fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Сиртаки на глупостта

Време за четене: 3 мин.

Горката Гърция! Горката мила Гърция с мусакичките, салатките и леко глуповатите, но иначе симпатични келнери! Народът на Платон и Аристотел не успя да проумее простата истина, че не можеш вечно да ядеш и да се излежаваш за чужда сметка и че дори Херакъл не може да ти плати тринайсета и четиринайсета заплата, ако няма откъде да я вземе. Православните гърци, повечето от които заявяват, че са вярващи християни, си избраха за водач изпъчен комунист. С този избор те показаха, че народите наистина заслужават историческата си съдба.

Гръцкият народ е като всеки друг народ в либерално-демократичния свят. Той е научен, че животът – това е съвкупност от права. Всяка политическа партия подхранва това убеждение, като се кълне, че единствено тя е достатъчно компетентна, за да знае как да обогатява все повече и повече избирателите си, и единствено тя е достатъчно честна и добродетелна, за да претвори това свое знание в дела.

За повече от два века народите не се научиха, че социализмът е лъжа. Преди да спечели изборите, СИРИЗА каза, че ще тегли майната на еврото. Сега май не било така. Сега казва, че „Гърция обръща страницата, оставяйки в миналото мерките за строги икономии и пет години унижение“. И какво? От утре ще потекат реки от мед и масло? И от уважение? Никоя партия, дори и най-наглата, не може да извърши математически невъзможното.

Не, Гърция няма да промени политиката си. Въпросът е дали Европа ще продължи да я спасява заради собствените си частни банки-кредиторки или ще я остави най-сетне да си научи урока. Ако продължи, следващия път гърците могат да си изберат за водач и пудел. И ще бъдат прави, защото всеки би се държал като тях, ако знае, че може да взима, без да връща.

Очевидно не може да продължава така. Очевидно нашата възпитана и любезна европейска общност по този начин няма да постигне онова, за което се е събрала. Така нареченият „демократичен процес“ започва да се превръща в отрицание на самия себе си. Демокрацията почива на идеята, че вишегласието е гаранция обществото винаги да взима най-полезните за себе си решения. Все по-често обаче обществата чрез вишегласие взимат за себе си вредни решения.

И по-лошо. Чрез вишегласие обществото се опитва да взима решения, полезни за едни, но вредни за други. Едни хора ще работят и ще плащат все по-високи данъци, за да могат други хора да не работят. Едни държави ще трупат дългове, които съвсем откровено не възнамеряват да връщат, само защото Европа не може без слънчевите им плажове.

Според съвременното схващане, доброто и полезното е обществата от ден на ден да стават все по-богати. Окей. На теория това е възможно в условията на непрекъснат и голям икономически растеж. Около тази теория се градят и предизборните програми на всички партии. Те иначе няма как да обещаят, че всички ще станат по-богати, без никой да стане по-беден, и това обещание да изглежда правдоподобно. На практика обаче непрекъснат и голям растеж не съществува и ние наричаме това свое наблюдение „циклични кризи“. Всъщност кризи няма, защото кризата е нещо извънредно, а спадовете в икономическия растеж са абсолютно естествени и закономерни. Само дето не ни се иска да ги има. И така започваме да живеем в лъжа. А това не само е неприемливо, но е и вредно. Това вече не е демокрация. Единственият проблем е, че продължаваме да я наричаме така. Човекът се мисли за умно същество, а това доказва единствено, че не е. Гърците за пореден път се хванаха на сиртаки и приклекнаха в очакване да се случи нещо вълшебно.

За The Economist LIFE

Споделете чрез

Предишен

Следващ