НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Глупостта, без която (не) можем

Време за четене: 3 мин.

Неотдавна написах, че „управляващите от ГЕРБ вече стъпват по много тънък лед и всяка следваща грешна стъпка може да е фатална”.

Тогава още не беше избухнал скандалът с апартаментите на „Артекс”, но вече се бяха натрупали някои сериозни поводи за раздразнение – „реверансът” към Главно мюфтийство и неговите дългове, промените в Изборния закон, проблемите с новите касови апарати, серийните издънки по столичната улица „Граф Игнатиев”, забраната за пушене на наргиле на закрито… И ако „Апартаментгейт” все пак е поставяне на властта пред свършен факт, от който тя следва да се опита да минимизира щетите (не се наемам да оценявам доколко успешно се справя, тъй като нямам претенцията да съм ПР специалист), то има действия, които се оценяват най-вече в контекста на приближаващите избори и все по-засиления обществен интерес към актуалната политика.

Последващите ходове на ГЕРБ изглеждат като „стъпка напред, две назад”. Заявката за общо явяване със СДС на изборите вдъхна надежди за по-добър резултат, но ефектът от това почти веднага бе анулиран от налагането на Мария Габриел за водач на листата. Водач, който:

  • Има нулева харизма (Ева Майдел би била по-добър избор);
  • е с чуждестранна фамилия (тук етиката и кавалерството ме спират да опиша как това се възприема от редовия избирател);
  • говори на „брюкселски диалект”, трудно разбираем за 99.5% от аудиторията, включително и за онези, които следят в дълбочина европейската политика;
  • така и не стана ясно каква точно работа свърши като еврокомисар (но ако някой се разрови, ще установи, че точно в нейния ресор са скандалните опити за налагане на цензура в интернет);
  • защитаваше тежко непопулярни у нас каузи като „Истанбулската конвенция”.

Някак си изглежда обречен „още от съблекалнята”, особено срещу опонент като Елена Йончева. По каква логика ГЕРБ предпочете Габриел пред Ковачев и Новаков? Да, тя е българският еврокомисар, но от нея се очаква да печели гласове на български избиратели, а не на служители в Еврокомисията…

И ако горните мисли би трябвало да навеждат на сериозно притеснение за крайния резултат на 26 май, то последната (засега) проява на управляващите оставя всички ни без думи. Поставянето на Данаил Кирилов на поста министър на правосъдието е толкова потресаващ акт, че звучи направо като погребален звън за властта. Досегашният шеф на правната комисия в Народното събрание има меко казано спорна експертиза, но за сметка на това е с безспорно незавиден обществен имидж. Да назначиш за министър човек с прякор Дани Белята в момент, в който партията ти се тресе от мегаскандал, обществото е необичайно силно фокусирано върху твоите издънки, отделно друг твой министър (Николина Ангелкова) е под прицел, а непосредствено преди началото на предизборната кампания си загубил устойчива в последните две години преднина (социологията вече показва изравняване между ГЕРБ и БСП), си е доста иновативно решение, но напоследък от ГЕРБ са силно мотивирани да докажат, че за смелите сърца няма нищо невъзможно. И като за капак, изборът ти е на политик, който до неотдавна е бил в редиците на БСП. С което и последната крепостна стена в стратегията на ГЕРБ („пазим ви да не дойде БСП на власт”) започва да се пропуква.

ГЕРБ усилено върви към влизане в учебниците по политология, раздел „Как да загубим спечелени избори”.Засега палмата в това отношение се държи от Петър Стоянов и размахания от него доклад срещу Богомил Бонев през 2001 година. Но за сметка на това, гражданите за европейско развитие правят поредица от уверени стъпки да засенчат онази чутовна идиотщина.

Всичко това обаче едва ли е нарочно. ГЕРБ няма никакъв интерес сама да сдава властта, но стъпка по стъпка може да го направи. Като човек с десетгодишни наблюдения на политическите среди, смея да твърдя, че много от грешките, гафовете и необяснимите ходове не са в резултат на конспирация, а на съвсем прозаични причини – самозабравяне, лоша преценка, грешни анализи, скъсване с реалността… А често и глупост. Онази глупост, без която очевидно не можем.

Оригинална публикация

Снимка: lex.bg

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!