fbpx

НОВО

Прогресивният данък – една услуга, различни цени

Дебатът за размера на данъците и философията на облагането на доходите (плосък срещу прогресивен модел) наглед е финансово-икономически, но по същество има съвсем друга природа. Това се вижда и от аргументите на защитниците за смяна и оставане на модела - и вляво, и...

Заплашен ли е плоският данък

Отнякъде изведнъж стана актуално да се говори за замяна на плоския данък с прогресивен? Плоският (пропорционален) данък от 10% е едно от най-добрите неща, които са правени за икономиката на България и е една от основните причини за икономическия напредък на страната...

Защо полетът е важен?

На 30-ти май частната американска компания СпейсЕкс съвместно с НАСА изпрати за пръв път в космоса кораба "Крю Драгън" с хора на борда. Събитието е историческо, но причината затова вероятно е по-различна, отколкото си мислите. Не защото САЩ най-накрая спира да зависи...

Световната здравна пионка на Китай

Пандемията COVID-19 все още продължава своето настъпление в Латинска Америка, докато една голяма част от населението на планетата постъпателно започна да се възвръща към нормалността. Катаклизъм като този ще се помни още дълго и сега идва моментът, в който светът...

Връзката между християнството и капитализма

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Тома Петров гостува в предаването "Business Daily" по "ТВ Европа". Вижте пълното видео:

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Антикрехкост и епидемии

„When it rains, it pours“[i]“Злото никога не идва само”„Няма, няма, па току си....“ Дебели опашки Както може да потвърди всеки преподавател в университет, студентите носят своите проекти и курсови работи наведнъж в последния ден на семестъра. Цял семестър е тихо,...

Малко по-лошо

Мишел Уелбек е псевдоним на Мишел Томас, френски писател, станал световно и скандално известен с романите „Елементарните частици“ („les Particules élémentaires“) и „Платформата“ („Plateforme“). Оригинална публикацияПревод: Константин Туманов Трябва да си го признаем:...

Привилегированите

В последните дни нашумяха поредните два случая на насилие. Първият - четирима души нападнаха младо семейство. Мъжът и жената са атакувани докато извеждат едногодишните си близначета на разходка. Ден по-рано бащата има кратък словесен сблъсък с един от нападателите,...

Кога е създаден македонският език (нови документи)

Представям на вниманието ви документ, намерен в държавния архив на Република Северна Македония в Скопие, от член на българската „Македонска патриотична организация Пирин“ в Чикаго и разпространен от нейния деец Драгомир Богданов. Оригиналният текст е на руски и е...

Революцията изяжда децата си

Време за четене: 3 мин.

“A l’exemple de Saturne, la révolution dévore ses enfants”

Jacques Mallet du Pan, Considérations sur la nature de la Révolution de France, et sur les causes qui en prolongent la durée (1793)

Noblesse oblige, заедно с принципите и последователността да кажем отново следното – не съществува такова нещо като „език на омразата“. Дори когато става въпрос за политически противници. Последният мини-скандал в Републиката е свърза с реплика на „еколога“ Тома Белев, която беше нарочена за „антисемитзъм“. Всъщност става дума за обикновена, макар и доста нескопосана шега. Има хиляда други причини да се ненавижда зелената чума, но тази не е една от тях. Съвсем друга тема е обаче, къде е възмущението на медиите, присъдружни на ДЕМОКРАТИЧНАТА ОБЩНОСТ, които пишат дълги анализи за всеки среден пръст и всяко миниатюрно отклонение от правата линия на „либералните ценности“.

Въпросната шега, както вече споменах е в най-лошия случай проява на лош вкус. Антизабавна, което е по-голям проблем. Също така – базирана на изцяло грешна идеология, грешни предпоставки, исторически невярна и най-вече – продукт на опасната екологична идея на една ученичка, която не ходи на училище за справяне с илюзорни проблеми. Това е далеч по-голям проблем, отколкото смехотворното търсене на какво да се обидиш във всяка тъпа шега.

Разбирам, че е предизборна кампания, но е особено забавно, политически лица, които до вчера са си създавали образ на „тежки“ и „крайни“ по редица въпроси изведнъж да станат толкова чувствителни. Това издава най-малкото непоследователност, а на практика – девалвира всякакво публично говорене от позицията на защитник на свободата на словото. Всъщност това е неволно признаване на термини, както и влизането в дискурса, че има неща, които не могат да се казват. Съжалявам, но аз отказвам да призная победа за тези, които смятат, че словото трябва да бъде регулирано.

Като стана въпрос за тях – там лицемерието придобива далеч по-огромни размери – по цели две линии. Първата е оглушителната тишина.

Няма го Дайнов да вижда кафяви ризи и „фашисти“ навсякъде.

Смилов не е написал текст, който със сигурност преди това е декламирал пред огледалото.

Дичев няма материал, написан със сълзливо-обиден тон на настъпен пенсионер в градския транспорт.

Не е пуснато в DW, след което препечатано по всички други медии, които уж нямат нищо общо помежду си и не подкрепят никакво политическо формирование.

Същите не са пуснали доноси до всякакви международни медии и неправителствени организации.

Едни и същи „интелектуалци“ не са написали „петиция“.

Липсва ми позьорското възмущение, като това след мача с Англия.

Защото този път е от „наш‘те“, нали?

Втората линия е подобна – къде изчезна сега „езика на омразата“? Къде изчезнаха защитниците на това, хора да се наказват за това, че са си позволили да имат мнение? Къде изчезнаха всички тези привърженици на цензурата за думички, които по примера на „големите батковци“ пригласяха на медийно-финансово-политически инструментариум, който принуди корпорациите да въвеждат следена за „лоши изрази“? Тишина. Няма го революционния плам, защото както всяка друга революция в историята и „либералната“ изяжда децата си, а способите ѝ се обръщат срещу тези, които ги измислиха.

Има хиляди други причини да се критикуват така наречените „зелени“. Това не е една от тях.

За да повторим отново – „език на омразата“ не съществува. Това е термин, измислен с цел контрол на публичното говорене от тези, които сега страдат от собственото си оръжие.

Споделете чрез

Предишен

Следващ