Притесненията от политическата турбуленция потискат потреблението и влошават бизнес климата
Светът преминава през изключително несигурни времена. Гражданите, бизнесът и държавата търсят отговори на въпросите как и кога ще преодолеем икономическите предизвикателства.
Наблюдаваме драстични спадове в икономическата активност в цяла Европа. Брутният вътрешен продукт през второто тримесечие на 2020 г. отчита спад от 13,9% в ЕС спрямо същото тримесечие на предходната година по сезонно изгладени данни. В България спадът възлиза на 8,5%. Най-голям икономически спад виждаме в Испания, където БВП потъва с 22,1%.
Редица фактори показват, че в следващите месеци е много вероятно икономическото възстановяване да е с много бавни темпове. Пазарът на труда е силно засегнат от кризата. Правителствените мерки имат само временен ефект, който скоро може да бъде напълно изчерпан. Няма предпоставки да очакваме потреблението и кредитирането да отчетат осезаем ръст, което е сигурна предпоставка за трудно ускоряване на икономическото колело.
През третото и четвъртото тримесечие ще разберем реалното измерение на ефектите от ограниченията върху международната търговия.
Ще се види и колко устойчиви са българските фирми в кризисни времена, изчерпват ли се наличните буфери в системата. По-големите фирми от сферата на услугите и производството изпълняваха и изпълняват поръчки, които са договорени миналата година или в началото на настоящата. Нови поръчки и възможности за производство и износ ще са осезаемо по-ограничени в тази несигурна среда. Това ще има неизбежно отражение върху приходите на фирмите, респективно върху цената на труда и нивата на заетост до края на годината.
Всичко това води до прогнозите, че кризата на потреблението ще продължи в следващите месеци и едва ли ще видим рязък икономически подем и така нареченото V-образно възстановяване. При потреблението наблюдаваме и натиск по линия на притесненията, че политическата криза ще се разрасне и ще спомогне за влошаване на бизнес климата у нас. В подобна обстановка е съвсем нормално гражданите и фирмите да редуцират своите разходи и да заделят бели пари за черни дни. Това ясно се вижда в данните за ръста на депозитите на неправителствения сектор в българската банкова система. Именно факторът несигурност е предпоставка тази тенденция да се запази и нарастването на привлечените средства в банковата система да продължи.
В тази макроикономическа ситуация е добре да се въоръжим с търпение, защото изплуването до предкризисните нива може да настъпи чак след 2021 г. Все пак се вижда, че след тежките месеци март и април постепенно икономиката започва да работи на по-бързи обороти.
Промишлеността, секторът на услугите и селското стопанство отчитат видим отскок спрямо периода на извънредното положение, наложен от мерките за ограничаване на разпространението на COVID-19.
От Германия също дойдоха някои положителни данни. Износът на Германия през юли отчита ръст от 4,7% на месечна база. Това е положителен сигнал въпреки ниската база, от която се прави съпоставката. Германия е барометър за темповете на възстановяване на Европа и важен фактор за положително икономическо “избутване” и на останалите страни, включително и България.
Позитиви може да видим и във възможността за провеждането на реформи. Именно по време на криза се отваря политически прозорец за осъществяване на по-дълбоки реформи. Видяхме как под натиска от пандемията от COVID-19 електронното образование направи няколко сериозни стъпки в правилната посока. Дигитализиране на процесите се наложи и в голяма част от бизнеса, което ще внесе осезаема доза допълнителна ефективност и ефикасност в дългосрочен план.
Позитив в сегашната икономическа конюнктура е и стабилността на банковия сектор у нас. Ако върнем лентата към годините между 1995-1997, ще си спомним за безумните банкови практики и ограбването на българските граждани.
За радост, България е много далече от тези времена, макар че настоящата криза влияе негативно и върху кредитната активност и банковия сектор като цяло. Влизането на страната във валутно-курсовия механизъм II (ERM II) и банковия съюз чрез механизма на тясно сътрудничество са допълнителни гаранции за устойчивото функциониране на банковия сектор.
Ролята на държавата е ключова по време на периоди на икономически турбуленции. Наблюдавайки тежката безработица и икономически спад през 30-те години на миналия век, известният британски икономист Джон Мейнард Кейнс стига до извода, че икономическата наука може да установи както причините, така и лечението на цикличните колебания на икономиката. Според него колебанията на съвкупното търсене са основната причина за икономическата нестабилност. Тази концепция отвързва ръцете на политиците да увеличават държавните разходи дори и с цената на формиране на големи бюджетни дефицити.
Днес виждаме именно подобна ситуация. Макар че мнозина безрезервно биха приветствали по-голямата намеса на държавата в икономиката, трябва да имаме предвид, че подобна политика крие много опасности.
Да, икономическата криза означава фалити на фирми, безработица, спад на доходите. От друга страна обаче, кризата има и много полезен ефект върху икономиката, защото спомага за по-бързото и дълбоко изчистване на структурните дисбаланси. По този начин неефективните играчи падат зад борда, а тези, които са водили устойчиви бизнес практики, продължават плаването по пътя към по-спокойните води след кризата.
Прекомерната намеса на държавата в икономическия живот може да донесе размиване на качествения подбор и оставането на борда на неблагоразумни играчи, които са вземали прекомерни дългове и/или са предприемали неоправдано рискови инвестиционни проекти. Разпределянето на по-голям публичен ресурс генерира и по-висок риск от корупция и компрометиране на целта за по-бързо възстановяване.
Това са част от причините, които винаги трябва да имаме предвид, говорейки за държавна намеса. Дори и в настоящата форсмажорна ситуация публичните ресурси трябва да се разпределят целево и напълно прозрачно. Целите в икономическите пакети на правителството трябва да са свързани конкретно със социалните измерения от кризата, устойчивостта на здравната система и извършването на структурни реформи.
Всичко останало влиза в полето на популизма, който, добре знаем, е крайно деструктивен.
