Миналата седмица стана ясно, че финансовият министър Владислав Горанов е подписал от името на България декларация за налагането на “зелени” такси върху полетите със самолет. Декларацията е подписана също от министрите на Белгия, Германия, Франция, Холандия, Люксембург, Швеция, Дания и Италия и е изпратена на новия председател на европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Впоследствие Горанов се изказа, че не било ясно дали този нов данък ще оскъпи самолетните билети.
Ако финансовият ни министър смята, че повишаването на данъците няма да се отрази на цените на самолетните билети, то това говори достатъчно за дълбочината на неговата некомпетентност. Горанов е във финансовото министерство като заместник-министър от 2009 до 2013 година. От 2014 година, с кратко прекъсване, е министър на финансите. През всичките години начело на министерството е доказал манията си да измисля и вдига данъци за какво ли не и да лобира за все по-голямо изземване парите на народа. На 15 ноември се оправда пред критиците си, че българинът не е готов на солидарност и че трябвало да копираме от богатите държави, за да станем и ние богати.
Интересно е, че всеки път, когато някой призовава да следваме примера на богатите държави, предлага да копираме сляпо сегашните им политики, а не политиките, които са имали, докато са трупали своето богатство.
Ако наистина искаме да следваме техния пример, то трябва да намалим данъците и бюджета с около 80%, да орежем почти всички социални политики, включително пенсиите и здравеопазването и да оставим хората да произвеждат и да трупат активи, капитал и капиталови стоки. Горанов обаче е изключително последователен в политиките си за вдигане на данъци, това е негово убеждение. Може би подкрепата за холандската декларация е с цел Холандия да подкрепи влизането на България в еврозоната – друга мания на Горанов, която ще ни лиши от Лева като суверенна валута. Подобни действия са ракът, който бавно убива ГЕРБ и я дискредитират заявката за дясна партия.
Призивите за вдигане на данъците върху транспорта не са нови и набират все повече сила дори у нас. Те са част от набиращата популярност зелена ерес на смъртта. Култът, в който хората са вреден за природата организъм и трябва да се самоунищожат, за да спасят планетата. Мерките, които зелените фанатици предлагат за “спасяване” на планетата, винаги имат един и същи ефект – повече бедност за най-бедните, повече социализъм и преразпределение на доходи от правителството, повече пари за неправителствените църкви на зеления култ.
С една пословично несполучлива шега, Тома Белев пред месец призоваваше да се вдигнат цените на транспорта, без да го интересува, че това ще удари най-много бедните. Бедността не е фактор за последователите на зелената ерес. Те най-често са от средната класа или богаташи, които коват политика от комфорта на отоплените си домове, имат лукса да работят дистанционно или да карат колело до работа. Тях не ги интересува, че “зелената” енергия увеличава многократно цената на тока и води до енергийна бедност. Не ги вълнува, че всъщност Европа замърсява най-малко. Също като при традиционните социалисти, зелената ерес не се интересува от реалността и от вредата на нейните политики. Целта е пълна власт и потискане на обикновения човек, с просветена зелена аристокрация на върха, която да обяснява на простаците как да живеят.
Зелената ерес е интересно завръщане на нихилизма като философска доктрина, съчетана с тоталитарен социализъм.
Целта на стария социализъм, поне на хартия, беше стопански напредък и материално подобрение на човечеството. Целта на зелената ерес е упадък на цивилизацията, унищожение на стопанския напредък и тоталитарен контрол над хората и климата. Последната мода при зелените еретици е да обясняват колко вредно за планетата е да имаш деца и как е по-добре да има по-малко хора. Надежда е, че те са искрени фанатици и ще дадат личен пример, като спрат завинаги да вредят на планетата. Истинската им цел обаче е властта и те ще кажат и направят всичко, за да ви наложат как да живеете. И винаги ще се намират полезни идиоти, които да им помагат.
