[et_pb_section bb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.0.50″][et_pb_row admin_label=”row” make_fullwidth=”on” background_position_1=”top_left” background_position_2=”top_left” background_repeat_1=”no-repeat” background_repeat_2=”no-repeat” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”25.4375px|0px|25.4375px|0px”][et_pb_column type=”4_4″][et_pb_text admin_label=”Text” _builder_version=”3.0.50″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Дали поради ожесточението напоследък, дали поради възможността да общуваме в реално време, но някак си се навъдиха прекалено много носители на Абсолютната Истина. Хора, с които спор е непостижим, невъзможен и за съжаление безпредметен. Въпреки че би бил интересен и смислен.
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Та бих искал да поздравя носителите на абсолютната истина с една любима история от блога на покойния Александър Божков. Белким чрез хумора се подсетим, че абсолютната истина е абстрактно понятие и многото гледни точки обогатяват, а не опорочават средата.
[/et_pb_testimonial][et_pb_text admin_label=”Текст” _builder_version=”3.0.50″ background_layout=”light” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
Та, притчата:
Двама спорели за земя. Отиват при валията, за да реши спора. Влизат, валията ги посреща, помощникът му слага чай. Валията ги поглежда, обръща се към единия и казва:
– Говори първо ти.
– Значи валия, земята е моя защото едно време прадядо ми е дал на прадядо му осем жълтици, и онзи като не ги е върнал прадядо ми оставя дълга на дядо ми, той пък взима нивата от дядо му и мести синора откъм нашата нива и ние тази нива я орем от шейсет години…
– Достатъчно. Ти си прав.
Другият се сепнал, възроптал, поискал и той да се изкаже.
Валията, разбира се, дал и нему думата:
– Говори сега ти.
– Значи, валия, земята е моя защото прабаба ми хваща и връща дълга на прабаба му на този, за което имам разписка и онази чак й подарява ей тази икона задето е върнала борча. И досега не съм роптал за синора, щото сина беше да се учи и тая нива нямаше кой да я работи, ама сега си ми трябва и борча е върнат, тъй че нивата си е моя, оставена ми е от прабабата без борч.
– Ааа, щом е така това е друго. Ти си прав.
Сега пък се сепнал помощника на валията, оставил подноса с чая и се навел над ухото му:
– Абе шефе, абе не може и двамата да са прави бе?
Валията се замислил, обърнал се към момчето и замислен му казал:
[/et_pb_text][et_pb_testimonial admin_label=”Отзив” background_layout=”light” quote_icon_color=”#454e7d” _builder_version=”3.0.50″ body_font=”Comfortaa|on|||” body_text_color=”#454e7d” body_font_size=”20px” custom_margin=”|||” custom_padding=”|||” use_border_color=”on” border_width=”5px” border_color=”#454e7d” url_new_window=”off” quote_icon=”on” use_background_color=”on” text_orientation=”left” border_style=”solid”]
– Абе ти знаеш ли, че и ти си прав!
[/et_pb_testimonial][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
