НОВО

Ще сложи ли мюфтийството тире?

През последните дни съдбата на дълговете на мюфтийството (или както шеговито е известно „Българска Мюсюлманска Църква“) беше широко дискутирана, главно в аспекти, които бяха на нивото на гореспоменатите шеги или на дребно политиканстване. По същество дискусия много...

Трябват ни бащи и предци, които да ни покажат какво сме

Петър Николов-Зиков е възпитаник на Класическата гимназия, доктор по история на Нов български университет, отскоро и доцент по политически науки. Автор е на задълбочени изследвания върху развитието на дясната политическа мисъл, поместени в книгата му ,,Раждането на...

Значението на манифестът на Макрон за европейската енергийна политика

Преди десетина дни френският президент Еманюел Макрон пусна пламенна декларация за „спасението“ на Европа. Текстът не се отличава с конкретика и по-скоро има вид на уводна част от някакъв идеологически манифест. Въпреки това, в него се срещат някои генерални насоки и...

Макроновия ренесанс

Миналата седмица френският президент Макрон се обърна с писмо към всички европейци, като изложи в него визията си за “ренесанс” на европейския проект. Не можейки да остане по-назад, до края на седмицата Германия отговори на предизвикателството, макар че под немската...

(Полит)коректна наука

Става все по-трудно и опасно да се занимаваш с наука по време на политическа коректност. Хората, които доскоро издигаха абстрактната идея за наука като тотем на своето превъзходство над ретроградните и безпросветни проли, сега заличават реални и значими учени, уличени...

Време разделно в Европейската народна партия

Миналата седмица беше задействана процедура за изключването на партията на Виктор Орбан (Фидес) от семейството на Европейската народна партия. Формалният повод е билборд кампанията на унгарското правителство, която показва Жан-Клод Юнкер и Джордж Сорос един...

Роджър Скрутън за „Фигаро“: Във Франция, левият интелектуалец е свещеник без Господ

Философ, публичен коментатор и автор на повече от 40 книги. Една от най-известните и разпознаваeми фигури в консерватизма днес.Какво е дясното? Защо повечето интелектуалци са левичари? Разделението по оста „дясно-ляво“ актуално ли е все още във времето на популизма?...

Жабите бик и блатото на европейската политика

Жабата бик* притежава изключително развит бащински инстинкт. След заветната победа в придобиването на правото да оплодят женската, тя снася яйцата си в неговата локва и бързо тръгва към нови подвизи, докато младия татко остава да се грижи сам за своите попови лъжички....

Има ли ваксина срещу анти-ЕС настроения?

Франция планира да замени понятията "майка" и "баща" с "Родител 1" и "Родител 2" в официалните документи. Предложението е на депутатите от партията на президента Еманюел Макрон "Република, напред". Според вносителите, идеята е формулярите да бъдат адекватни на всички...

С Макрон напред към светлото бъдеще!

В началото на седмицата френският президент Емануел Макрон представи своята визия за бъдещето на Европейския съюз. Манифестът "Европейско възраждане" бе публикуван на всички официални езици в ЕС и насочен към всички граждани на Евросъюза. Идеите, включени в документа,...

Оставката на Годо

Време за четене: 4 мин.

Явно и днес няма да има оставка. Същата оставка, за която обществото се бори през цялата първа и единствена година от управлението на това правителство и която чакаме явно така, както се чака Годо, тоест както се чака нещо, което никога не идва.

Днес в парламента пак няма кворум заради отсъствието на ГЕРБ. Бойко Борисов казал, че първо Орешарски да си подадял оставката, пък те после щели да влязат и да я гласуват. И подобно на схоластиците, които са спорили и доказвали колко ангели могат да кацнат на върха на една игла, сега будната мисъл на България с пращящ от напрежение мозък започва да се чуди кворумът ли трябва да е пръв или оставката.

Ако едно правителство искрено иска да си подаде оставката и един парламент искрено иска да му я приеме, то няма сила, която да им попречи. Не само в държавата, но и на света!

Явно обаче, както бях писал преди дни, всяка минута власт е много ценна и трябва да се рентира до последно. През времето когато се чудим кокошката ли е първа или яйцето, юнаците си работят, приемат си решения и си ги изпълняват. Не ме интересува какви са. Дано само сред тях не се окажат и онези 100 милиона, с които държавата ще гарантира изпълнението на иначе спрения на думи „Южен поток“.

Няма как у страничния наблюдател да не остане подозрението, че правителството ще си тръгне едва тогава, когато абсолютно всички са съгласни с това, включително и т.нар. „опозиция“, която ще наследи властта. И че правителството ще остане непокътнато точно толкова време, колкото е угодно на всички, включително и на т.нар. „опозиция“. Но пък какво от това!

Оставката вече отдавна не е интрига, защото отдавна не е преход към нещо различно. С изключение (дано не греша) само на две правителства – тези на Царя и Костов – всички останали правителства на прехода са си отивали преждевременно, защото не са оправдали очакванията, не са се справили със задачите си и са причинили различни вреди на обществото. Въпреки това, четвърт век по-късно играчите са почти същите. Вече се приема за съвсем нормално някой отстранен от властта със скандал, след няколко години отново да се върне в нея. Днес с протести се мъчим да изгоним онези, които дойдоха, за да ни отърват от предишните, които също с протести изгонихме и които сега ще ни спасят от спасителите, които ни спасиха от тях.

Всуе е оживлението пред поредните предсрочни избори, само година след предишните. Сега отново се жужи, гладни играчи, съзрели поредния шанс да се метнат на каруцата, се роят, групират и прегрупират, създават блокове, коалиции, тайни съглашения и всякакви други причудливи образувания. А умните глави цъкат с език, прелистват таблици и диаграми и смятат кой с кого ще се коалира. И като смятат, не гледат идеи и политики, а само проценти, превърнати в брой депутати, чийто сбор накрая ще даде число по-голямо от 120. Няма леви, няма десни, няма либерали, няма консерватори, няма комунисти и либертарианци, няма европейци и русофили. Това е несериозно. Това не е нищо повече от интригата „Левски – ЦСКА“, която е за народа и на която играчите могат да гледат само със снизхождение.

Едно от две неща трябва да се случат, за да излезем от тази инерционна траектория. Или търпеливо да се изчака достатъчно време, през което да се образуват две олигархии (защото в момента е само една и всяка власт е нейна), които да си отгледат политически представители и тези представители да влязат в истинска конкуренция помежду си, или пък да се внесе власт отвън. Както имаме валутен борд, така можем да имаме и политически борд. Всъщност, именно това са направили мъдрите ни деди, веднага след като са се отърсили от властта на Високата порта – внесли са власт отвън, поне в техническия и представителния смисъл на думата. Едно от двете трябва да се случи, защото очевидно така не може да продължава. Ако продължи, ще изпаднем в мрачната метафора на един много стар мой приятел, който каза, че ние сме тъпо стадо на тучна ливада – когато пашата свърши, стадото ляга и кротко умира от глад, за да отстъпи място на други, по-качествени биологични видове. Така мисли моят приятел. Аз пък продължавам да мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

_____________

Илюстрацията е от Snob.ru

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!