Има нещо особено в народопсихологията на нашенеца. И това е лекотата на неговата суеверна възбудимост. В известен смисъл, може да се каже, че българите имаме талант по отношение на скрупульозните си вталясвания. Ниският праг на критичност плюс битовото суеверие рикошират в интересна амалгама от умствени привички, жестикулации и чесън.
Иисус да слезе от небето пред нас, ще се усъмним. Но че Мадона ни е попитала в софийското метро колко ни е часът, сме готови да вярваме интензивно.
Знаете ли кое е общото между наводненията в Аспарухово, посърналата реколта царевица в Арчаро-Орсойската низина, градушката в София, и гласовете, които чувате в главата си? ХААРП.
Защото ХААРП – диктува масовата интерпретация – влияе както на климатичната кондиция на природата, така и на менталната такава на хората. Не е много ясно какво точно е ХААРП. Но обикновено е нещо американско, с което янките се опитват да затрият българите, може би, понеже именно в тях съзират истински геополитически и интелектуален конкурент.
И когато не става с пращането на американски сенатори, ни пращат облаци. Какво е един Джон Маккейн пред една американска купеста облачност? Да не попадаш под такава. Както си здрав и уравновесен българин, който стъпва по земя от злато, ако те покапе дъжд от американски облак, ставаш емоционално разстроена, разорена, мокра и оскотяла катерица.
Иначе българинът е със силни битови устои. Не си позволява да бъде замечтан, а приключенският му дух се изпарява с оголеното дъно на бутилката. Реалист човек, с посърнала романтика и мустаци в лютеница. С ясни физически граници, социални привички и интелектуални вектори. Чорапите от вчера, топлата супа и снопът косми под мишницата. Отъпканите пътеки, билетчето в градския транспорт и найлоновата торбичка в джоба. Минералната вода в туби, пълната камера със зеленчуци и отчупеният крайщник на хляба.
Някой би казал, че такъв човек трудно може да бъде смутен в ежедневието си. Не едно и две робства са минали през ръцете му, създал е една писменост, а после, за да я опровергае, и Христо Стоичков. Видял е и хубавото, и лошото. Има дълбока историчност и чисто Православие. Има ги като опции, не ги притежава деятелно. Предпочита да полага веровите си очаквания в съвсем друг план. Като се събуди сутрин, първо се отвива отляво-надясно, после не става с дирника си нагоре и стъпва на пода най-напред с десния си крак. Още преди да е отишъл до сутрешната си баня, нашенецът вече е изтанцувал толкова ритуали, колкото не присъстват общо в репертоара на африканското племе химба.
Трудно е да се обясни тази аномалия. Ние сме назадничав народ, който живее в напреднало време. Опитваме се да догоним нормалния свят, но последния разбираме предимно технологично. Безжичният интернет не е достатъчно условие да бъдеш европеец. Да ядеш спагети не те прави обезателно италианец, особено ако го правиш с пръсти.
Със сигурност поданическата политическа култура на социализма има пръст в тази работа. Соцът възпитаваше в значимостта на системата, а не на хората. И когато системата рухна, заклещи под себе си и крайниците на хората. Последните се инвалидизираха, предимно духовно. Сигурно много хора плюят семки, докато се разхождат в парка, без и да подозират, че културата им стене контузена в някоя канавка. Демокрация с тоталитарна култура не се прави. Културата може и без демокрация, но демокрацията без култура – не. Социалистическият провинциализъм, гладен отвътре, простоват отвън, изрази себе си в хвърлените фасове по улицата, суеверната ритуалност, обикновения наивитет и чинията на Булсат.
Теснотията на душата, която не може да прескочи бордюра, освен ако не хвърли щипка сол през гърба си.
Това е една от разликите между суверенния и суеверния народ. Първият си има ясен духовен и културен контур, който трудно може да бъде смутен. Вторият си има ХААРП. Първият би се изсмял на мисълта, че облаците имат американско гражданство и те правят по-тъп. Вторият вече се вайка колко по-умен е бил само преди един дъжд време.
