проблем”, а други български граждани – мургавите, целокупно ще се наредят пред урната на “спасилите ги” партии и политици. Т.е. впрочем може да се окажат едни и същи.
А язвата? Ще си стои. Човек може да живее с язва, може и да умре от нея. Никой не знае.
От segabg.com
