fbpx

НОВО

Корупцията е симптом

Намесата на държавата води до изкривяване, което води до друга нова намеса За да влезе детето в детска градина - трябват връзки. За да не чакаш в КАТ с дни, или да получиш разрешение за строеж; за да няма проверки на ресторанта ти до откат, или да избегнеш ревизии с...

Анатомия на cancel-културата

През последните месеци и години в западния свят става все по-актуална темата за cancel-културата. Нарочно използвам англоезичния термин, защото преводите на български език не звучат добре – в родните медии явлението е наричано „култура на отказа“, „култура на...

Четирите фази на завладяването ни от марксистите: Юрий Безменов беше прав

Журналистът и съветски дезертьор отдавна разобличи съвременното левичарско движение Автор: Скот Маккей Превод от английски език: Любомир Талев Публикувана за пръв път в "American Spectator". Важно е да разберем, че се намираме в революционен момент от американската...

С всеки ден на власт управляващите ерозират

„От чисто политическа гледна точка най-добрият вариант на ГЕРБ в момента е да се съгласи да подаде оставка. Чисто електорално с всеки ден на власт ГЕРБ ерозира и кърви. Този процес ще се засилва, защото икономическата криза ще се задълбочава.“ Това каза пред...

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

За мюсюлманите – или хубаво, или нищо

Време за четене: 3 мин.

Биляна Михайлова

Какво остана от Арабската пролет, която преживя своя разцвет през 2011? Една по-скоро мрачна зима, която принуждава да отправиш поглед отвъд северна Африка –  към исляма като цяло, чийто характер се определя от реалността в 57-те държави-членки на Организацията за ислямско сътрудничество.

Този вид анализи обичайно се посрещат с реакцията: обобщенията са неуместни. “Ислямът” не съществува. И така всяка дискусия е обречена. Без съмнение ислямът обединява едно изключително хетерогенно културно пространство – от арабизираната Северна Африка до Малайзия, от Централна Азия до етносите в Централна Африка. Но има нещо, което свързва не само всички тези култури, но и мюсюлманите в Европа или Съединените щати – убеждението, че Коранът съдържа висшето божествено откровение.

И този, който се ръководи от него, включително в делника, не изпитва голяма склонност да се подчинява на процеси като демокрацията, плурализма и толерантността. Оттам нататък в рамките на дадено въстание политическият ислям – от Иран до Египет – охотно влиза в тактически съюзи с либерални и демократични сили, които стават несъстоятелни след извършването на съответния преврат.

Светът на нетолерантността

В последните години драматично влошаване се забелязва и в обществените рамкови условия на държавите, в които не бяха извършени радикални промени. Индонезия и Малайзия в продължение на години бяха постоянно цитираните примери на страни, в които ислямът, толерантността и многообразието са до голяма степен съвместими. Междувременно обаче и там радикалите стават все по-влиятелни; атаките срещу всички, които се отклоняват от единствената правилна посока, зачестяват. Непосредствено преди Великден в Индонезия бяха разрушени пет християнски църкви.

И в исторически, и в най-актуален план няма нито една държава с преобладаващо ислямско население и плуралистичен обществен ред, с равноправно третиране на немюсюлманите. Тази постановка не е “ислямофобска”, а исторически обусловена. И това, че във времената на халифатите между 9-ти и 13-ти век ислямските владетели са били по-толерантни от коронованите глави на християнството, казва повече за тогавашния характер на нечестивите християнски велможи.

Междувременно сред интелектуално и политически влиятелните кръгове в Европа цари настроение, отхвърлящо всяка критика към исляма като “расистка”, “заплаха за демокрацията”, “ксенофобска” или дори “дяснорадикална”. Без съмнение съществуват определени форми на критика към исляма, които се обслужват от расистките клишета, но слагането на всички критики под един общ знаменател изключва съдържателното противопоставяне.

Защо не можем да разговаряме спокойно?

Забележително е, че тези, които са против обобщенията на критиките към исляма, често на свой ред обобщават без каквито и да било задръжки. Като например бившият политик Юрген Тоденхьофер, който казва следното: “Как би могъл мюсюлманският свят да вярва в нашите ценности като човешки права, демокрация и правова държава, при положение, че среща от наша страна само потискане, унижение и експлоатация?”. Той наистина използва думата “само”. И в рамките на обобщаващата си защита на исляма продължава: “За разлика от положението при нас, в мюсюлманския свят феноменът ксенофобия изобщо не съществува. По отношение на любовта към ближния, сплотеността на семейството и гостоприемството можем да научим от мюсюлманите много”.

На място обаче може и с просто око да се установи, че безброй трудови имигранти от Непал, Шри Ланка, Индонезия или Филипините, търсещи препитание в арабските държави, не са на същото мнение. Случаите на ежедневна дискриминация, а дори и на тежки издевателства от страна на работодателите са добре документирани. И нямало ксенофобия?

Многообразието, толерантността, плурализмът и демокрацията са ценности, които би трябвало да бъдат защитавани активно. Част от тях е и възможността мюсюлманите да могат безпрепятствено да практикуват вярата си. Но това не означава, че към тях не бива да се отправят никакви критики. А нарочното демонстриране на принадлежността към исляма е в крайна сметка отхвърляне на всички тези ценности, чиято загуба би навредила и на мюсюлманите – дотогава, докато са малцинство.

От dw.de

Споделете чрез

Предишен

Следващ