НОВО

Бизнес, цигари и оркестърът да свири

Новото десетилетие започна ударно, с опити за национализация на цели индустрии и наливане на един милиард лева в спуканата тръба на държавното водоснабдяване. Пейзажът доукрасяват други проблясъци на политическия гений, като връщане на трудови войски, забрана за внос...

Крясъците не са решение

Има хора алармисти, има и спокойни хора. Алармизмът се превръща в проблем, когато идва от институциите, особено от наднационални институции, като тези на Европейския съюз. Превръща се в особено голям проблем, когато е в комбинация със сложни за решаване казуси като...

2020 г. – усеща се като 1988 г.

Забраната на хазарта, която е толкова желана от шумни морални стожери, не би била прецедент по българските географски ширини Вече е 2020 г, но се усеща като 1988 г. Или която и да е друга година, която предшества демократичните промени през 1989 г. Малцина от...

Срещата в Берлин за Либия – резултатът остава неясен и само намек

Само по себе си провеждането на изминалата конференция в Берлин, касаеща бъдещето на Либия, бе положително като действие. Най-малкото, което този форум успя да направи, е да събере на едно място иначе широкия кръг от държави и съюзи, които имат отношения спрямо...

Поредният спектакъл “Вот на недоверие”

Ще мине ли поредният вот на недоверие към правителството? Не, не това е правилният въпрос. Правилният въпрос е има ли основание да бъде искан. А още по-правилният е: какво ще стане, ако мине? Очевидно вотът няма да мине, поне според мнението на онези наблюдатели и...

Няколко икономически урока от водната криза в Перник

Няколко базови икономически урока от водната криза в Перник. И системните проблеми и решения. Първо. Държавата и общините НЕ са добри стопани. Защото дори те да изземат юздите на целия стопански живот (ако водоснабдяването или топлината са “публично” благо, то какво...

Завръщането на плановата икономика

В последните години е модерно политици да се самоопределят като “десни”, без да имат абсолютно никаква престава какво означава това, в политически и икономически аспект. Падането на комунистическия строй и преминаването на България от планова към пазарна икономика...

Расизъм тук, расизъм там

Все още има много хора, които отчаяно са се вкопчили в илюзията, че политическата коректност е просто проява на добро възпитание. Световните новини от последните дни предлагат ново остро опровержение на тази трагикомична дефиниция. Фактите от реалността на терен...

Имам 99 ВиК проблема и София не е един от тях

Да създадеш ВиК холдинг, който да управлява всички държавни дружества в сектора под една шапка е същото като да събереш десетки и стотици хазартно зависими хора и да ги обединиш в управата на едно казино. Да предоставиш на този холдинг средства от държавния бюджет в...

Тази мистериозна Зелена сделка

След като екологичното острие на ВМРО (бивше митническо острие на Царя) Ревизоро, спешно прекръстен от народния гений на Язовиро, пое Министерството на околното среда, нашият най-зелен евродепутат Радан Кънев, заливайки междувременно фейсбук с възторг по адрес на...

Хляб, зрелища и расизъм

Време за четене: 5 мин.

Изглежда интересът към случилото се наистина е голям, след като аз, който не знам къде се намират стадионите и представата ми от правилата на тази игра е съвсем повърхностна, се заинтригувах.

Цялата работа била там, че на стадиона групичка фенове крещяла расистки обиди и правела с ръка римския поздрав (Saluto romano) или по нашенски казано – „Хайл Хитлер!“. Изпитах чист научен филологически интерес какви, аджеба, са били тези расистки обиди, но така и не открих публикация, която да ги цитира. Само Красимир Балъков казал, че не бил чул такова нещо, но някакъв си английски футболист бил чул и се оплакал на рефера. На другия ден в израз на тежко национално покаяние навсякъде препечатаха десетки чуждестранни публикации (предимно английски, но и други) с насмешливи, презрителни и дори обидни заглавия. Имаше такива: „Лъвовете….6; животните…..0“. Сега да се обидя ли на президента Радев, задето не обяви тутакси война на Великобритания? Стадионният расизъм по-осъдителен ли е от вестникарските заглавия?

Но дори и в тези изобличаващи публикации не намерих цитирани расистките обиди. Жалко, беше ми любопитно, но пък не чак толкова, че да продължа да се ровя. Знам, знам, че обидите могат да се намерят някъде дословно, просто аз не успях.

Но що е расизъм? Да накараш някого да се почувства по-долнопробен от теб, само защото е различен на цвят? Как ще накараш да се почувства по-долнопробен от теб един цветнокож футболист-милионер, станал такъв включително и защото някой си е платил, за да го обижда на стадиона?

Що се отнася до римския поздрав, останах леко озадачен защо така разбуни духовете – та това си е част от футболния спектакъл, каквато е и „расизмът“. Фенове се правят на индианци, на викинги, на мечки, на орли… Пък и доколкото знам, през 2015 съдът в Ливорно във връзка с някакви запалянковци от Верона се произнесе, че римският поздрав не е престъпление на стадиона. Забележете – на стадиона. Защото фланелки с Че Гевара и Сталин, ушанки с петолъчки ни навират в лицето и по улиците, но не съм видял някой да марширува с опъната в нацистки поздрав ръка.

И като казахме „улиците“, футболните простотии на стадиона не впечатляват никого, защото там им е мястото, но извън него не трябва да бъдат допускани. Ако нашите „нацисти“ от агитката бяха истински нацисти и бяха на власт, щяха първи да се разправят с ексцесиите извън стадиона и то по най-категоричния начин – гумени куршуми, водни струи и т.н. Преди мача обаче нямаше нищо такова и англичаните, може би наистина расово толерантни, опустошиха „Витошка“, а един от тях даже умря от прекаляване с вещества. Но прогресивната общественост остана потресена не от това, а от расизма и римския поздрав на трибуните. И заля фейсбук с персонални пламенни декларации и позиции.

Ами щом е толкова ужасно, щом е толкова отвратително, защо не забраните футбола? Очевидно всички тези кошмари са в пряка връзка с него. Или все още таите надежда, че може да цивилизовате и дресирате човечеството до степен, в която ще ходи на мач в костюм, в рокля с гол гръб, ще си купува програмка с имената на играчите, а между полувремената ще има антракт с дискретна струнна музика и шампанско?

Но, не! Кой е луд да забрани футбола? Ами печалбите? Ами залаганията, рекламите, телевизионните права, сувенирите, билетите? Това е индустрия. Не е икономически целесъобразно да се унищожава толкова печеливш отрасъл. Същото е с алкохола и цигарите, с лицемерната борба против тях – щом вредят на човека (а ние обичаме човека повече от всичко, нали?), защо просто не ги забраним? Да-да! И да се лишим от акциза…

Необузданите агитки, бомбичките, зарята, тъпаните, „хайл Хитлер!“, боядисаните  с национални цветове лица, знамената, плакатите, потрошените седалки, сблъсъците между агитките и сблъсъците с полицията – всичко това е спектакъл, това е част от стоката, за която феновете по цял свят плащат луди пари.

Възмущението на медиите и обществеността също е част от спектакъла. Някой съмнява ли се? На телевизор най-вълнуващо стои онова, което е спонтанно, което излиза от контрол, което се случва пред очите ти, без да знаеш как ще свърши. Хляб и зрелища! Никога не е било различно.

Енергията на масите вредна, опасна. Разбирали са го още в Рим. Разбирали са го и във Византия. Голям град без цирк е бил немислим. На този цирк, освен докарващите масите до екстаз надбягвания с колесници, са се поставяли театрални представления за простолюдието (обикновено непристойни) и когато се е налагало, са били екзекутирани даже и императори по особено зрелищен и садистичен начин. Тълпата получава своето. Между другото, в споменатите общества гражданите често са били наричани „тълпа“ и това невинаги се е възприемало обидно.

И тъй като енергията на масите е опасна, особено ако се съберат на едно място по социални или политически причини (например въстанието „Ника“ от времето на Юстиниан, което тръгва именно от цирка), всяка власт се старае да я канализира.

Затова футболът в днешно време не е само източник на огромни печалби, но и важен регулатор на общественото напрежение. Днешните фен клубове не са по-различни от цирковите партии на венетите и прасините в древността. Човек отива на стадиона, за да се почувства свободен, без да си дава сметка, че е заведен там под строй да изпусне парата, да си отвори после една студена бира и на другия ден отново да е кротък и предсказуем гражданин.

Очевидно обществото се нуждае от този отдушник, очевидно иска да го има. Ами оставете тогава хората да беснеят на стадионите, за да не беснеят извън тях. Ако това все пак се случи – да беснеят извън тях – тогава никаква милост. Освен това мисля, че Картаген, където са се забавлявали включително и с човешки жертвоприношения, трябва да бъде разрушен.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!