НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Харалан Александров: Публиката се отегчи от протеста и се зазяпа в политическия цирк

Време за четене: 6 мин.

– Всички следихме протестите в Украйна – в окървавяването им ли е цената на техния успех, г-н Александров?
– В Украйна сблъсъкът беше на живот и смърт, протестиращите бяха готови да стигнат докрай, да понесат жертви и затова успяха. Различните общности избират различни стратегии да постигнат промяна и тя съответно има различен маршрут и цена. В голямата си част хората в България избираха да бъдат зрители, а а не участници в промените. Това ни спести жертвите, но платихме цената на протяжния и мъчителен преход, който беляза живота на няколко поколения.

– На какво се дължи различието в маршрутите?
– На традицията и политическата култура. Някои общества еволюират по пътя на предприемаческото обновление, технологичните иновации и социалния прогрес. Плащат щадяща цена за промяната – по-предприемчивите и активните забогатяват от нея и това води до неравенства, но всички се ползват от развитието. На другия край са общности, в които промените са блокирани чрез механизмите на властта. За да запази превилегиите си, властващата клика потиска развитието, което води до натрупване на напрежения и тяхното периодично освобождаване чрез революционни сътресения. Общо взето това се случи в Украйна. Ние сме някъде по средата – поизнежихме се, вече не ни се занимава с революции, но още не сме развили механизми за гражданско обновление и затова живеем с усещане за безпътица и неудовлетвореност.

– Живна ли българската икономика, та протестите стихнаха?
– Със сигурност има връзка между протестите и икономиката, както и останалите сфери на живота. Много се надявам добрите икономически новини, които чувам напоследък, да се претворят час по-скоро в реално подобрение за повече хора. Правителството полага трогателни усилия да създаде усещане за благополучие и оптимизъм, но успява само отчасти. За негов късмет зимата се случи необикновено мека, сметките за ток са поносими, скоро ще се запролети и пак ще оцелеем.

– Затова ли бунтът вече няма тяга?
– Възходът на протеста съвпадна с период на политическа депресия, а сега страстта се върна в политиката, обществото се поляризира, партийното инженерство е в подем, медиите преливат от обвинения и люти закани между лидерите. Публиката се отегчи от протестния спектакъл и отново се обърна към политическия цирк, където наред със старите клоуни подскачат и няколко талантливи дебютанти.

– В навечерието на евровота имаме два големи ронещи се и цепещи се гиганта с обръч от експерти и новородени малки играчи. Какво ще излезе от всичко това?
– Тече процес на преливане на подкрепа от партиите на статуквото към новите напористи формации: вляво към АБВ, вдясно към Реформаторския блок, в центъра към коалицията около Бареков, при националистическия вот към НФСБ. Съответно губещите са БСП, доста по-слабо ГЕРБ и най-драматично „Атака“. Дори ДПС бавно губи електорат.

– Какъв знак е разцеплението на доскоро неделимото ляво?

– За сериозно разминаване между интересите на лустросаните леви политици с тези на оцеляващите и бедстващи българи, които по ирония на съдбата се явяват техен електорат. Аристократичната неохота на елита на БСП да се ангажира с истински лява политика закономерно води до загуба на подкрепа и до вътрешни сътресения. Конфликтът между Станишев и Първанов е само прелюдия, в България истинската битка
за бъдещето на лявото предстои.
– Какви са шансовете на АБВ?
– Не са за подценяване. Допускам, че АБВ ще атакува БСП на ниво низови структури в периферията, но ми е трудно да преценя доколко ще успее. Във всеки случай нито проектът на Първанов е толкова безобиден, нито БСП е толкова консолидирана, колкото изглежда.

– Съглашателство между БСП и АБВ или между АБВ и ГЕРБ е по-вероятно?
– Много по-лесно ми се струва договаряне между Борисов и Първанов, отколкото между Борисов и Станишев. Разривът между Борисов и Станишев е много личен и сякаш е непоправим. Случващото се между Първанов и Станишев пък изглежда като класически едипов конфликт – детронираният баща се връща да накаже своя непослушен наследник. Този сюжет не вещае щастлива развръзка.

– На какво дължи възхода си „България без цензура“?
– На професионален мениджмънт, бих казал. Повечето хиперактивни лидери като Бареков са хаотични и разхвърляни, но този си изпипва работата. Изненадващите ходове, които предприема, популярните лица, които успява да привлече и завихри около себе си, многобройните послания, които изстрелва ежечасно, прехласват публиката и създават впечатление за неукротим възход и предопределеност за победа. Разбира се, нищо от това не би било възможно без масивна медийна експозиция и в този смисъл Бареков е привилегирован играч, нещо като галеното дете на медиите.
Но точно тук е капанът, който сам си залага – като си постянно на екрана, можеш лесно да повярваш, че медийната популярност се превръща директно в политическа подкрепа. Особено уязвими за тази заблуда са журналистите, които по правило са нарцистични и склонни да приемат желаното за действително.

– Не са ли тъкмо те модното попълнение в лагера на политиците?
– След като управляваха юристи, икономисти, технократи, бизнесмени, полицаи и пр.,
защо да не се пробват и журналистите. Това е легитимен преход, стига да не объркат лекотата, с която се случват нещата във виртуалния свят на медиите с мъчителното усилие, което изискват промените в истинския живот.

– В Реформаторския блок сякаш има затишие, така ли е?
– Само привидно. Истински интересните и иновативни развития са именно в Реформаторския блок, макар да остават неоценени. Блокът преживя криза, понесе много атаки и излезе по-сплотен, запазвайки уникалния си модел на споделено лидерство. Започна успешно да изгражда регионални структури и да пуска корени по места, без да вдига излишен шум.

– Какво ще се случи на евровота?
– Успех ще имат партиите с функционираща организация и силни местни структури. Такава беше БСП преди разкола, такива сега са ДПС и ГЕРБ. Машината за избори на ДПС продължава да работи безотказно, макар че няколко важни чарка се счупиха. ГЕРБ под ронливото си парламентарно покритие има желязна организационна конструкция, изградена от Цветанов, който заслужено бе преизбран за зам.-председател на партията. От своя стана Борисов, този неизтощим политически шампион, видимо е в добра кондиция и далеч не е загубил фаталния си чар за своите многобройни почитатели. При това ГЕРБ се радва на безусловната подкрепа на ЕНП, тъй че не бих се изненадал, ако през май за пореден път спечели изборите.

– Споделяте ли прогнозите за предсрочен парламентарен вот до края на годината?
– Зависи от това кой интерес ще надделее – олигархическият или чисто политическият. Защото конфликтът вече не е само между гражданите и политическата класа или между гражданите и олигархията, а и между политическата класа и олигархията. Уточнявам, че под политическа класа разбирам хората, които се явяват на избори и по тази причина са зависими от своя електорат дори когато са обвързани със сенчести икономически интереси. Под олигархия разбирам инвеститорите в политическото статукво, които имат интерес то да бъде поддържано колкото може по-дълго, за да успеят да си върнат инвестицията с огромна печалба. Инвеститорите не могат да допуснат техните подизпълнители в лицето на политиците да се разбягат, преди да са завършили обекта и да са им издали акт 16. От друга страна обаче, самите подизпълнители имат интерес да вземат парите и да се разбягат час по-скоро, защото обектът е толкова калпаво построен, че има опасност да се срути върху тях. Идва момент, в който политиците, ако искат да останат в играта, се налага да се дистанцират от своите възложители и поне за малко, поне отчасти, поне за пред хората да се опитат да защитят обществения интерес.

 – Каква ще е развръзката? И кога?
– Развръзката на драмата отново е в ръцете на политическите актьори, а ние оставаме зрители. Най-доброто, на което можем да се надяваме, е, че тези актьори ще претърпят развитие. Индикаторът за еволюция на политическото лидерство в български условия е способността му да се еманципира от скритите олигархични обвързаности. Надеждата това да случи е малка, на както се казва, тя умира последна.

От 24chasa.bg

Харалан Александров е социален антрополог и член на Гражданския съвет на Реформаторския блок.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!