Гузният, негоненият и реформата*

Чух реплики от г-жа Лиляна Павлова, че Реформаторския блок се държал непоследователно. Това твърдение рязко ме озадачи, тъй като следя много внимателно изявите на въпросния Блок.

В публичните общи документи на РБ, от самото създаване на коалицията има съвсем ясно изложени тези и управленски задачи, които и до днес не са се променили: реформи в ключови сфери – правосъдие, обществени поръчки, образование и здравеопазване, сигурност.

А ако един или двама от Реформаторския блок са се пошегували неуместно с една или друга тема, то обяснението трябва да е от тях в личното им качество. Нали именно в това е красотата на липсата на общ лидер.

Желанието бивши премиери, вътрешни и финансови министри да не взимат повече тези постове е напълно адекватно на заявката за реформи и връщането на морала и етиката в управлението на България. Хора, които са имали цялата власт в ръцете и не са направили нищо, за да се случи каквото и да е в проблемните сектори.

Въпросът, който около протестите в чест на Пеев, ме влудяваше „А вие къде бяхте, когато…?”, сега трябва да бъде приложен за всички кандидат премиери. Ако не публично, то поне сами да си го зададат и да си отговорят.

Къде бях, когато КТБ се превърна в банка на държавата? Къде бях, когато България се превърна в държава на КТБ? Къде бях, когато парите от Здравната каса отидоха в НОИ или обратното? Къде бях, когато..

И какво направих за: здравеопазването, образованието, съдебната система, националната сигурност…

Осигуряването на помощи за енергийно бедните българи е важно. Но не е реформа. Реформа е това, което ще доведе до повишаване на доходите на тези хора и това, което ще доведе до адекватни и справедливи цени в енергетиката.

Строителството на пътища и магистрали е важно, изключително при това. Но не е реформа. Реформа е това, което ще доведе до по-качествено строителство на пътищата, което пък ще освободи повече ресурс за строителство на нови и ремонт на други. Промяна в системата на обществените поръчки, в контролът на изпълнението и поддръжката.

Вкарването на всички деца в училище, поне до осми клас, е ужасно важно. Но не е реформа. Реформа е това, което ще ги задържи там до 12 клас, ще ги научи да мислят критично, да правят информирано своите избори в живота, включително и за професия.

Осигуряването на средства за здравеопазването, за лекарства и консумативи, за лечение на болните в важно, но не е реформа. Реформа е това, което ще прекрати нуждата от непрекъснато кърпене на бюджета на болниците, което ще доведе до качествено обслужване на пациентите и, най-важното, ще направи българите по-здрави.

Осигуряването на еврофондовете за България е важно. Но не е реформа. Всъщност най-важното условие, за да имаме достъп до средствата от ЕС е именно ясният ангажимент за извършване на реформи и адекватен план за това. Тоест те са важен инструмент в реформирането на системата, а не начин да се кърпят дупките в нея.

Нещата трябва да се случат. Заиграването с името на един или друг е поредният шум в системата, опит за отвличане на вниманието. Не носи нищо.

А зимата идва

* Всяка прилика с действителни лица и събития не е случайна. Гузните и негонените знаят това.

Споделете:
Мария Николова
Мария Николова

Магистър по Финанси и Европейска публична администрация. Автор в няколко сайта, включително Петте Кьошета и Консерваторъ. Убедена е, че Европейският съюз има бъдеще и то включва България, която знае своите интереси