НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Глупавите думички в историята

Време за четене: 4 мин.

Турско робство и Освободителна война. Любима дъвка за дървени философи. Отрицателите на тези термини, бидейки в голямата си част от антикомунистическата десница се опитват да ги пришият на Българо-съветската дружба и комунизма и по този начин допълнително да ги компрометират. 
Истината е, че и двете понятия нямат нищо общо с комунизма. 

За “Турско робство” говорят още нашите възрожденци. Това понятие навилиза в цялата ни историческа наука и образователна система след освобождението. 

“Освободителна война” също е общоприет термин от Освобождението (освобождение !?)  до 1944. В началото комунистите дори се дистанцират от този патос, защото е насочен към царска имперска Русия и царската армия (която е враг на червената такава в гражданската война)

И двата термина са получили както традиционно и обичайно, така и народно признание.

И двата термина обаче са неточни и некоректни от гледна точка на историческата наука.

Турско робство не е турско. Османската империя е мултинационална и турците са само един от етносите в нея (точно както руснаците са само един от народите в СССР, а англичаните – един от етносите на Великобритания). Ако трябва да определим империята, тя е ислямска, така че потисникът на българската държавност не са турците като етнос, а мохамедантвото като вяра. (Дори “злодеите” в народните песни освен турци са “църен арап”, арнаути, черкези… все етноси, имащи толкова общо с етническите турци, колкото с финландците)

Турското робство не е робство. Християнското население в Османската империя е с по-малки права от Ислямското. То е подложено на дискриминация, сегрегация, унижения, насилие , административен и всякакъв произвол. Но то не е робско население. Българите имат собственост и плащат данъци. Нещо повече, в много отношения християните в Османската империя имат повече “човешки права” (онова, което днес се разбира под това понятие) от феодалните селяни в Европа и Русия от същата епоха. Това разбира се не прави османското завоевание по-малко фатално за българската държавна традиция и по никакъв начи не означава симпатия към халифата. 

Извън историческите аргументи, има и други, политически и емоционални.
Най- общо консервативната гледна точка казва, че е малоумно да се гордееш че си бил роб и да настояваш народа ти да е бил роб. Това не води до престиж и самочувствие, а тъкмо наопаки – създава ти образ на губещ и смакчан (loser)

Либералната гледна точка пък казва… откъде да знам какво казва :), примерно, че като говорим за Турско робство насаждаме “език на омразата” спрямо турците, което не е политически коректно и бла-бла…

По подобен начин “Освободителна война” е исторически безмислен термин. В пропагандата и емоционалната обосновка на войната, славянофилските обществени, академични и политически кръгове в  Русия говрят за “освобождение на братята славяни”. Самата война е обявена и водена като такава в чисто пропаганден план. Българският народ в огромната си цялост възторжено приема войната като освободителна. 
Но историята е наука, а не настроение. Една война има десетки аспекти, причини и последствия. Тя не може да е само “империалистическа”, “завоевателна”. “освободителна” или каквато и да било друга. Тя е всички тези неща взети заедно.  Затова терминът “Освободителна” има стойност за слепия Дядо Йоцо, който рони сълзи и маха към братушките, но не и за историческата или дипломатическа наука.

Истинската причина за тази статия обаче не е турското робство и сложилата края му освободителна война.  Има едно историческо понятие, което е неимоверно по- неточно, много по- обидно и гнусно за българите и което някак си пропускаме. Подстоянно го срещаме в книги, статии и интервюта от “наши” и от “техни”.
Вбесих се, че го чух в документален филм по Военния канал. Военният канал би трябвало да бъде пропагандна машина на “правилния” прочит на историята от гледна точка на държавната политика. Затова използването на този термин е напълно непоносимо и непростимо.

ОТЕЧЕСТВЕНАТА ВОЙНА

Няма българин, който може да нарече участието във Втората световна война “Отечествена война”. Няма никакво историческо, морално или емоционално основание ние българите да използваме този термин.

Отечествена война е термин, който означава “война за защита на отечеството от външно нахлуване”.  След като Вермахта навлиза в СССР и започва своя марш към Москва, за руските и другите съветски  хора войната става “Отечествена”. Затова понятието “Отечествена война” е създадено от съветската пропаганда. (За американците и англичаните, които са съюзници на СССР но воюват на чужда територия войната не е “отечествена” и не познават този израз)
За българите “Отечествена” е  Сръбско- българската война от 1885г, защото е война за защита срещу навлязъл в границите ти враг.

Преди да влезе във Втората световна война, България управлява освен днешните си земи също и днешна РМакедония, Беломорието и Западните покрайнини до Морава. Там се вее българско знаме, пее се “Шуми Марица” и марширува българска пехота.

Българското участие във Втората световна война се случва не в земите на “Отечеството”, а на територията на днешна Хърватия, Унгария и Австрия. 

След  “победата” в “Отечествената” война България вече няма власт в Македония, Западните покрайнини и Беломорието и е сведена до днешните си граници.

Ето защо за нас българите Втората световна война не е Отечествена. И който пише и казва за дядо си, че е “участник в Отечестваната война”, казва глупост (освен ако дядо му не е руснак, французин или поляк и не е участвал в тамошната съпротива срещу немската (или немско-съветската, в случая с поляците) окупация.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!