Виждаме в момента, че “Ислямска държава” не само в Ирак, но и в Сирия, се издига изключително бързо, много трудно се справят с тях както иракските сили, така и западните. Как се обяснява този бърз успех?
Аз не бих казал, че е толкова бърз. Ако говорим за Ислямска държава, това е просто стара организация с ново име. Състои се от хора, свързани с „Ал-Кайда“ на Бин Ладен, които обаче представляват новото поколение което се отрича от традиционните ръководители. Те са последователи на Абу Мусаб ал-Заркауи, йорданеца, който беше убит от американската армия в Ирак през 2006 г. Не се различчават много от „Ал-Кайда“, но искат по-бързо да постигат целите си. Обстоятелствата, които бяха създанени в Сирия и Ирак, им позволиха да се разширят. Но целта не е само тези две държави, а по-нататък и Йордания. Те опитваха няколко пъти между другото да проучват, да провокират там границите, позволи им го присъствието в Анбар тази провинция в Ирак, която има широка граница с Йордания и която те контролират. Могат да продължат и към Ливан. Преди две седмици ИД успяха да превземат един граничен град със Сирия, Арсал [в северен Ливан], за нула време. За да разберат читателите, Арсал е сунитски град със сто хиляди бежанци от Сирия. Сред тях се оформиха последователи на ИД, както и на другата организация – фронт Нусра (последните са твърди последователи на „Ал-Кайда“, имат и противоречия с ИД, даже влизат в бой отвреме-навреме). Характерно за ИД е, че тя не позволява на никого самостоятелност. Всички, които искат да действат в даден район, трябва да бъдат под тяхната шапка. Затова, с всеки, който се бунтува и не се съгласява, се влиза в бой, макар че целите са еднакви, идеите са еднакви. Ръководителят на тази организация, Абубакр ал-Багдади (това е псевдонимът му), той е офицер от иракското разузнаване на бившия решим на Саддам Хюсеин. След разформироването на иракската армия и службите след америкаската офанзива и свалянето на режима той, както и цялата армия и служби, остана без работа. Скоро той се включи в така наречената съпротива срещу окупатора. В резултат на това той беше хванат от американската армия. Хвърлен в лагера Бука [в южен Ирак], той беше освободен след 8 месеца в затвора, тъй като американците не можаха да намерят никакви улики срещу него. Всички хора, които го познават, казват, че никога не са виждали от него да е агресивен, че винаги е тих и много мил. А в същото време той е завършил докторат по ислямски шариат в Багдадския университет. Багдади, когато го освобождават, се обръща към американските войници в лагера и им казва: “Ще се видим в Ню Йорк.” Те не са разбрали какво казва, но той явно иска да подготви атентат като този, който беше направен на 11 септеври. После той стана ръководител след противоречия с Мохамед Абумохамеди ал-Джолани, създателят на ИД. Това го обяснявам, защото питате какви са те: хора, успели да създадат йерархия, организация, но не без помощ – вътрешна и отвън.
Откъде е външната помощ? Преди няколко дни германският министър на икономическото сътрудничество и развитие Герд Мюлер заяви, че Катар финансира Ислямска държава. Доколко е основателно такова твърдение?
Има различни версии. Истината е, че в началото участваха всички държави от Залива. Но не непременно самите държави, а различни богаташи, отклонения, течения в разузнавателните служби, които инжектираха организацията с пари и с членове с една цел:колкото се може по-бързо да свалят режима на Башар Асад. Това беше целта. Концентрацията на силите на ислямистите в Сирия стана, след като Западът и администрацията на Обама отказаха да се намесят. Спонсорите освен това бяха представители на сунитската общност и вярват в ислямските идеи и господството на ислямски халиф. Това си им е мисленето.
Най-много свидетелства има в подкрепа на информацията, че държавата, която най-много е помагала логистично и е предоставяла тренировъчни лагери в гранични със Сирия села, е Турция. Турското разузнаване МИТ.
Важен източник на подкрепа за организацията обаче са и доброволците джихадисти.
Джихадистите идват от различни краища, от 50 държави в света. Миналата седмица американците съобщиха, че чужденците, които воюват в средите не само на ИД, а и на другите организации, са от 12 до 15 хиляди.
Има ли и българи според информацията, с която разполагате?
За българи, дали има – мисля, че могат да отговорят двама: шефът на ДАНС и вътрешният министър. Доколкото аз мога да кажа: ако гледам колко ислямисти джихадисти, европейски граждани, пътуват към Сирия и Ирак и откъде, не мога да изключа България. Да вземем съседни на България или близки до България страни: това са Косово, Сърбия, Босна, Албания, Македония, Хърватия. От всички тези балкански държави, да речем, миналата седмица бяха арестувани 40 косовари, които са се били в Ирак и Сирия и са се върнали. Бях по изборите в Косово [за парламент през юни] и там се срещнах с вътрешния министър Байрам Реджепи и освен темата за изборите (той беше един от шефовете на предизборния щаб), моите въпроси обаче бяха и дали има джихадисти от Косово, колко са и какво са правели там. Той ми призна, че това е сериозен проблем пред тяхното правителство. Че много момчета отиват доброволци – млади, манипулирани, и момичета също. Млади момичета, сега има един друг вид джихад – сексуален джихад: момичета отиват, за да задоволяват сексуално нуждите на тези бойци и да представят това като път към Рая. Косово вече прие закон за криминализирането на деянието джихад и на участието на граждани в подобни конфликти в Сирия и Ирак, а и навсякъде по света. В Босна и Херцеговина също действа такъв закон. В Сърбия Расим Ляич, който беше отговорен за въпросите на Косово, също прокара подобен, заради провинция Санджак, където има много мюсюлмани. Европейците обаче са друга тема, те са сериозно заплашени, защото от хиляда до три хиляди европейски граждани воюват в Сирия и Ирак. Например 600-700 французи и англичани, над 500 от Германия, около 160-190 от Белгия. Преди две седмици шефът на германската Федерална служба за защита на конституцията [Ханс-Георг Маасен] съобщи, че следят всички такива заподозрени в различни провинции. Започват да ги засичат, да не пътуват, а тези, които пътуват, да не ги пускат вече да се върнат. Ако говорим за Великобритания, миналата седмица един техен гражданин обезглави Джеймс Фоули. В Англия има цели квартали, в които се упражнява ислямски шариат. На фона на всички случаи в Европа не може да няма нито един българин. Даже преди седмици имаше новина за българин джихадист, арестуван в Испания, но обясниха, че той само бил роден в България, а бил руснак, с руски паспорт.
Единствената държава в Европа, която не съобщава данни от такива събития – това е България. Казах го и на [бившия вътрешен] министър Йовчев на пресконференция: не може да има държава, чието вътрешно министерство да не прави годишен отчет по тези въпроси.
Какви мерки могат да вземат властите срещу европейските джихадисти?
Европейските държави координират действията си. През последните три месеца бяха проведени около две или три тайни срещи между вътрешните министри на Европейския съюз и девет арабски министри. Те обсъдиха точно превантивни мерки, за да помогнат за залавянето или да попречат на връщането на тези три хиляди джихадисти от европейски произход от Сирия и Ирак. Това означава, че Европа се чувства сериозно заплашена от връщането на тези хора, те са обучени и знаят по какъв начин се правят атентати. Преди повече от два месеца един от тях беше извършил атентат в Еврейския музей в Брюксел. Впрочем белгийските власти наскоро съобщиха, че един техен гражданин от Конго, но с белгийски паспорт, Харис, на 27, воювал в Сирия и ранен там, приближил към българо-турската граница. Баща му отишъл да го издирва и го прибрал. Потърсили медицинска помощ и го закарали в хасковската болница, после го предали на Белгия. Това белгийците го съобщиха, не българите. Явно политиката на България и на вътрешното министерство е да не създават тревоги в обществото. А такива инциденти трябва да се вземат под внимание. Джихадистите са много хитри: няма да отидат директно до целта, няма от Франция до Сирия през Турция, а например от Франция – в Германия, после в скандинавска държава и т.н., както бяха направили атентаторите в Сарафово.
Предвид свободното придвижване на радикални ислямисти в Западна Европа и наличието на големи радикализирани общности на Балканите, как оценявате риска ИД да е способна да изпълни заплахите си за халифат до Средиземно море?
Да дойдат да окупират ли? За мен понятията „ислямска държава“, „ислямски халиф“ – това е утопия, която никога няма да бъде осъществена в историята на 21 век. Плод на въображението на различни хора, на които условията в държавите им и в света като цяло позволяват да се изявят, използвайки механизма на глобализацията и демократичните ценности на европейските държави. Европа много държи на традицията да не се нарушават човешките права, не само на техни граждани, но и на други граждани. Джихадистите се опитват да насочат това срещу самите тези общества, които са им дали убежище, жени, образование, семейство, работа и т.н. Но тук е въпросът, че повечето от тези хора не са радикализирани в арабския свят, а в самите европейски общества и за това вече има различни причини. За съжаление, докато в цяла Европа има сондажи на общественото мнение, които измерват накъде вървят процесите сред диаспорите в тези държави, в България такива не се правят. Ще ви дам един пример: в Австрия преди две или три години бяха направили сондаж с 500 такива австрийски граждани, от арабски или ислямски произход. На въпроса с какво се идентифицирате, с религията или с гражданството, 85 процента посочват религията, не гражданството. На втория въпрос, как гледате на държавите, на които носите гражданството, отговора „враждебно“ са дали 78 процента. Това означава, че голяма част от тези диаспори не са интегрирани в тези общества. Трябва да търсим причината. Американците допреди три години считаха, че при тях този проблем го няма. Докато не бяха заловени група американски граждани на път да отидат в Афганистан, за да се включат в тренировъчните лагери на Ал-Кайда, да се върнат в САЩ и да правят атентати там.
Но най-много жертви на такива организации не са неверниците християни, а самите мюсюлмани. И това тука ние всеки ден го виждаме. Значи атентатите са насочени срещу мюсюлмани сунити и шиити не само християни. Ето това е ключовият момент – те считат всеки мюсюлманин неверник, ако не изповядва точно тяхното разбиране на исляма. Ако не приемаш тяхното виждане, тяхната доктрина жените да са със забрадки, да не правиш това или онова, ти значи си извън исляма и трябва да бъдеш убит.
Явно организацията печели от развитията в Близкия изток, от радикализацията на европейски младежи. И все пак: секретарят по отбраната на Съединените щати Чък Хейгъл наскоро каза, че ИД е нещо „невиждано“ досега, нещо което Западът не е познавал досега. Какво ги прави толкова специални?
През март съветникът по националната сигурност на американския президент Сюзън Райс заяви пред Конгреса, че случващото се в Сирия, появата на ИД [тогава още ИДИЛ], представлява голяма заплаха за сигурността не само на Сирия и Ирак, но и на целия регион и на света. Каза и че организацията ще напредва повече, действията й ще бъдат по-широкомащабни и влиянието й ще е по-голямо. Само месеци по-късно ИДИЛ превзе Мосул и започна настъпление към Багдад. Значи събитията са били предвидени.
Причината за увеличаващото се влияние на ИД идва от Сирия. Ситуацията в Сирия се превърна в инкубатор за създаване на джихадисти и привличане на доброволци, които вярват в тази идея, от целия свят. Говорят, че имало около 12 хиляди от Чечения. От руските републики има много. Тези от Северен Кавказ воюват там. Самите китайци – забележете, китайци – съобщиха, че сто китайски мюсюлмани воюват в Сирия. Това създава условия за добра организация, добри финанси. А финансите в момента ги черпят от това, че добиват петрол в Сирия. Те вече превзеха всички райони, където има находища. Говори се, че на ден добиват по около 100 хиляди барела. Вие много добре знаете, в такива ситуации излизат най-различни мрежи на контрабанди, бандити, организирани престъпни групи, които имат интерес, но най-голямата изненада идва от това, че самият режим на Башар Асад купува този петрол от тях, защото не може без продължи войната срещу тях без петрола. А те не могат без него да воюват срещу Асад, да му продават и да му вземат парите. Вижте парадоксите! Фактически, ако трябва да бъдем обективини, най-големият помагач и създател на ИД – това е режимът на Асад. Защото когато започна бунтът срещу него преди три години, в началото на протестите той пусна всички джихадисти, които бяха в затвора, с уговорката: правете организация, воювайте срещу [протестиращите]. В замяна им даваше подкрепа, пари… Ще ви кажа нещо. В Сирия построиха по времето на този, когото анализатори го наричаха „светски“, „либеален“ режим, около 18 000 джамии и 200 религиозни училища. Това прави ли ви впечатление? Един светски режим гради толкова много джамии. Хората, които са загубили вяра във всичко, отиват в джамията и слушат там невежи теолози и имами. Те ги напътстват, насочват и им показват по-страшни методи на религиозното мислене. А той се бил освободил от тях… Допреди 4 месеца Асад нито един път не бомбардира бойците ИД, а само на организации като Свободната сирийска армия, защото те не са ислямисти. И той създаде между тях противоречие, за да воюват. Сега срещу него никой не воюва освен Свободната армия и още няколко други.
Г-н Халаф, казахте, че в Сирия може да е основната причина за възхода на „Ислямска държава“, но какво помогна на конфликта с ИД да „прелее“ в Ирак?
Аз не бих казал, че това което се случва в момента, е изненада. Нито за САЩ, нито за Саудитска Арабия, нито за Турция. Никой не може да ме убеди, че една шепа хора може да превземе град Мосул. Знаете ли колко са били? 750 души. Не може 750 да превземат град с милион население. Та там беше Втора бригада на армията, 40 или 50 или 60 000 войници, двама генерали, въоръжени до зъби. Цялата тази армия и институции избягаха. Но бойците не са само 750. Защото сред тях и с тях има 40 военни съвета от бившата армия на Саддам Хюсеин. В Мосул 7000 генерали и офицери от нея бяха уволнени, маргинализирани, изхвърлени. Както и 100 000 други войници. Това и е паралелна армия, готова за бой. Да не забравяме съвета на сунитските племена. Те са разделени на две части. Едните подкрепят режима в Багдад, другите – ИД и искат да свалят режима на Малики, защото го считат виновен за маргинализирпането на сунитската общност. А то е така. Политиките от последните години доведоха до този бунт. „Ал-кайда“ и ИД се възползват от конфликта между сунитската общност и правителството в Багдад, за да проникнат и да ги спечелят. Ако няма подкрепяща среда в една страна, не може да действаш. В случая „средата“ са сунитските райони, които казват: колкото и да са лоши „Ал-Кайда“ и ИД, те са много по-милостиви към нас, отколкото правителството на Малики, които са шиитско, подкрепяно от Иран, и затова ние трябва да изметем шиитите и Иран, който ги подкрепя. И така целият конфликт се превръща в сектантски, в шиитско-сунитски.
Какво е мястото на външните актьори в конфликта?
Намесват се две държави. Иран, шиитската, която опитва да се представи себе си като защитник и представител на шиитската общност в света, без тази общност като цяло да иска да бъде идентифицирана с тази държава. От другата страна излиза Саудитска Арабия, която казва: аз съм защитник на сунитите в света, без сунитите да искат да бъдат защитени и да са представени от тази държава – и двете държави не са демократични. И тук обаче те не се включват пряко, това, което се случва вътре в Ирак и в Сирия, това се наричат „локални войни“.
С други думи Ирак и Сирия са бойни полета на така наречените proxy wars?
Да, това се случва в момента. Най-губещият от събитията в Ирак е Иран. Той загуби от това, че опитваше през цялото време да контролира ситуацията в региона на Близкия изток. Искаше да бъде водещ и да разиграва картите. Затова сложи цялата си мощ зад Башар Асад и неговия режим. Падането на Башар Асад би означавало разклащане на режима на аятоласите, без да има нужда от въшна намеса, без да има война. Затова те казаха на “Хизбула” да влиза в Сирия, да воюва на страната на Асад. Казаха на Малики да праща шиитски доброволци от Ирак да воюват на страната на Асад. Това се превръща в една по-голяма, тотална война, шиитско-сунитска. Намесата на „Хизбула“ разклати цялата арабска общност, и шиитската, и сунитската, и ги въвлече в един сектантски бой. И този бой ще бъде контролиран много трудно. Ако ме питате, опитът на света в последните сто години показва, че в една държава, където има етническо, религиозно, сектантско разнообразие, ако не бъдат представени всички тези общности и включени в политическия процес равно и не бъдат признати културна идентичност, език, религия, секта – това довежда до гражданска война. В момента в нито една арабска държава, където има етническо и религиозно разнообразие, нямаме това. Малцинствата нямат никакво признание. Те са потискани, маргинализирани, обидени, защото това ги превръща в агресор срещу самата държава. Искат да се отделят кюрдите в Иран, Турция, Ирак. Амазигите, берберите в Алжир и Либия, шиитите хути в Йемен, сунитите в Ливан. В ливанския град Триполи например има голяма концентрация на фундаменталисти, готови да влязат в бой с „Хизбула“. Има някакъв контрол, и вътрешен, и външен, който не им позволява. Но в един момент ще избухнат и отново ще се стигне до война. Има едно правило: всяка държава която е имала гражданска война, четири години след спирането й се връща към изходна точка, ако не изработва механизми достатъчно да контролира ситуацията.
До каква степен ИД са отклонение от исляма, което повечето мюсюлмани не са готови да признаят?
Да ви призная, като мюсюлманин, мисля, че всички, които твърдят, че ИД и [религиозните й възгледи] не са нашата религия, не са ислям, според мен грешат. Това е същността на исляма. ИД показва абсолютно исляма в истинския му вид, в този вид, който е упражняван по времето на пророка Мохамед, без обаче тези хора да отчитат, че това няма да съответства на реалностите в 21 век. Джихадистите изхождат от това, че когато съществува ислямска държава с халиф преди 1300 години, тя е в разцвет, във възраждане. Тогава се развиват всички науки: алгебра, медицина, астрономия. Джихадистите казват: когато имаше халиф, бяхме господари на половината свят, докато Европа беше в упадък, във войни. Сега е обратното. Те не търсят причините за изостаналостта в себе си, а казват: виновни са нашите колониалисти, които бяха окупирали нашите държави, нашите общества и те направиха всичко те да бъдат потискани и да бъдат изостанали. Ако се върнем към религията, към ислямски халиф, към постулатите на пророка Мохамед, ще възвърнем ролята на исляма. Какво означава това? Че тази религия не е реформирана, за разлика от християнството. Християнството премина в различни етапи. Кога Европа започна Ренесанса? Когато раздели църквата от държавата. При нас са заедно, а трябва да са разделени. Дори по времето на ислямската държава разцвет има, когато халифът е само административен водач, а отделна фигура оглавява религиозната институция и урежда връзките между индивида и Господа.
Има и етапи на разпад, когато са сливани двете власти. В момента има разцвет на така наречените антидържавни организации в арабския свят. Вие виждате: ИД, „Боко Харам“, талибаните, „Хизбула“, „Хамас“, различните организации в Африка, Ал-Кайда на Арабския полуостров… Те всички са разновидности на едно явление: глобализация. Те са като социалните мрежи, YouTube и Twitter, и не се знае какво ще излезе от тях. Всичко в момента ври и кипи в арабското общество и ще се родят най-различни Франкенщайни от тези, които ги създават. А кой ги създава? Самите тези правителства, които лишиха народите в арабския свят от всички права: няма плурализъм, няма гражданско общество, няма икономически процеси. Краденето на националните богатства на държавата. Потискането на малцинствата, на жените, смесването на религията и държавата, липсата на образователна система. Ние се учим от деца да мразим. Учим се от деца вкъщи, в училище, в университетите, докато растем, докато вземаме дипломите, учим, че Западът е виновен за проблемите ни, че империализмът е виновен… И как да няма ИД, как да няма джихадисти. Всеки ден се ядосвам на всичките тези идиоти, които говорят в Саудитска Арабия, всички тези, които дадоха за антитерористичния център на ООН… Ама тия милиарди, които вие ги дадохте за борба с тероризма, вие трябва първоначално да направите нещо във вашите общества. Знаете ли, че има 150 телевизии в арабския свят, които изповядват омраза? Които те учат как да убиваш християни? Хиляди араби отиват в училище, в джамията и това гледат и слушат. Разделете тоя ислям от държавата, направете образователни системи, признайте малцинствата и жените, спрете да гледате жените като нещо второстепенно. Наскоро прочетох една книга на алжирец, направил докторат в Сорбоната. Той търси връзка между ислямския фундаментализъм и сексуалните проблеми. Един екстремист слага бомба и убива хора само за да може всеки ден да отиде в Рая и всеки ден да има по сто жени.
Вижте какво направиха ИД в Ирак: хванаха езидите. Ние говорим сега за Джейлс Фоули, убит колега. Това беше послание към Обама, който реши да удари. Защото той досега не искаше да го прави; остави ги да се разширяват, сега “ама ние какво направихме?” Ама аз говоря от две години, хиляди като мен пишем и казваме, че ако Западът остави така Сирия, ще излязат хиляди ислямисти и ще заплашат националната сигурност и света като цяло. Обама твърдеше, че това е вътрешен проблем и че няма да се намеси. Промени си решението едва сега, когато заплашват малцинствата и особено кюрдите, единствените надеждни хора които не са религиозни, а са светски, либерални и прозападни и може да се разчита на тях. Може да имат сто недостатъка, но в момента те изграждат демокрация в Северен Ирак.
Освен САЩ, няколко европейски държави – Германия, Франция и Великобритания – открито заявиха, че ще окажат помощ на кюрдите. В същото време е очевидно, че кюрдите все повече утвърждават желанието си за независимост от Ирак.
Кюрдите сто пъти са декларирали, но не е отсега, че са заинтересовани да останат в рамките на Ирак, но това не означава, че нямат право на самоопределение и независима държаа. Те държат да бъдат част от Ирак, който да уважава малцинствата и всички сегменти в обществото и да им даде правата им, ролята, която трябва да имат в изграждане на държавата. Когато се нарушава конституцията, която определя отношенията между властта в Багдад и тази в Иракски Кюрдистан, която е федеративна единица по конституция, когато централната власт забранява на различни институции да изпълняват отношенията си към федеративната единица, тогава не им остава никакъв избор освен да се обявят за самостоятелност. Те нямат абсолютно никаква полза от това. Аз ще ви кажа. Получават 17% от иракските петролни приходи, които за страната са общо 120 милиарда долара. Направете сметка колко получават кюрдите: целия бюджет на България, даже два пъти. Имат президент кюрд. Имат вицепремиер кюрд и петима министри кюрди. 55 до 60 депутати в централния праламент, заместник-министри на всички нива. Шефът на Генералния щаб на иракската армия е кюрд, шефът на въздушните сили е кюрд. Мога да ви изредя и други примери, че те нямат интерес да се откажат от всичмко това. Обратно, ако има уважение към малцинствата според конституцията, не мисля, че те ще тръгнат да се отделят. Затова ви казах преди малко, трябва да бъдат равноправни, равно представени в институциите, да имат политически права. Ако провеждаш политика като тази на Малики, произвеждаш хора, агресивни крещу държавата ти, които ще искат да се отделят. Сунитите от друга страна са тези, които нямат интерес да останат в иракската държава. Знаете ли колко получавт сунитите като петролни приходи за същата територия, същото население като Иракски Кюрдистан? 700-800 милиона долара бюджет. Ами те губят 14 милиарда заради това, че имат национално чувство.
Може ли да се промени това отношене към сунитите след оставката на Малики?
Вижте, за кои сунити говорим? Защото досега имаше едни сунити, които бяха умерените и се съгласиха да се включат в политическия процес от 10 години насам. Малики фактически от шест години управлява. А те се включиха в изборите, имат представители в парламента, в правителството, във всички институции. Но трябваше да имат министър на отбраната и вътрешен министър. Представиха му списъци с имена, за да избере, но той не хареса нито един, заклейми ги като терористи или свързани с партия БААС. Накрая си остана и премиер, и министър на отбраната, и на вътрешните работи, и шеф на разузнаването, и главнокомандващ на армията, после превзе всички институции, включително съдебната система. Стана нов диктатор от типа на Путин и Саддам Хюсеин. Провокира сунитската общност. В този бунт и умерените се отричат от него – те казват, че шест години Малики им е пращал армията да ги унижава, арестувал е и е убивал синовете им, обвинени в тероризъм без никакви доказателства. За сметка на това, казват сунитите, има различни шиитски организации, свързани с Иран, никой не ги пита, когато убиват, защото са шиитски, а ние, сунитите, трябва да бъдем жертвата. Те не искаха правителството, казаха, че то не ги представлява. Новият премиер наследи тежко бреме. Не знам какво може да направи. Сунитите, кюрдите, туркмените трябва да имат права. Иначе и туркмените ще поискат да правят въоръжени милиции, за да си спечелят правата. Затова Обама каза на Малики, когато ИД започна офанзивата и той поиска помощ от САЩ, че не може да вземе страната на едните или другите в конфликта, защото сунитите имат искания и са прави. Обама обясни, че ако бомбардира ИД, ще бъдат ударени и региони с население, което ги подкрепя, многобройно сунитско население, което ще каже, че САЩ е с Иран и с шиитите. Затова президентът посъветва да се формира правителство, което включва всички малцинства и обяви, че после ще дойд да помогне. Той се намеси и си промени позицията едва когато ИД тръгна към Кюрдистан. А там има американски части, дипломати, фирми, американски граждани, инвеститори, хора от целия Запад, които биха останали беззащитни. Знаете ли колко инвестиции има в Иракски Кюрдистан? Около 25 милиарда долара чужди инвестиции. В целия останал Ирак няма шестстотин милиона.
Бомбардировките ли убедиха Малики да си подаде оставката? Съединените щати намекнаха, че той трябва да си ходи, а той доста време отказваше да го направи.
Малики според мен беше принуден. САЩ имаха роля, но не само. Аз имам протокол на срещата му с американския държавен секретар Кери, който му казва, че Ирак има нужда от министър-председател, който да обединява всички. Раздвижването обаче започна едва когато Систани, шиитският водач, беше принуден да се намеси. Той не се намесва в политически процеси, пет години отказваше да приема Малики и всички политици в Ирак и твърдеше, че политическите проблеми не го интересуват. Доктрината на Иракската шиитска религиозна институция изключва намеса в политическия процес, за разлика от Иран, където аятоласите имат решаваща роля. Но Систани беше принуден: видя, че шиитите като цяло са застрашени. Реши, че ако не се намеси и не призове Малики да напусне, това ще доведе до голяма заплаха за шиитите и той ще бъде обвиняван по-нататък. Затова каза директгно, че Малики трябва да си подаде оставката. Намекваше го доста дълго.
Иран беше решаващият фактор. Защото Иран видя, че Малики отказва дори да чува какво казват иранците напоследък. Те му изпратиха шефа на отряда „Ал-Кудс“ генерал Сюлеймани, който отговаря за Ирак, Сирия и Ливан и всички организации, създадени от Иран в региона. Малики отказа. Пратиха му Али Шамхани, шефът на съвета по националната сигурност на Иран – и на него отказа. Накрая [аятолах Али] Хаменей директно излезе в една петъчна реч и каза, че Малики трябва да си ходи. Американците го предупредиха, че тяхната намеса в полза на Малики ще срещне много силна реакция от САЩ, защото ще доведе и до намеса на Саудитска Арабия и други сунитски държави и процесите ще станат неконтролируеми.
Малики освен това беше предупреден, че може да го изправят пред международен съд. Има и други версии: за сделки, че са го убедили да му дадат друг пост, но мисля, че горната хипотеза е по-вероятна.
В Ирак в момента имаме и фактическа военна кампания: САЩ започнаха въздушни удари, а Великобритания миналата седмица призна, че мисиите й не са само с хуманитарни цели. Възможно ли е да се повтори интервенцията от началото на миналото десетилетие?
Не мога да изключвам никакво действие по-нататък – не само от САЩ, но и от европейските държави, ако това означава директна заплаха за интересите на Запада, на Европа в региона. Предвид позициите, съобщени от Обама в продължение на двата му мандата, той казва, че няма да се намесва във военни конфликти в други държави. Очаква се да напусне и Афганистан. Но според мен той ще остави поне двайсетина хиляди там, защото видя докъде води напускането на Ирак. В Афганистан процесите ще бъдат още по-страшни. Там има и други регионални фактори, заради които мнозина ще искат американците да останат, защото изтеглянето на САЩ ще доведе до заплахи към тяхната национална сигурност. Те искат Америка да поеме бремето, а те да не действат – Русия, Иран, Китай… И затова не са против САЩ да останат, не както бяха в Ирак.
САЩ наистина признаха, че това са военни действия в полза на кюрдите. Според мен все още ситуацията обаче не е извън контрол. Едва ли ще пратят 150 000 войници като в предишната мисия. Но се говори, че миналата седмица са пратили още двеста, като вече има триста съветници без военна роля, които правят преоценка на иракската армия и отчитат нейния разпад. Когато иракската армия хвърли американското оръжие, което притежаваше в Мосул и Тикрит, ИД го взе. Става дума за нови оръжия, които след два дни се появиха в Сирия – истинска заплаха за САЩ. И затова се опитват да ликвидират всички оръжия, оставени от иракската армия, затова и бомбардират с F-18 и дронове, за да навредят колкото може повече на ИД. Все още обаче настояват, че целите на ударите няма да бъдат разширени. Те чакат какви решения ще бъдат взети в Багдад.
Обама може да не иска да участва във войни в региона, но не се знае при какви обстоятелства ще бъде принуден. Помните, Бил Клинтън също каза, че няма да участва във войни. Обаче беше принуден: нямаше кой да реши проблемите на Босна и Косово. Това зависи вече от ситуацията. Засега според мен обаче в Ирак тя е под контрол. Лошото е, че тази армия, която американците направиха да бъде професионална, национална, се провали заради Малики, който наруши конструкцията й. Той започна да се движи по други пътища, да вкарва руско оръжие… Защото като говорим за тези процеси, не бива да забравяме и каква роля играе Русия. Свързано ли е това с всичко, което се случва в Украйна? Ами свързано е. В момента слабостта на американския президент увеличава силата на руския президент. Ненамесата в Сирия доведе до голямата намеса на Русия в процесите в региона. Най-много се страхува Путин не че в Сирия има военна база в Тартус и той може да я загуби, както някои анализатори твърдят. Той се страхува от ислямизацията в Сирия, ислямизацията в региона, която ще стимулира ислямизацията в Северен Кавказ. В Русия има 25 милиона мюсюлмани, които са сунити. Там вече вилнее ислямският сунитски фундаментализъм.
За съжаление целият свят е изправен пред много големи заплахи, но най-голямата – това е ислямският фундаментализъм. Затова ние чуваме за първи път гласове, които призовават (дори гласове от ООН) за разправа с ИД и фундаментализма и групировките, които в момента действат на територията на всички арабски държави. Затова е и призивът на френския президент Оланд за свикване на международна организация по този въпрос. Това ясно показва колко са притеснени те и какво търсят. И според мен за първи път в това ще бъде включена и Русия. Участието на Русия в този контекст би довело до малко възстановяване на отношенията между запада и Русия. Остава да видим дали това, което ще се случи, ще върне на Обама и Путин разбирателството помежду им.
От novinite.bg (интервю на Ангел Петров)
Мохамед Халаф е български журналист от арабски произход, който е сред най-добрите арабски анализатори в България. Работи за кувейтския вестник „Ал Уатан“ („Отечество “) като кореспондент за балканските страни.
