Турско робство и Освободителна война. Любима дъвка за дървени философи. Отрицателите на тези термини, бидейки в голямата си част от антикомунистическата десница се опитват да ги пришият на Българо-съветската дружба и комунизма и по този начин допълнително да ги компрометират.
Истината е, че и двете понятия нямат нищо общо с комунизма.
За “Турско робство” говорят още нашите възрожденци. Това понятие навилиза в цялата ни историческа наука и образователна система след освобождението.
“Освободителна война” също е общоприет термин от Освобождението (освобождение !?) до 1944. В началото комунистите дори се дистанцират от този патос, защото е насочен към царска имперска Русия и царската армия (която е враг на червената такава в гражданската война)
И двата термина са получили както традиционно и обичайно, така и народно признание.
И двата термина обаче са неточни и некоректни от гледна точка на историческата наука.
Турско робство не е турско. Османската империя е мултинационална и турците са само един от етносите в нея (точно както руснаците са само един от народите в СССР, а англичаните – един от етносите на Великобритания). Ако трябва да определим империята, тя е ислямска, така че потисникът на българската държавност не са турците като етнос, а мохамедантвото като вяра. (Дори “злодеите” в народните песни освен турци са “църен арап”, арнаути, черкези… все етноси, имащи толкова общо с етническите турци, колкото с финландците)
Турското робство не е робство. Християнското население в Османската империя е с по-малки права от Ислямското. То е подложено на дискриминация, сегрегация, унижения, насилие , административен и всякакъв произвол. Но то не е робско население. Българите имат собственост и плащат данъци. Нещо повече, в много отношения християните в Османската империя имат повече “човешки права” (онова, което днес се разбира под това понятие) от феодалните селяни в Европа и Русия от същата епоха. Това разбира се не прави османското завоевание по-малко фатално за българската държавна традиция и по никакъв начи не означава симпатия към халифата.
Извън историческите аргументи, има и други, политически и емоционални.
Най- общо консервативната гледна точка казва, че е малоумно да се гордееш че си бил роб и да настояваш народа ти да е бил роб. Това не води до престиж и самочувствие, а тъкмо наопаки – създава ти образ на губещ и смакчан (loser)
Либералната гледна точка пък казва… откъде да знам какво казва :), примерно, че като говорим за Турско робство насаждаме “език на омразата” спрямо турците, което не е политически коректно и бла-бла…
По подобен начин “Освободителна война” е исторически безмислен термин. В пропагандата и емоционалната обосновка на войната, славянофилските обществени, академични и политически кръгове в Русия говрят за “освобождение на братята славяни”. Самата война е обявена и водена като такава в чисто пропаганден план. Българският народ в огромната си цялост възторжено приема войната като освободителна.
Но историята е наука, а не настроение. Една война има десетки аспекти, причини и последствия. Тя не може да е само “империалистическа”, “завоевателна”. “освободителна” или каквато и да било друга. Тя е всички тези неща взети заедно. Затова терминът “Освободителна” има стойност за слепия Дядо Йоцо, който рони сълзи и маха към братушките, но не и за историческата или дипломатическа наука.
Истинската причина за тази статия обаче не е турското робство и сложилата края му освободителна война. Има едно историческо понятие, което е неимоверно по- неточно, много по- обидно и гнусно за българите и което някак си пропускаме. Подстоянно го срещаме в книги, статии и интервюта от “наши” и от “техни”.
Вбесих се, че го чух в документален филм по Военния канал. Военният канал би трябвало да бъде пропагандна машина на “правилния” прочит на историята от гледна точка на държавната политика. Затова използването на този термин е напълно непоносимо и непростимо.
ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА
Няма българин, който може да нарече участието във Втората световна война “Отечествена война”. Няма никакво историческо, морално или емоционално основание ние българите да използваме този термин.
Отечествена война е термин, който означава “война за защита на отечеството от външно нахлуване”. След като Вермахта навлиза в СССР и започва своя марш към Москва, за руските и другите съветски хора войната става “Отечествена”. Затова понятието “Отечествена война” е създадено от съветската пропаганда. (За американците и англичаните, които са съюзници на СССР но воюват на чужда територия войната не е “отечествена” и не познават този израз)
За българите “Отечествена” е Сръбско- българската война от 1885г, защото е война за защита срещу навлязъл в границите ти враг.
Преди да влезе във Втората световна война, България управлява освен днешните си земи също и днешна РМакедония, Беломорието и Западните покрайнини до Морава. Там се вее българско знаме, пее се “Шуми Марица” и марширува българска пехота.
Българското участие във Втората световна война се случва не в земите на “Отечеството”, а на територията на днешна Хърватия, Унгария и Австрия.
След “победата” в “Отечествената” война България вече няма власт в Македония, Западните покрайнини и Беломорието и е сведена до днешните си граници.
Ето защо за нас българите Втората световна война не е Отечествена. И който пише и казва за дядо си, че е “участник в Отечестваната война”, казва глупост (освен ако дядо му не е руснак, французин или поляк и не е участвал в тамошната съпротива срещу немската (или немско-съветската, в случая с поляците) окупация.
