НОВО

Отхвърлянето на “джендър теорията” от папа Франциск

Ватиканът продължава да поражда смесени чувства сред прогресистката общност - както по света, така и в България. Папа Франциск нееднократно даде доказателства, че желае да адаптира католицизма към предизвикателствата на съвременната епоха и част от неговите изявления...

Просто преговори

Твърдият отговор на България към претенцията на Р С Македония по отношение на националната принадлежност на Гоце Делчев е правилно поведение. Защитавал съм и защитавам тезата, че в отношенията си с Македония трябва да бъдем максимално широко скроени и прагматични и...

Ще стане ли Москва “заложник” на Пекин

Друго важно събитие в рамките на седмицата, този път в източната част на Европа: срещата между руския президент Владимир Путин с китайския му колега Си Дцинпин в Санкт Петербург. Това е 28-ият път, в който двамата се виждат през последните 6 години. Срещата им дава...

Испанската партия Вокс – безапелационно дясно

Наскоро случайно попаднах на една реч на лидера на новата испанската дясна партия Вокс (Vox) Сантиаго Абаскал (Santiago Abascal). Речта е от партийно събрание в Мадрид на 7 октомври 2018 г. и причината да я преведа е, че по прекрасен начин показва как можем да се...

Комисарите в западните университети

Терминът „политически коректен“ е въведен в края на 20-те години на миналия век от руснаците и техните идеологически съюзници по целия свят, за да опишат защо възгледите на някои от верните на партията се нуждаят от корекция на партийната линия, пише в свой анализ...

От шеги и закачки към сериозната политика

Има нещо изконно сгрешено в безспорно отчетения през последните седмици факт, че най-добрите предложения за законови промени на изпълнителната власт или на народните представители, идват като шега, като опит за заяждане с политическите опоненти. Развихрилият се след...

Ще бъде ли Гърция двуполюсна?

Фокс Нюз: Гръцките консерватори печелят втория тур на местните избориРойтерс: Опозиционните консерватори победиха в гръцките местни избориАл Джазира: Консерваторите пометоха местните избори в Гърция Признавам, че това е музика за моите уши. След като спечели евровота...

Колко справедливо е Парижкото споразумение за климата?

Тръмп заяви, че ще оттегли САЩ от Парижкото споразумение за климата, защото то не е справедливо и трябва да бъде предоговорено. Охулиха го. На срещата на Г-20 обаче и Ердоган заплаши, че няма да го ратифицира. Последното беше връх на дипломатическата наглост, на която...

Либералстващата ортодоксия

Миналата седмица папата се помоли заедно с румънския патриарх. Това стана повод за поредна вълна омраза по адрес на Българската Църква: "Видяхте ли? Видяхте ли как постъпват цивилизованите хора? А нашите?... Безобразие!" У нас критиците на Църквата се делят...

Защо имаше само бели хора в „Чернобил“?

Минисериалът „Чернобил“ се превърна в културно събитие и телевизионно явление с огромно влияние върху ежедневните разговори за съвременния обществен пейзаж. Всеки видя и взе каквото пожела от петте части на приключилата преди дни поредица за промишлената авария в...

Глупостта, без която (не) можем

Време за четене: 3 мин.

Неотдавна написах, че „управляващите от ГЕРБ вече стъпват по много тънък лед и всяка следваща грешна стъпка може да е фатална”.

Тогава още не беше избухнал скандалът с апартаментите на „Артекс”, но вече се бяха натрупали някои сериозни поводи за раздразнение – „реверансът” към Главно мюфтийство и неговите дългове, промените в Изборния закон, проблемите с новите касови апарати, серийните издънки по столичната улица „Граф Игнатиев”, забраната за пушене на наргиле на закрито… И ако „Апартаментгейт” все пак е поставяне на властта пред свършен факт, от който тя следва да се опита да минимизира щетите (не се наемам да оценявам доколко успешно се справя, тъй като нямам претенцията да съм ПР специалист), то има действия, които се оценяват най-вече в контекста на приближаващите избори и все по-засиления обществен интерес към актуалната политика.

Последващите ходове на ГЕРБ изглеждат като „стъпка напред, две назад”. Заявката за общо явяване със СДС на изборите вдъхна надежди за по-добър резултат, но ефектът от това почти веднага бе анулиран от налагането на Мария Габриел за водач на листата. Водач, който:

  • Има нулева харизма (Ева Майдел би била по-добър избор);
  • е с чуждестранна фамилия (тук етиката и кавалерството ме спират да опиша как това се възприема от редовия избирател);
  • говори на „брюкселски диалект”, трудно разбираем за 99.5% от аудиторията, включително и за онези, които следят в дълбочина европейската политика;
  • така и не стана ясно каква точно работа свърши като еврокомисар (но ако някой се разрови, ще установи, че точно в нейния ресор са скандалните опити за налагане на цензура в интернет);
  • защитаваше тежко непопулярни у нас каузи като „Истанбулската конвенция”.

Някак си изглежда обречен „още от съблекалнята”, особено срещу опонент като Елена Йончева. По каква логика ГЕРБ предпочете Габриел пред Ковачев и Новаков? Да, тя е българският еврокомисар, но от нея се очаква да печели гласове на български избиратели, а не на служители в Еврокомисията…

И ако горните мисли би трябвало да навеждат на сериозно притеснение за крайния резултат на 26 май, то последната (засега) проява на управляващите оставя всички ни без думи. Поставянето на Данаил Кирилов на поста министър на правосъдието е толкова потресаващ акт, че звучи направо като погребален звън за властта. Досегашният шеф на правната комисия в Народното събрание има меко казано спорна експертиза, но за сметка на това е с безспорно незавиден обществен имидж. Да назначиш за министър човек с прякор Дани Белята в момент, в който партията ти се тресе от мегаскандал, обществото е необичайно силно фокусирано върху твоите издънки, отделно друг твой министър (Николина Ангелкова) е под прицел, а непосредствено преди началото на предизборната кампания си загубил устойчива в последните две години преднина (социологията вече показва изравняване между ГЕРБ и БСП), си е доста иновативно решение, но напоследък от ГЕРБ са силно мотивирани да докажат, че за смелите сърца няма нищо невъзможно. И като за капак, изборът ти е на политик, който до неотдавна е бил в редиците на БСП. С което и последната крепостна стена в стратегията на ГЕРБ („пазим ви да не дойде БСП на власт”) започва да се пропуква.

ГЕРБ усилено върви към влизане в учебниците по политология, раздел „Как да загубим спечелени избори”.Засега палмата в това отношение се държи от Петър Стоянов и размахания от него доклад срещу Богомил Бонев през 2001 година. Но за сметка на това, гражданите за европейско развитие правят поредица от уверени стъпки да засенчат онази чутовна идиотщина.

Всичко това обаче едва ли е нарочно. ГЕРБ няма никакъв интерес сама да сдава властта, но стъпка по стъпка може да го направи. Като човек с десетгодишни наблюдения на политическите среди, смея да твърдя, че много от грешките, гафовете и необяснимите ходове не са в резултат на конспирация, а на съвсем прозаични причини – самозабравяне, лоша преценка, грешни анализи, скъсване с реалността… А често и глупост. Онази глупост, без която очевидно не можем.

Оригинална публикация

Снимка: lex.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!