Сиртаки на глупостта

Горката Гърция! Горката мила Гърция с мусакичките, салатките и леко глуповатите, но иначе симпатични келнери! Народът на Платон и Аристотел не успя да проумее простата истина, че не можеш вечно да ядеш и да се излежаваш за чужда сметка и че дори Херакъл не може да ти плати тринайсета и четиринайсета заплата, ако няма откъде да я вземе. Православните гърци, повечето от които заявяват, че са вярващи християни, си избраха за водач изпъчен комунист. С този избор те показаха, че народите наистина заслужават историческата си съдба.

Гръцкият народ е като всеки друг народ в либерално-демократичния свят. Той е научен, че животът – това е съвкупност от права. Всяка политическа партия подхранва това убеждение, като се кълне, че единствено тя е достатъчно компетентна, за да знае как да обогатява все повече и повече избирателите си, и единствено тя е достатъчно честна и добродетелна, за да претвори това свое знание в дела.

За повече от два века народите не се научиха, че социализмът е лъжа. Преди да спечели изборите, СИРИЗА каза, че ще тегли майната на еврото. Сега май не било така. Сега казва, че „Гърция обръща страницата, оставяйки в миналото мерките за строги икономии и пет години унижение“. И какво? От утре ще потекат реки от мед и масло? И от уважение? Никоя партия, дори и най-наглата, не може да извърши математически невъзможното.

Не, Гърция няма да промени политиката си. Въпросът е дали Европа ще продължи да я спасява заради собствените си частни банки-кредиторки или ще я остави най-сетне да си научи урока. Ако продължи, следващия път гърците могат да си изберат за водач и пудел. И ще бъдат прави, защото всеки би се държал като тях, ако знае, че може да взима, без да връща.

Очевидно не може да продължава така. Очевидно нашата възпитана и любезна европейска общност по този начин няма да постигне онова, за което се е събрала. Така нареченият „демократичен процес“ започва да се превръща в отрицание на самия себе си. Демокрацията почива на идеята, че вишегласието е гаранция обществото винаги да взима най-полезните за себе си решения. Все по-често обаче обществата чрез вишегласие взимат за себе си вредни решения.

И по-лошо. Чрез вишегласие обществото се опитва да взима решения, полезни за едни, но вредни за други. Едни хора ще работят и ще плащат все по-високи данъци, за да могат други хора да не работят. Едни държави ще трупат дългове, които съвсем откровено не възнамеряват да връщат, само защото Европа не може без слънчевите им плажове.

Според съвременното схващане, доброто и полезното е обществата от ден на ден да стават все по-богати. Окей. На теория това е възможно в условията на непрекъснат и голям икономически растеж. Около тази теория се градят и предизборните програми на всички партии. Те иначе няма как да обещаят, че всички ще станат по-богати, без никой да стане по-беден, и това обещание да изглежда правдоподобно. На практика обаче непрекъснат и голям растеж не съществува и ние наричаме това свое наблюдение „циклични кризи“. Всъщност кризи няма, защото кризата е нещо извънредно, а спадовете в икономическия растеж са абсолютно естествени и закономерни. Само дето не ни се иска да ги има. И така започваме да живеем в лъжа. А това не само е неприемливо, но е и вредно. Това вече не е демокрация. Единственият проблем е, че продължаваме да я наричаме така. Човекът се мисли за умно същество, а това доказва единствено, че не е. Гърците за пореден път се хванаха на сиртаки и приклекнаха в очакване да се случи нещо вълшебно.

За The Economist LIFE

Споделете:
Иван Стамболов
Иван Стамболов

До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.