НОВО

Ще живеят ли повече хора в България?

Докато текат вяли следизборни дебати относно размерът на прословутата партийна субсидия, някак без особен шум мина прогнозата на ООН с тежест на присъда - според доклад, изнесен от глобалистката организация в най-оптимистичният вариант към края на ХХI век в страната...

Сюжет за 18+: Вашингтон срещу Техеран

Нека пробваме да сглобим някои елементи от мозайката на ескалиращото напрежение между Иран и САЩ, без да имаме претенцията, че ще успеем да видим картината в нейната цялост, понеже не разполагаме с всички части от пъзела. Но така или иначе това, което постепенно...

Изградете Кенотаф* за тленните останки на цялата комунистическа естетика

Принадлежа към онези, които са били насилствено хранени със социалистическа културна естетика в изобразителните изкуства. Наречете го соц реализъм, “политически правилно творчество”, “народна” култура. Монументи, истукани от цимент и гранит, бронзови сака, метални...

Инфантилният Запад

През последните години все по-натрапчиво се създава усещането, че Западна Европа (същото може да се каже и за Северна Америка) вече въобще не е онова прекрасно място за живеене, каквото беше допреди едно-две десетилетия. И причините за това далеч не са основно...

Борбата за истината е тежка, но за сметка на това продължителна

Когато най-накрая бе приет Закона за задължително изучаване на престъпленията на комунистическия режим, в обществото се появиха реакции от типа на: „Дотук добре, но кой ще пише учебниците?” Времето твърде скоро показа, че тези притеснения са били...

Фандъкова срещу Манолова и обратно

Йорданка Фандъкова срещу Мая Манолова – това ли ще е софийската интрига в меката есен? Вероятно. Ако Мая Манолова все още не е обявила, че ще се кандидатира, то е защото не е съвсем сигурна дали ще получи отнякъде партийна подкрепа. Въпреки че след неделния...

Диктатура на дъгата

Юни е месецът, в който цветовете на дъгата потичат от логата на всевъзможни бизнес организации – от глобални корпорации до малки хипстър-куиър кафенета, които предлагат 25 вида тиквено лате и тост с авокадо. Монументални маркетингови усилия се впрягат с двойна цел....

Има един глупак, но той не е Борис Джонсън

Ако Борис Джонсън още не ви е обидил, това е само защото не ви познава. За острия език на БоДжо, както е известен бившият кмет на Лондон и настоящ фаворит за председател на Консервативната партия и премиер на Обединеното Кралство, няма фигури, които да не се превръщат...

Темите, които ни разделят

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Емил Вълков, както и председателя на "Младежки консервативен клуб" Боян Стефанов, гостуваха в предаването "Имате думата" по Канал 3 с водещ Александър Владимиров. Тема на разговора бяха провелият се за поредна година в...

Тръмп е виновен, че е… Тръмп

Тръмп е глупав. Тръмп е незначителен. Тръмп е необразован. Тръмп не е прочел и една книга. Тръмп прекарва дните си пред телевизора. Тръмп е вулгарен. Тръмп е лекомислен. Тръмп е нелеп. Тръмп е женомразец. Тръмп е расист. Тръмп е мързелив. Тръмп е алчен. Тръмп е...

Имаше ли всъщност истински избор

Време за четене: 5 мин.

Демократическата държава се управлява
не от етически, а от юридически норми

(Серафим Соболев, 1939 г.)

Сигурно има причина възрастни и разумни хора да се кандидатират на избори, осъзнавайки че няма да спечелят, но аз не я знам. Сигурно има причина същите хора да се излагат с мерак и некомпетентност; с блясък в очите да скандират вдъхновени лозунги, в които сами не вярват; сигурно имат причина да твърдят, че са най-подходящи за място, на които нямат никаква представа какво ще вършат, ако (не дай, Боже!) ги изберат – сигурно има такава причина, но аз и нея не я знам. Най-сетне сигурно има причина и за това възрастни, здрави и разумни хора да гласуват за такива кандидати, сигурно има.

Може би причината на тези, които се кандидатират, е да дадат мило и драго, само да се запишат в лигата на големите политици – вижте го: той едно време беше кандидат за евродепутат! А може пък и да успяват да намерят отнякъде пари. Но кой и защо им дава – това вече е мистерия. Може би са извънземните или илюминатите. Или пък някой злодей (например Путин), който иска да раздроби и разпилее вота, макар че какъв му е интересът от това – питай илюминатите.

Що се отнася до избирателите, те гласуват екстравагантно или с позитивни, или с негативни мотиви. Позитивните: „Този е по-добър от всички останали, знае ги игрите в Европейския парламент; честен, почтен, трудолюбив; ще защитава моите интереси – лични, съсловни и национални – пред лицето на Европата“. Негативните: „Всички са маскари! Аз ще дам своя глас, своя скъпоценен глас, на някой друг, все едно на кой, за да разправям един ден на децата си как съм натрил мутрата на мафията и статуквото, та още им държи влага!“ Макар че ако наистина всички са маскари… Но да не се задълбочаваме.

Така минаха поредните европейски избори – големите си разпределиха депутатските места, някой и друг дребосък също намаза, а всички останали натриха мутрата на мафията и статуквото. Показаха им среден пръст и сега са щастливи. Защо се случи този пореден цирк?

Имаше ли всъщност истински избор?

Да, технически имаше. Обявихме конкурс кой ще пази бостана и се явиха бай Пешо, бай Тошо и бай Гошо. И ние със свъсени от размисъл чела започнахме да претегляме качествата на всеки от кандидатите. Телевизиите напращяха от експерти и анализатори. Дори се поскарахме – кой бе, бай Тошо ли! Той е ченге. Ами бай Гошо? Комунист! За бай Пешо да не говорим, той има къща за гости! И улисани в тази фина аргументация, забравихме, че изборите са европейски, а не загрявка за поредните национални.

Когато една цивилизация е решила да се самоубие, нищо не може да я спре.

В Европа също има интрига, но и там сякаш се подредиха хер Пешо, мосю Тошо и синьор Гошо. Каква е истинската интрига? Всички я знаем и много пъти сме я дъвкали – Съединени европейски щати или Европа на нациите, неолиберализъм или неоконсерватизъм. И за да не е чак толкова сложно – лява или дясна Европа, Европа на мечтите или Европа на реалностите.

Уви! Сякаш този въпрос вече получи своя отговор. Новият Европейски парламент се очертава да бъде твърде ляв. Ама как така?! Ами, ето така. Лявото си е ляво, независимо под какви имена се явява. В Европарламента може да няма партия с малко „б“ в скоби след името си – (болшевики), но това е въпрос само на елементарна мимикрия. Истината е, че евентуалните депутати с по-скоро лява насоченост ще бъдат два пъти и отгоре в повече от евентуални депутати с по-скоро дясна насоченост, колкото да се опитват да обясняват, че имало някакви „центристи“ и че ЕНП била изцяло и несъмнено дясна. Не е.

На тези избори отново не се задава главният въпрос – за легитимността на властта. Всички – независимо дали се пишат леви, десни, центристи или не знам си какви други, – са демократи. А главният въпрос е:

В състояние ли е все още демокрацията да легитимира властта?

Проблемът ни е, че се боим от истинските въпроси. Има ли още хляб в демокрацията? Нека засега да го оставим само като въпрос, защото опитът да му се даде отговор е дълъг и мъчителен. Но да не забравяме, че хората избират по-скоро емоционално, отколкото рационално. Рядко анализират идеологии (защото рядко разбират думите на учените идеолози), повече гледат личности. И ги гледат синтетично, а не аналитично. Думите на идеолозите и политолозите са вятър работа, защото хората избират по много по-прости и същевременно много по-адекватни критерии.

Хората имат очаквания към властта. Властта трудно може да е приятна, но винаги е или приемлива, или неприемлива. Властта има една единствена задача – да поддържа поносими и по възможност справедливи отношения между хората. Затова е важно откъде произлиза властта. Ако османците бяха приели християнството, сигурно все още щяхме да сме в рамките на онази империя, която нямаше да е вече османска, а щеше да си остане византийска с всевъзможни императорски династии, включително и български. Но това е друга огромна тема, която би било лудост да подхващаме сега.

Откъде тръгнахме, къде стигнахме! Понякога ми се ще да бях станал един социолог или политолог, да седна да преброя гласовете, да кажа кой как се е представил и какво следва от това, пък да си сипя една ракия и с плющене да разтворя вестника. Но не би! Осъден съм да се давя в блатото на общите приказки, да търся под вола теле и да се ужасявам всеки път, когато го намеря. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!