2020 година ще остави траен отпечатък в съзнанието на няколко поколения и може да се окаже повратна точка в много отношения. Разбира се, основен фактор се оказа глобалната пандемия. Тя сякаш разруши много илюзии, донесе несигурност и изкара на преден план хроничните проблеми на нашето съвремие. Мнозина останаха без работа или фалираха, други загубиха близки. Трети пък се радикализираха.
Освен пандемията, 2020 г. беше белязана от редица събития. В началото на годината САЩ пуснаха публично видеа, на които е заснето НЛО. Полша по погрешка нахлу в Чехия. Украински самолет се разби в Техеран. Коби Брайънт се разби с хеликоптер. Отложени бяха Олимпийските игри. В Бейрут се взривиха 2,750 тона експлозиви. Опустошителни пожари в Австралия. Земетресение в Турция. Война между Армения и Азербайджан. Отиде си един велик консервативен мислител – Сър Роджър Скрутън. Отиде си и легендарният Диего Марадона.
Сякаш списъкът със събития може да продължи до безкрай, но въпреки всичко дневният ред през 2020 г. се диктуваше от COVID-19. Това повлия изключително сериозно в няколко отношения:
Доверие
И без това крехкото доверие към институциите сякаш се разруши тотално. На първо място, то рухна спрямо Световната здравна организация. Тя първо опита да прикрие Китай, застъпвайки тезата, че нищо опасно не се случва, а след това, в началото на 2020 г., започна да бие аларма. Последва обявяване на пандемия. После организацията промени на няколко пъти мнението си относно важни въпроси, свързани с нея. След всичко това вече никой не се интересуваше от мнението ѝ. Защото доверието бе загубено.
После спадна доверието и към националните правителства. След като също не можеха да се доверят на Световната здравна организация, те започнаха да експериментират. Мерките за безопасност се променяха ежедневно в различните страни, някои започнаха да копират едни от други, без да отчитат местната специфика. Опозиционните сили само това и чакаха. Започнаха да критикуват всяка мярка на управляващите, независимо дали тя е сполучлива или не.
Лятото донесе глътка въздух, а през втората вълна голяма част от правителствата започнаха да се вълнуват повече от рейтингите си, отколкото от реалната ситуация. Техните решения започнаха да се диктуват от данните на социологическите агенции, а не от тези на оперативните щабове. Това единствено затвърди тезата, че живеем в поколението на изключително слабо политическо лидерство. Повечето имена, които остават в историята, са на онези, които правят това, което е редно, а не това, което няма да им навлече недоволство.
На фона на напредъка на Илон Мъск, който представи импланти, взаимодействащи директно с мозъка, медицината така и не успя да разгадае загадката „Що е COVID-19?”. И защо при някои протича неусетно, а други се борят за живота си и дори го губят. Така се стигна до това различни експерти да дават разнопосочни съвети и мнения, което доведе до още по-неприятен процес.
Разделение на обществото
Мнозина предричаха, че тези трудни времена ще направят хората по-сплотени, по-солидарни и обединени. Случи се точно обратното. Кливиджът на 2020 г. не беше леви срещу десни, консервативни срещу либерални. Беше между тези, които вярват, че вирусът е нещо изключително опасно и онези, които смятат, че вирусът не е нищо особено и всичко е конспирация.
Двата лагера, които воюват помежду си по опашките пред магазините и в социалните мрежи, носят някои от характеристиките на идеологическите групи. И двете претендират за научна обоснованост и експертност, използват статистически данни както им е удобно и черпят легитимност през становищата на влиятелни специалисти и личности.
Мерките на правителствата наляха масло в огъня на разделението. Мнозина по света загубиха работата си или фалираха. Така икономически ощетените и „невярващите“ във вируса се изправиха рамо до рамо на протести.
Борбата между двете групи измести политическите спорове на заден план. И цялата тази ситуация изкара на преден план още един хроничен проблем.
Изнежени поколения
През 2020 г. ясно пролича, че последните три поколения са изключително изнежени. Утопичната представа, че светът вече е различен и гоним универсалното щастие, беше вкарала обществата в балон, който се спука. А е редно да се отчете, че COVID-19 не успя за година да нанесе щети, съизмерими с тези от катаклизми преди стотина години.
Ако си дадем равносметка какво се е случвало в живота на родените преди 120 години, лесно ще разберем колко сме се изнежили като общество. Първа световна война, Испански грип, Голяма депресия, Втора световна война. Стотици милиони загинали, глад, лишения и борба за оцеляване. Днешните поколения са възмутени, защото трябва да се съобразят с по-възрастните и да не пазаруват в определени часове. Роптаят, защото не им е удобно да носят маска.
Има още една бомба със закъснител, която се очаква да даде резултат много скоро – разрушеното психическо здраве на младите хора по света. Парадоксално, но факт – най-добре живеещото поколение в човешката история страда от психически проблеми. Специалисти от няколко години повдигат въпроса и предупреждават, че това е голям бич и може да се окаже сериозно предизвикателство в следващите години. Пандемията допълни този проблем, като разруши представите за света на отгледаните в балона на сигурността и спокойствието.
Пандемията все още не е приключила, въпреки добрите новини за ефективни ваксини, които странно се появиха точно след като приключиха изборите в САЩ. Съвпадение или не, остана горчив привкус за свързаност между двата процеса, което се оказа добра храна за любителите на конспиративни теории.
Оставяйки за момент пандемията на заден план и поглеждайки към САЩ, действителността става още по-неприятна.
Черешката на тортата – САЩ
Със сигурност Доналд Тръмп срещна урагани в края на мандата си, които му костваха милиони гласоподаватели. Икономическият възход се сблъска с COVID-19 и с масови протести. Безработицата, от рекордно ниска, стана рекордно висока.
Протестите заради убития тъмнокож гражданин от органите на реда показаха само едно – проблемите продължават да съществуват, дори либералният дневен ред да ни забранява да говорим за тях.
Протестиращи чупеха и рушаха чужда частна собственост, а останалите граждани бяха принудени да нарамят оръжия и да пазят това, за което са работили цял живот. Звучи шокиращо, но е съвсем в духа на 2020 г. Ясно изпъкнаха сериозни проблеми, които ще дават резултат и в бъдеще.
Годината в САЩ приключва с изборите за президент, които оставиха дълбока рана в световен мащаб. Мнозина по земното кълбо следяха надпреварата, сякаш това е интерактивен „риалити“ формат.
Загубени бюлетини, софтуерни грешки, недопускане на наблюдатели и още куп проблеми, които са с мащаби, каквито не е виждала американската политическа история. В случая дори няма особено значение дали те са достатъчни, за да променят изхода от изборите. Остана усещането, че САЩ, примерът за мнозина, символът на активния политически живот, на демокрацията, се превърна в нарицателно за злоупотреби и манипулации.
Видяхме как медии си тръгват и не излъчват думите на действащ президент, защото не им харесват. Видяхме как медии не излъчват изявления на Белия дом, отново защото не им харесват. За мнозина бе ясно, че медиите в САЩ обслужват изцяло политически интереси с работата си, но покрай изборите в САЩ се потъпкаха и елементарни етични навици.
След като изборният процес там е толкова компрометиран, а медиите и социалните мрежи не се притесняват да налагат цензура, на която биха завидели и тоталитарни инженери от миналия век, няма как да очакваме обществата в по-слабо развити държави да имат доверие в собствените им системи.
В Европа от своя страна се случи нещо ужасно, което ни напомни за един огромен проблем, който континентът пренебрегва.
Ужасът във Виена и Париж – напомняне за един огромен проблем
Един учител във Париж бе обезглавен най-безцеремонно от свой 18-годишен чеченски ученик, защото си е позволил да покаже рисунка с лика на Мохамед. Във Виена видяхме как 20-годишен македонец от албански произход убива хладнокръвно невинни лица по улиците.
Радикалният ислям в Европа разширява своя обхват. Това е видно от данните, които оповестяват службите в различни европейски държави. Броят на мюсюлманите, определящи се като салафити, расте с всяка година. Разбира се, расте и броят на салафитските джамии на стария континент. Това е най-опасната секта на исляма, действаща активно от десетилетия насам.
През 2020 г. сякаш позабравихме за този проблем, но ни бе напомнено по болезнен начин. Ясно си пролича, че Европа няма действащи инструменти, за да се справи със ситуацията. Извършителят от Виена е осъден, защото е искал да се присъедини към Ислямска държава. Освободен е предсрочно, след като е преминал през специална програма за дерадикализация. Очевидно, без особен резултат.
Великобритания напусна ЕС
Още едно събитие, което беляза 2020 г., е напускането на ЕС от Великобритания. До последно мнозина смятаха, че няма как да стане, че ще бъде отложено още няколко пъти, че ще се постигне добра сделка. Нищо такова не се случи – страните в ЕС вече са 27.
С излизането на Великобритания, ЕС загуби близо 15 % от икономиката си и държавата с най-силен военен бюджет в съюза.
Тепърва предстои да разберем какви ще бъдат резултатите за самата държава и за ЕС.
Македония и преговорите за ЕС
При подписването на договора за добросъседство през 2017 г. и последвалото затопляне на отношенията с Македония, някак остана усещането, че невъзможното ще се случи, а именно Македония и България да постигнат консенсус по отношение на чувствителни въпроси, за да може да се продължи напред.
2020 г. рязко преобърна тази представа. В края на годината България взе трудно, но изключително важно решение. Наложи вето върху присъединяването на Македония към ЕС. То дойде като логичен отговор на анти-българските действия на македонските власти и потъпкването на рамките на Договора за добросъседство.
Македонската академия на науките променя историята, като заявява, че „македонският език и неговите диалектни форми имат и пространствен континуитет (македонските диалекти съществуват и извън границите на днешна Македония) и времеви континуитет (македонският език е съществувал няколкостотин години)“. Заговори се дори за македонско малцинство в България.
Българските действия разкриха истинското лице на македонизма. Всички маски паднаха. Зоран Заев заяви, че му се иска да покаже среден пръст на българите, но нямало да доведе до добри резултати. Само това го спира. Защото иска да продължи преговорите за присъединяване към ЕС.
Какво предстои?
Масово прогнозите за бъдещето са в две посоки. Оптимистичните гласят, че след изборите в САЩ, ситуацията ще се стабилизира. Ваксината срещу COVID-19 ще донесе спокойствие и животът ще възвърне предходния си ритъм. Другият прочит ни показва нещо различно – икономическите щети от пандемията са толкова големи, че ще е нужно десетилетие за възстановяване. Ваксината не е панацея, която ще премахне изведнъж COVID-19 и ще забравим за вируса. Предстоят ни смутни и несигурни години.
Често не се отчитат няколко фактора, които ще окажат влияние на обществените процеси в близкото бъдеще. Рухването на утопичната представа за света, придружена с психическата нестабилност на младото поколение, не вещаят позитивно бъдеще. Ако гарнираме ситуацията с издишащите здравни системи, безработицата и слабото лидерство, както и проблемите, които пандемията не е отменила, а просто е оставила на заден план, можем да заключим, че ни очакват времена на динамични и изненадващи процеси.
