Трудният път обратно към нормалността

Месец ноември ни донесе страхотни новини във връзка със създаването на нови ваксини срещу коронавируса, като тези на Пфайзер и Модерна се оказват с над 90% ефективност. Двете фирми вече кандидатстват за одобрение пред регулаторните органи и очакванията са още през декември или най-късно през януари да бъде дадена зелена светлина за началото на ваксинациите в САЩ и в Европейския съюз.

Учени, лекари и икономисти основателно приветстват тези новини и може да предположим, че третата зима след началото на пандемията, за разлика от първите две, ще е доста по-спокойна и различна. Нека си спомним, че по времето на предходната зима нямаше никаква гаранция, че ще има ваксини. Експерти внимателно напомняха, че вече повече от три десетилетия още няма ваксина срещу ХИВ, вируса-причинител на „чумата на 20-ти век“ – СПИН. Също така подчертаваха, че създаването на една ваксина е многоетапен процес, който отнема дълги години, понякога цяло десетилетие.

Но през последната година бяха положени неимоверни усилия за създаването на ваксини срещу коронавируса, които бих ги сравнил с усилията от 60-те години на миналия век за изпращането на човек на Луната. Днес тези усилия най-после се увенчават с успех, макар че това „най-после“ е с известна условност – новите ваксини идват след забързана изпитателна програма и бюрократични облекчения.

Все пак, въпреки че поводите за оптимизъм са налице, предстоят сериозни трудности, преди епидемията да бъде овладяна. Ето кои са тези трудности: трудности от транспортно и логистично естество, трудности при определянето на точния модел на ваксинация, трудности във връзка с преодоляването на ширещите се сред обществото дезинформация и псевдонаучни митове.

Относно първия вид трудности, съществуват ред пречки по пътя на вече създадената и лицензираната ваксина към крайния потребител. От транспортно естество тук е коректно да се подчертае, че новосъздадените ваксини изискват съхранение на студено. Това е особено валидно за ваксината на Пфайзер, която трябва да бъде съхранявана при –70°C – т.е. нужни са специални фризери и контейнери. За радост не така стоят нещата с Модерна – нейната ваксина се съхранява при –20°C, т.е. в обикновен фризер. Съдейки от последните интервюта с премиера Бойко Борисов, той е наясно, че ваксината на Пфайзер е по-специална и вече се обмисля закупуването на специализирани фризери. Сериозните изисквания при съхранение са обусловени от характеристиките на вируса – това е РНК-вирус. РНК молекулата, за разлика от ДНК, е изградена от скелет, състоящ се от рибоза, а не от дезоксирибоза – т.е. имаме един кислороден атом в повече. Тази характеристика прави молекулата много по-неустойчива.

Скоро след като ваксините излязат на пазара, това ще се случи сред условията на огромно търсене и ограничено предлагане. Капацитетът на производствените фабрики първоначално ще е ограничен и през една част от новата година няма да има ваксина за всички. Ето защо следват трудности при определянето на най-добрия модел на ваксинация. Правителството следва да разработи конкретен план кои трябва да се ползват с предимство при получаването на първите ваксини, като следва да се почерпи опит от най-добрите математици и специалисти по биоетика в България. За съжаление родните специалисти по биоетика не са много. Аз самият се занимавам с биоетика и имам научни статии по тематиката, но те са свързани с тесен спектър от биотехнологичните дисциплини и космическата биология, докато тук са нужни друг тип експерти в сферата на медицинската етика. Планът за ваксинация у нас следва да отчита и демографските характеристики на България, поведението на хората и всички останали условности на нашето общество.

Съдейки от дискусиите, които се водят на запад, в условията на ограничено предлагане, каквото се очертава да е през 2021 година, властите ще са изправени пред две възможности: или ще се борят със смъртността за сметка на разпространението на заболяването, или ще се борят с разпространението на заболяването за сметка на смъртността. Изборът е труден.

Първият избор предполага ваксинация на възрастните и пациентите с хронични заболявания (сърдечно-съдови, диабет, астма и т.н.). В такъв случай те ще се ползват с предимство и се очаква смъртността рязко да намалее. Но това означава, че тийнейджърите и младите хора без хронични заболявания ще бъдат оставени да преболедуват вируса. Да, те ще го изкарат, в много случаи безсимптомно, но ще продължат да го разпространяват и епидемията няма да стихне скоро.

Вторият избор предполага ваксинацията да бъде насочена именно към тийнейджърите и младежите. Макар че с малки изключения те прекарват вируса по-леко, това са хората, които водят активен социален живот, ходят на училище или в университет, посещават ресторанти и барове и в общи линии са склонни да омаловажат и пренебрегват противоепидемичните мерки. И понеже се случва млад човек да е свръхразпространител на коронавируса, не е необичайно тийнейджър или млад човек да докара заболяването на по-възрастните си родители, баби и дядовци. Насочена ваксинация сред младежите ще доведе до сериозно ограничаване на разпространението, но в такъв случай няма да останат ваксини за хората с тежки хронични заболявания и ако някой от тях се разболее, той няма да е защитен.

Българските власти следва да отчетат всички особености на демографията и съобразно съвета на експертите да приложат най-добрия модел на ваксинация. Не е нужно всички да са ваксинирани, за да може да се ограничи на епидемията и животът да се върне към нормалността. Засега подкрепата на учените се обединява около първия вариант – таргетиране на възрастните и хронично болните за сметка на по-младите разпространители.

Последната пречка, която следва да бъде преодоляна, са предразсъдъците и псевдонауката. Масово хората вярват, че няма никакъв вирус или ако го има той представлява биологично оръжие, че вместо него самолети пръскат над градовете с кемтрейлс, а ние се разболяваме от „химически пневмонит“. Целта, естествено, е чрез ваксините да ни вкарат чипове в тялото, за да могат елитите да ни контролират и управляват. Разбира се, има нюанси сред конспирациите, но за съжаление според наскоро излязло проучване на Тренд около 40% от хората вярват в някаква форма на псевдонаука, свързана с коронавируса. Това за пореден път потвърждава сериозния крах на образователната система, както и че много хора са си клатили краката в училище и са зяпали през прозореца, вместо да си слушат уроците. 

Затова е добре да се организира ясна разяснителна кампания, както от страна на публичните интелектуалци, така и от тази на медиите. Ясно е, че някои чугунени кратуни никога няма да бъдат убедени и ще продължат да вярват във всяко срещнато безумие, независимо от доказателствато. Но все пак има доста хора, които притежават нужното ниво на мисловна дейност, позволяваща им да осъзнаят, че един проследяващ чип трябва да е голям (т.е. да има приемно-предавателно устройство и батерия). Толкова голям, че да е невъзможно да се вмъкне в една тънка игла. Пък и кому е нужно да ни проследяват посредством чипове, след като всеки от нас има смартфон? Гугъл вече ни следи. Спомням си как през месец май, тепърва беше свършил първият „локдаун“, отидох  два пъти до Витоша. В началото на юни получих пълен отчет по Gmail къде съм се разхождал през изминалия месец – включително съм отчетен, че съм бил на Копитото и на Симеоновските езера. При това без да са ми имплантирани чипове. Само че всички мрънкат срещу чиповете и пет джито, а не срещу мобилните телефони, нали?

Ако умерените скептици бъдат убедени в ползите от ваксинацията, а чугунените неверници просто бъдат пренебрегнати и лишени от обществена и медийна трибуна, значи ще се е направило всичко необходимо, за да се върнем в коловозите на нормалността.

Споделете:
Светослав Александров
Светослав Александров

Доктор в областта на физиологията на растенията, администратор на уебсайта за космонавтика КОСМОС БГ, автор на научно-популярните книги “Космическа колонизация – неосъществената мечта”, „Аз, виртуалният астронавт“ и художествената “Сред пясъците на Саркания”, доброволец на Български християнски студентски съюз (БХСС).