fbpx

НОВО

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

Оставката на Годо

Време за четене: 4 мин.

Явно и днес няма да има оставка. Същата оставка, за която обществото се бори през цялата първа и единствена година от управлението на това правителство и която чакаме явно така, както се чака Годо, тоест както се чака нещо, което никога не идва.

Днес в парламента пак няма кворум заради отсъствието на ГЕРБ. Бойко Борисов казал, че първо Орешарски да си подадял оставката, пък те после щели да влязат и да я гласуват. И подобно на схоластиците, които са спорили и доказвали колко ангели могат да кацнат на върха на една игла, сега будната мисъл на България с пращящ от напрежение мозък започва да се чуди кворумът ли трябва да е пръв или оставката.

Ако едно правителство искрено иска да си подаде оставката и един парламент искрено иска да му я приеме, то няма сила, която да им попречи. Не само в държавата, но и на света!

Явно обаче, както бях писал преди дни, всяка минута власт е много ценна и трябва да се рентира до последно. През времето когато се чудим кокошката ли е първа или яйцето, юнаците си работят, приемат си решения и си ги изпълняват. Не ме интересува какви са. Дано само сред тях не се окажат и онези 100 милиона, с които държавата ще гарантира изпълнението на иначе спрения на думи „Южен поток“.

Няма как у страничния наблюдател да не остане подозрението, че правителството ще си тръгне едва тогава, когато абсолютно всички са съгласни с това, включително и т.нар. „опозиция“, която ще наследи властта. И че правителството ще остане непокътнато точно толкова време, колкото е угодно на всички, включително и на т.нар. „опозиция“. Но пък какво от това!

Оставката вече отдавна не е интрига, защото отдавна не е преход към нещо различно. С изключение (дано не греша) само на две правителства – тези на Царя и Костов – всички останали правителства на прехода са си отивали преждевременно, защото не са оправдали очакванията, не са се справили със задачите си и са причинили различни вреди на обществото. Въпреки това, четвърт век по-късно играчите са почти същите. Вече се приема за съвсем нормално някой отстранен от властта със скандал, след няколко години отново да се върне в нея. Днес с протести се мъчим да изгоним онези, които дойдоха, за да ни отърват от предишните, които също с протести изгонихме и които сега ще ни спасят от спасителите, които ни спасиха от тях.

Всуе е оживлението пред поредните предсрочни избори, само година след предишните. Сега отново се жужи, гладни играчи, съзрели поредния шанс да се метнат на каруцата, се роят, групират и прегрупират, създават блокове, коалиции, тайни съглашения и всякакви други причудливи образувания. А умните глави цъкат с език, прелистват таблици и диаграми и смятат кой с кого ще се коалира. И като смятат, не гледат идеи и политики, а само проценти, превърнати в брой депутати, чийто сбор накрая ще даде число по-голямо от 120. Няма леви, няма десни, няма либерали, няма консерватори, няма комунисти и либертарианци, няма европейци и русофили. Това е несериозно. Това не е нищо повече от интригата „Левски – ЦСКА“, която е за народа и на която играчите могат да гледат само със снизхождение.

Едно от две неща трябва да се случат, за да излезем от тази инерционна траектория. Или търпеливо да се изчака достатъчно време, през което да се образуват две олигархии (защото в момента е само една и всяка власт е нейна), които да си отгледат политически представители и тези представители да влязат в истинска конкуренция помежду си, или пък да се внесе власт отвън. Както имаме валутен борд, така можем да имаме и политически борд. Всъщност, именно това са направили мъдрите ни деди, веднага след като са се отърсили от властта на Високата порта – внесли са власт отвън, поне в техническия и представителния смисъл на думата. Едно от двете трябва да се случи, защото очевидно така не може да продължава. Ако продължи, ще изпаднем в мрачната метафора на един много стар мой приятел, който каза, че ние сме тъпо стадо на тучна ливада – когато пашата свърши, стадото ляга и кротко умира от глад, за да отстъпи място на други, по-качествени биологични видове. Така мисли моят приятел. Аз пък продължавам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

_____________

Илюстрацията е от Snob.ru

Споделете чрез

Предишен

Следващ