Коронавирусът
“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19
[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_row _builder_version=”4.0.6″][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”4.0.6″][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]Изминалите седмици, погледнати през призмата на обявената от Световната здравна организация пандемия от коронавирус, напълно онагледяват народната притча за бащата, синa, коня и хорското мнение.
Непосредствено след като правителството предложи, а депутатите одобриха въвеждането на извънредно положение, започнаха по-сериозните брожения. До този момент не бяха много тези, които си даваха ясна сметка какво предстои. Буквално за часове, общественото мнение се раздели, даже разтрои.
Според някои, мерките бяха закъснели.
Те припомниха, че вместо карантина на пристигащите на летище София, буквално дни преди 13 март, е извършвано формално измерване на телесната температура. Метод за диагностика, който е безполезен, тъй като голяма част от заразените не проявяват симптоми, но едновременно с това са активни преносители на вируса.
Други приветстваха мерките като напълно навременни и адекватни, давайки за пример Италия, където ситуацията ескалира поради забавянето на мерките.
Трета част разкритикуваха предприетите действия, като посочиха, че са крайни.
Тук трябва да разграничим две подгрупи – едната, на икономистите, които основателно посочиха, че всичко това ще доведе до сериозни сътресения. Според тях, много хора ще останат без работа, а след края на епидемията, икономиката ни ще е съсипана.
Втората подгрупа са вечно мрънкащите. Хора, които нямат необходимата квалификация, но свободно (и непрофесионално) боравейки с фактите и статистиките, чувствайки се компетентни по всички въпроси, агресивно обсъждат всякакви теми – от нарушените права на затворниците, през интеграцията на малцинствата, до адекватността на предприетите от правителството мерки. Те са вирусолози, прависти, полицаи, икономисти, политици едновременно. Те са всичко, което се изисква, за да защитят позицията си. Те са и вечно недоволните. Когато се предприемат някакви мерки – „закъсняха“, когато се определят мерките – „не са правилните“, когато се изчаква – „губи се време“. Разбира се, същите тези с още по-голяма настървеност обсъждат лицата, които са на преден план в кризисни ситуации. Как са облечени, в какъв цвят са униформите им, какви са прическите им, как изговарят думите, какъв е тонът им, какъв е погледът им.
Тези хора не са толкова много, но са особено гласовити. В последните години въпросните успяха да придобият по-голяма популярност, благодарение на различни протести, към които се прикачиха. След тях повлякоха не по-малко гласовити и далеч по-умни хора, подведени от сладките им, но кухи думи.
Временна дерогация на неосновни права
В последните дни се забеляза ново настървение, с което вечно мрънкащите захапаха правителството. Преди два дни, министърът на правосъдието Даниел Кирилов заяви, че България ще поиска временна дерогация на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи до края на извънредното положение. Малко по-късно същия ден, министър Кирилов заяви, че „процедурата е разписана в конвенцията и тя се използва от множество европейски държави.“ Ясно се разбра, че не сме първите, които подаваме такава нотификация, а съвсем скоро се очаква всички държави членки да го направят, с оглед на ситуацията. Сред вече поискалите временна дерогация са Франция, Гърция, Великобритания, Румъния, Латвия, Армения, Молдова, Грузия, Ирландия и Турция.
В този момент, като по даден сигнал, на амбразурата скочиха знайни и незнайни борци за човешки права, които дори не си бяха дали труда да прочетат какво означава това и че се касае само за чл.15 от Европейската конвенцията за основните права и свободи, а именно – „Дерогиране при извънредно положение“:
„1. По време на война или на извънредно положение, застрашаващи съществуването на нацията, всяка от Βисокодоговарящите страни може да предприеме действия, освобождаващи я от изпълнението на нейните задължения по тази Конвенция, но строго в пределите на изискванията на положението, при условие че тези действия не са несъвместими с другите й задължения по международното право.
-
На основата на предходната разпоредба не се допуска никакво освобождаване от задълженията по член 2, освен по отношение на смъртта като резултат от правомерни актове на война, както и от задълженията по членове 3, 4 (параграф 1) и 7.
-
Βисокодоговаряща страна, която се възползва от правото на такова освобождаване, е длъжна да предостави на Генералния секретар на Съвета на Европа пълна информация относно предприетите действия и породилите ги причини. Тя също така е длъжна да информира Генералния секретар на Съвета на Европа за датата на прекратяване на тези действия и на възстановяване прилагането на разпоредбите на Конвенцията в пълния им обем“.
Което по-просто и ясно за всички, които правят свободни интерпретации е, че „дори при временна дерогация на конвенцията, страната трябва да спазва забраната за изтезания, забраната за робство и принудителен труд, както и забраната за налагане на наказание без закон.“
Дерогацията е само за неосновните права, което съзнателно или не, почти всички коментиращи пропускат.
Да се върнем на това дали мерките, които България предприе, са адекватни, закъснели или пресилени.
Кратка хронология
На 31 декември 2019 в грaд Ухaн – административен център на провинция Хубей, са идентифицирани cлучaи нa пнeвмoния c нeизвecтнa eтиoлoгия. Малко по-късно, на 9 януaри, Цeнтърът зa кoнтрoл нa зaбoлявaниятa в Китaй cъoбщи, чe нoв кoрoнaвируc (nСоV-2019) е причинитeл нa зaбoлявaнeтo.
Италия
Към онзи момент, в европейските страни, новините за новия вирус бяха приемани като информация с екзотичен привкус, изхождайки от факта откъде идват. Нещо далечно, което не ни касае и вероятно няма да ни засегне. Към средата на януари, ситуацията започна да се променя – в Италия бяха открити и докладвани първите случаи на болестта. Появиха се притеснения, че вирусът, който тогава беше локален проблем на Китай, явно ще засегне и други държави. Мярката да се забранят полетите от и за Китай, която предприе Италия, беше приета с масова насмешка от повечето хора. Важно е да уточним, че под „повечето хора“ имам предвид отново зяпачите, онези специалисти по всичко, които с нескрито задоволство, потръпваха еуфорично през неочакваната възможност за изява, която им беше предоставена. Въпреки че не малко епидемиолози изразиха мнение, че тази мярка не е достатъчна и ситуацията вече е изпусната от контрол. Все още, дори в Италия, правителството не беше склонно да обяви карантина, включително и за пътниците, пристигащи от Китай. Подобни искания дойдоха от губернатора на Ломбардия и бяха подкрепени от единствения адекватен лидер на партия, а именно бившият вицепремиер, бивш министър на вътрешните работи и водач на дясната „Лига“ Матео Салвини, но бяха определени от министър-председателя Джузепе Конте за „фашизъм“. Мерки, които може би щяха да спасят Италия от сполетялата я само няколко седмици по-късно трагедия. Тъкмо обратното, съвсем съзнателно и цинично, през февруари, докато течеше карнавала във Венеция, събиращ стотици хиляди туристи, правителството твърдеше, че страната е безопасна – както за посетителите, така и за местните жители.
Нещо повече, докато Салвини беше един от малцината адекватни, предупреждавайки какво предстои, ако не се вземат по-сериозни мерки, италианският Сенат му спретна вендета и гласува да му бъде снет имунитета, което да позволи да бъде съден заради случай с блокиране на емигранти на борда на кораб миналото лято.[1]
С малки изключения, медиите на Апенините се надпреварваха да обвиняват Салвини във фашизъм и своеволие, а в социалните мрежи опонентите, с насмешка определяха исканията му за безумни. Всичко това се случваше докато коронавирусът започна да взима първите си жертви.
Едва на 24 февруари, в Северна Италия беше обявено извънредно положение, като още тогава експерти казаха, че вероятно вирусът е присъствал и се е разпространявал в Северна Италия още преди края на януари.
Един от малцината, които още в началото предупредиха, че ако не се вземат бързи мерки последствията ще бъдат трагични, беше Роберто Буриони, професор по микробиология и вирусология в университета “Вита Салюте Сан Рафаеле” в Милано. Той заяви, че не се касае за обикновен грип и предстои взрив на заразени. Предупрежденията му не бяха взети под внимание. Преди няколко дни, той отново каза, че са наложителни строги ограничителни мерки, но не само в Италия, а на целият континент. В противен случай, дори една страна да въведе сериозни рестрикции, ако съседна е възприела по-свободно движение, последствията ще са и за двете. Буриони изрази недоумение с решението на Великобритания да се бори с епидемията, като остави вируса да се разпространи (решение, което към 22.03 вече беше променено). Според него, това, че няма ваксина и не се знае дали оздравелите придобиват имунитет, говори ясно колко безумен е този подход. Буриони изрази опасения, че все още не знаем със сигурност дали по-топлото време ще спомогне за затихване и овладяване на епидемията.
Към 22.03 броят на починалите в Италия надхвърля тези в Китай. На 21.03, рекордът за най-много заболели от вируса и най-много починали от него само за денонощие, беше надминат – 6557 заразени, починали 793 човека. Броят на заразените в страната вече надхвърля 53 500 души, а починалите са почти 5 000. Излекувани са малко над 6 000 болни, но на фона на новозаразените и починалите, съотношението не е в полза на положителните новини.
Италианският регион Ломбардия, който е най-силно засегнат (3 095 смъртни случая), въведе още по-строги мерки. В събота (21.03) бяха огласени новите правила – спортът и физическата активност навън, дори поотделно, са абсолютно забранени за всички граждани.
Новият епицентър на заразата е град Бергамо, откъдето дойдоха и ужасяващи кадри – конвой от десетки военни камиони, пълни с трупове, които трябва да бъдат кремирани. Все по-реална е опасността административния център на Ломбардия – Милано, да бъде следващата сцена на подобни кадри, защото в последните дни броят на заразените и починалите нараства. Според Масимо Гали, лекар в болница в Милано, както и един от най-уважаваните вирусолози в страната, в Милано има много повече заразени, отколкото показва статистиката.
Защо Италия?
Демографският фактор е от съществено значение. Италия е страната с най-възрастно население в Европа и второто най-старо в света след Япония. Близо 23% от италианците са над 65 г. Според проучване на Националния здравен орган на страната, проведено на 17.03, над 99% от смъртните случаи на коронавирус в Италия са на хора със сериозни предишни проблеми, а средната възраст на жертвите е 80.5 години. Но според италиански лекари в Ломбардия, много голяма е и бройката на младите хора, включително и под 30 годишни, които са в болниците с все по-тежко развитие на болестта.
От друга страна, в Германия също 21% са на възраст над 65 г., но смъртността е много ниска – 84 човека, при над 22 000 заразени. На фона на Италия, това е около 0.4% от общо регистрираните заразени при близо 10% в Италия. Основната причина това да е така, че в Германия бяха предприети много бързи и навременни мерки и повсеместно тестване.
Според експерти, има и друга причини за високия брой на смъртните случаи в Италия. Най-засегнатите райони в страната са тези, които са най-развити икономически и индустриално, там въздухът там е силно замърсен и жителите страдат от различни и тежки заболявания на дихателните пътища. Освен това, младите прекарват повече време с възрастните си роднини и често живеят в по-малките градчета и села заедно, но ежедневно пътуват до работа в големите градове.
В България
Нa 11 фeвруaри бe oткритa тeлeфoннa линия към Миниcтeрcтвoтo нa здрaвeoпaзвaнeтo зa въпрocи нa грaждaни и oргaнизaции oтнocнo eпидeмиятa c кoрoнaвируc. На 24 февруари “Бългaрия Еър” взе решение да отмени всичките полетите от и за Милано. Малко преди това в Северна Италия беше обявено извънредно положение. Същият ден прeмиeрът Бoйкo Бoриcoв cвикa извънрeднo зaceдaниe нa Cъвeтa пo cигурнocттa. На 25 февруари бe извършeнo и учeниe зa рeaкция при cлучaй нa зaбoлял. Тогава се взе решение да се дават и ежедневни брифинги от ръководителя нa кризиcния щaб гeн. Вeнциcлaв Мутaфчийcки .
На 27.02 дoц. Aтaнac Мaнгърoв, зaвeждaщ дeтcкoтo oтдeлeниe нa Инфeкциoзнa бoлницa в Coфия, заяви, че в Бългaрия вeрoятнo вeчe имa cлучaй нa кoрoнaвируc, но oщe нe e дoкaзaн. Той заяви, че подобна грипна инфекция нямa лeчeниe, няма как да се скрием, а просто трябва да изчакаме болестта да прeминe. Разбира се, задължително трябвa дa ce избягвaт кoнтaктитe c мнoгo хoрa.
На 06.03 в България беше обявена национална грипна епидемия. Мярката беше въведена основно заради нарастващата заболеваемост от грип тип „Б” и по-малко, заради опасността от коронавирус. Няколко дни по-късно, на 09.03 за пръв път бе установено заразяване със SARS-CoV-2 в България – двама души от Плевен и двама души от Габрово, а на 11.03 беше регистриран и първият починал – 66 годишна жена от София, с хронични сърдечни проблеми и предходна сърдечна операция, постъпила в Пирогов предишната нощ.
Реакцията не закъсня. На 13 март бе обявено извънредно положение, което ще е (поне) до 13 април. Затвориха се ресторанти, барове и нощни клубове, университети, детски градини и училища, търговски центрове (без аптеките и магазините за хранителни стоки, помещаващи се в сградата). Изменен беше и Законът за здравето – увеличиха се наказанията при неспазване на карантината. Пандемията обедини за първи път от години управляващи и опозиция. Правителството, съвместно с Националния оперативен щаб, предложи извънредно положение, а парламентът единодушно одобри тази мярка – с 201 гласа “за” от 201 депутати в залата.
Макар и недостатъчни, на 15.03 правителството оповести мерки, с които да подпомогне работниците и работодателите. Държавата ще поеме част от заплатите на хората, работещи в бизнеси, засегнати от коронавируса, и заплашени от съкращения – 60% за един месец. Единствената държавна банка, Българската банка за развитие, обяви линия за специална ликвидна подкрепа на бизнеси, които страдат от липса на достатъчно средства.
Правителството предложи и удължаване до 30 юни на срока за годишното счетоводно приключване и представянето на годишните финансови отчети и декларации по Закона за корпоративното подоходно облагане, както и удължаване на срока за плащане на местни данъци и такси с отстъпка, който изтича в края на месеца.
В понеделник бяха заделени и 20 млн. лева от Оперативна програма “Развитие на човешките ресурси” за плащане на извънредните до 1000 лева на месец за медиците, които работят в места на зараза. Още 20 млн. лева бяха отпуснати на общините, за да се подпомогне социалният патронаж. Социалният министър Деница Сачева съобщи, че той ще бъде разширен към хора, поставени под карантина, за да получават храна и дезинфектанти.
Замразяват се и част от проектите за модернизация на армията.
Съществува и сериозна опасност да имаме нулев сезон за туризма. Заради заплахата от SARS-CoV-2 един от най-засегнатите браншове в страната ще е именно туризмът. Загуби за този отрасъл респективно означават и загуби за държавата. Заради извънредната ситуация, от Министерство на туризма предлагат пакет от мерки срещу евентуални фалити в бранша.
На 17.03. Банско беше поставен под карантина, като за момента срокът е две седмици. Toва се наложи поради ескалацията на епидемията от коронавирус в курорта.
От 00:00 часа на 18 март България забрани влизането на граждани от рискови държави. Това са: Китай, Иран, Бангладеш, Индия, Малдиви, Непал, Шри Ланка, Испания, Италия, Южна Корея, Франция, Германия, Нидерландия, Швейцария, Великобритания и Северна Ирландия. До 13 април са прекратени организираните екскурзии в и извън България. На 19.03 здравният министър забрани влизането на граждани на държави извън Европейския съюз в България, което влезе в сила от 00:00 ч. на 20 март 2020 г. и е до 17.04.2020 г. включително. От 17 март 2020 г. в 24:00 часа спряха и полетите до български летища от Италия и Испания.
Още по-благодатна почва за истериите на някои беше създадена на 21.03, когато от полунощ се въведе и ограничителен режим за достъп до областните градове. На входно-изходните точки застанаха полицейски патрули, които да пропускат хората само при неотложни цели на пътуването – здравословни причини, по работа с бележка от работодателя и при завръщане у дома. Въведе се и специален режим за посещение на хранителните магазини и аптеките на хората над 60 години – те ще пазаруват в обектите между 8.30 и 10.30 ч. Беше обявена и забрана за посещение на паркове и градинки, като собствениците на кучета ще могат да разхождат домашните си любимци, но поединично.
Проведена бе и тренировка в “Арена Армеец”, която при нужда ще бъде превърната в полева болница.
Към този момент (22 март) в страната ни има потвърдени 174 заразени, от които 3 случая със смъртен изход. По информация на Националния щаб, която беше изнесена, младите хора се заразяват по-често, боледуват по-леко, но разнасят заразата. Според изнесените от него данни най-засегнатата група е на хората между 40 и 49 години, а общо 83 на сто от случаите на заразени с вируса са на хора до 60-годишна възраст.
Съдейки по данните, с които разполагаме, няма как да се запитаме дали са необходими толкова рестриктивни мерки. Буквално допреди часове, за пример се даваше Великобритания и как тя се справя по-либерален начин. Но още от 20.03 в страната започна затваряне на училища и заведения, за да се стигне до днешните[2] обезпокояващи данни, че смъртността там нараства по-бързо от Италия и Китай на същия етап на развитието на коронавируса.
Все по-сериозно притеснение буди фактът, че хората в активна възраст, все още не гледат толкова сериозно на вируса, чувствайки се спокойни за здравето и живота си. А дали имат право?
На 18.03, Центърът за контрол и превенция на заболяванията в САЩ[3], публикува сравнително подробен доклад, базиран на 4226 случая на коронавирус, включително 19 деца, регистрирани в периода от 12 февруари до 16 март. На пръв поглед, данните не показват нищо ново или обезпокоително – най-високият процент на тежки и смъртни случaи е сред доста по-възрастните хора. Но ако подробно се разгледат всички случаи, които са хоспитализирани, се вижда, че сред тях има хора в активна възраст, както и много млади. Около 45% от настанените в болница с по-тежки симптоми са под 65 години, 38% са на възраст между 20 и 54 години, а близо половината случаи, при които се е наложило да се предприемат сериозни интензивни действия, са на хора под 65 години.
Статистиката е един от основните аргументи на противниците на по-сериозните мерки в България. Те твърдят, че се касае за инфекция, от която умират много по-малко хора, отколкото от обикновен грип. Но дали до този момент сме се сблъсквали с каквото и да е заболяване, което да изисква толкова допълнителни средства (не само финансови)? Според много хора, които се противопоставят на предприетите мерки, сравненията с Италия са некоректни. Но нека си припомним някои от основните причини Италия да е в това положение в момента. Едната е застаряващото население. За съжаление, този показател не е в наша полза. България е на седмо място в света по застаряващо население, според данните от последния анализ на ООН. Изследването посочва, че възрастните хора над 65-годишна възраст у нас са 20.7%. Следващото сходство е, че голям процент от хората над 25 години, все още живеят с възрастните си роднини. По този показател ние от години държим едно от първите места в света. Не малко от същите тези хора работят в голям град, но ежедневно пътуват до там от родното си място.
Да не забравяме още един показател – най-засегнатите райони в Италия са тези, които са най-развити икономически и там въздухът там е силно замърсен, а жителите страдат от различни и тежки заболявания на дихателните пътища. Не е трудно да погледнем статистиките, и тук не са в наша полза. По същия начин стоят нещата и с другите съпътстващи медицински състояния, които утежняват допълнително клиничната картина – астма, диабет, сърдечни заболявания.
Има и показател, по който сме доста по-зле от Италия – нашето здравеопазване не е на тяхното ниво, а сравнително прилична леглова база не означава нищо, ако към нея нямаме необходимите уреди за апаратна вентилация.
Истината е, че основната за момента цел е да се ограничи разпространението на вируса. Не бива да се забравя, че разликата между възрастните и младите пациенти, откъдето идва и голямото разминаване в починалите, е здравият организъм на по-младите. Ограниченията трябва да бъдат спазвани и хората да приоритизират важните за тях неща.
Дори да оставим настрана емоциите и това, че сред жертвите вероятно ще има и наши близки (което е почти невъзможно, ако трябва да сме искрени), трябва да си дадем ясна сметка, че дори според очакванията да има около x на брой заразени, които ще се нуждаят от болнично лечение, цифрата вероятно ще се окаже непосилна за възможностите, които имаме.
Много бързо може да се стигне до срив на здравната система, защото борбата с коронавируса изисква специфични грижи, поставяне под карантина и съсредоточаване на огромни ресурси (както финансови, така и човешки) на едно място.
Да, в Италия може да умират средно около 1550 човека на ден, но това включва всичко – естествена смърт, инциденти, убийства и т.н. Но да умират всеки ден ОЩЕ между 500 и 800, и то само от коронавируса, няма как да не доведе до взривоопасна ситуация, която освен финансово, дестабилизира всички хора по веригата (лекари, болни, роднини, дори странични наблюдатели) емоционално.
Не на последно място, дали смъртността ще е 2, 4, 5 или 15% зависи в голяма степен от интензивните грижи, които ще получат хората в по-тежко състояние.
И не трябва да забравяме: първо, всякакви данни на този етап са напълно теоретични данни, спрямо ситуацията и предприетите към момента мерки; второ – през това време хората, които страдат от други заболявания или са претърпели инцидент и имат нужда от лечение в болнично заведение няма да намалеят или изчезнат; трето – дали различните прогнози, които се подхвърлят в пространството са занижени, реалистични или пресилени, ще покаже само времето; четвърто – дали оздравелите придобиват имунитет е рано да се каже; пето – какви ще са последствията за оздравелите, все още никой категорично не може прогнозира, въпреки че вече излязоха данни, че при излекувани от коронавирус пациенти учените са открили необичайни петна по белите дробове, които може да означават трайно увреждане, а при част от излекувалите се пациенти има съмнения за намалена с до 1/3 белодробна функция. Предстоят и подробни изследвания при излекувани дали не са развили бeлoдрoбнa фибрoзa; [4] шесто – ако затоплянето на времето не донесе очакваното отшумяване на вируса, ситуацията ще се утежни неимоверно, не само в България, а навсякъде; седмо – според абсолютно всички специалисти, без значение дали подкрепят или не мерките, ние все още сме в началото на изкачването, а кога ще дойде пикът, колко ще продължи и какви ще са стойностите, никой не може и не смее да прогнозира.
Трябва да имаме предвид, че ако смъртността надхвърли определено критично ниво, което не е константно число и не може да бъде определено колко е, ще настъпи масова психоза сред хората.
А на всички, които удобно са се настанили на дивана, притрепервайки от параноичното желание да оборят словесно всяка предприета мярка, без дори да са я прочели и осмислили, ще предложа вариант, за който мъжът и жената от илюстрацията явно не са се сетили – вдигнете коня, може пък да откриете нещо ново като погледнете над главите си!
[1] Тогава Матео Салвини беше вицепремиер и вътрешен министър и с правомощията, които разполагаше, не допусна 116 емигранти да слязат на италианска територия в продължение на дни.
[2] от неделя
[3] https://www.cdc.gov/mmwr/volumes/69/wr/mm6912e2.htm
[4] възпaлeниe нa бeлoдрoбнaтa тъкaн, при което се зaтруднявa дocтaвкaтa нa киcлoрoд в кръвтa, дишaнeтo cтaвa учecтeнo, a пaциeнтитe cтрaдaт oт пocтoянeн зaдух
[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]Коронавирусът
“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19
[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
