fbpx

НОВО

Кризата от 2008 г. не се повтаря, много по-тежка е

Eфектите от икономическата криза са най-силно подценяваният фактор от началото на извънредната ситуация, предизвикана от световната пандемия от COVID-19. Въпреки, че най-яркото проявление на предстоящите финансови и икономически затруднения се появи още в средата на...

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Следизборни индикации

Време за четене: 5 мин.

Избирателна активност, пък и самият вид на изборите, на приключилия преди няколко дни Евровот 2014 не предполагат окончателни заключения, но все пак, като най-сериозния демократичен инструмент за проверка на политическите нагласи, и тези избори дават някои индикации. На базата на последните могат да бъдат трасирани определени впечатления, свързани с естеството на партийната ни система и по-скоро някои нейни нови тенденции и измерения. Кои са те и за какво става дума?

1) Криза на партийната организация на националистическия вот. Последното не означава, че няма такъв вот, а че неговите партийни представители не успяха да покрият критерия за електоралния му успех. За разлика от сумарните резултати на провелите се евроизбори в страните членки на ЕС, с гласа си българският избирател санкционира националистическите партии и не им предостави възможност за ново представителство в ЕП. Доколкото в законодателното тяло на ЕС ВМРО все пак ще изпрати свой човек, избран от корпоративния размах на коалиционния партньор на партията – ББЦ, това не променя констатацията, че националистическите партии, сами по себе си, изглеждат в лоша организационна кондиция. Това на практика означава едно: отделно и сами, парламентарните прагове тепърва ще бъдат предизвикателство за тях. Ако не бе в коалиция с ББЦ, ВМРО също нямаше да успее да се реализира институционално на тези избори.

Това че националистическите партии (лявата, русофилска, бесепарска „Атака” и десният, европейски и гербаджийски НФСБ) не изпращат представители в ЕП, разбира се, не означава, че българинът не е гласувал протестно или популистки, или пък че този вид гласуване няма свои нови политически изразители.

2) Вляво се появява субект, който, при удачни за него стечения на обстоятелствата, може да играе ролята на алтернативно на БСП присъствие във въпросния идеологически спектър. Разбира се, на този етап е трудоемко да се говори за АБВ като за конкурент на Столетницата, но не би било сериозно, ако се премълчава и заявката на Георги-Първановото сдружение. Засега БСП, разбира се, изглежда като абсолютния титуляр на левицата. Но събралите се кадровици в АБВ изглежда имат кондицията, организационния опит и наследството на институционалното си присъствие да отправят поне предизвикателство към БСП. Именно като такова може да се тълкува предизборното поведение на Георги Първанов и хората му, които развиха няколко типа послания: 1) Сергей Станишев и ръководството му не е еквивалентно на БСП; 2) БСП е заложник на ДПС; 3) БСП е „срамежлива” спрямо ЕС и „изневеряваща” спрямо Русия; 4)АБВ е „моралната” левица.

3) Реформаторският блок се утвърди като своеобразна мярка, ако не за обезателна „десница” (по вкуса на отколешния стандарт на класическата десница), то поне като нарицателно за „европейска” такава. Човек може дълго да се разхожда с пръст пред „лицата” на РБ, докато посочи някой от тях като обезателно, винаги и категорично десен политик, но със сигурност всеки един от тях е европейски настроен човек. Ще се позова на един чувствителен пример: бидейки широк либерал, дискусионно е доколко Меглена Кунева е десен политик, но със сигурност тя е с европейски инстинкти.

4) Прагматичното мислене победи идеологическото говорене. Три партии – БСП, „Атака” и „Синьо единство”, акцентираха върху ценностния дискурс в кампаниите си. И не сполучиха катастрофално. Естествено, за последното има редица други и сериозни причини. Но полагането на предизборната кампания в руслото на ценностния императив определено не спомогна за постигането на задоволителни резултати. Православието не проработи за Сидеров, така както и предизвикването на идилична реминисценция за „онова време” при БСП. Континуитетът с ОДС и размахването на призрака на „Тройната коалиция” също не сполучи при Нейнски. За разлика от тези три партии, други два субекта – РБ и ГЕРБ, подходиха далеч по-рационално, вплитайки предизборните си послания в прагматично-битово естество. ГЕРБ заявиха, че БСП им губи времето и им пречи на работата, услужливо пропускайки винаги, когато могат, темата за „Южен поток”. РБ скочи на „Южен поток”, ама не толкова понеже е руски, а защото е скъп. Разбира се, при РБ подобна констатация кореспондира с определена относителност, с оглед на различните потреби на сгушилите се под марката на коалицията електорати. Но като цяло, ако първата група от партии се опитаха да вкарат изборите в някакво идеологическо или цивилизационно измерение, то втората група положи вота на изключително прагматична основа.

5) Избирателят изглежда „откъснат” от политическия си контекст. Само по себе си, това не е новост. Но тези евроизбори бяха предхождани от редица динамични ситуации, които, поне на теория, предполагаха електорално „раздвижване” сред избирателите. Близо едногодишните протести срещу правителството и все още пресният и нерешен конфликт в Украйна, който повдигна въпроса „ЕС или Русия?”, съдържаха в себе си възможен заряд за по-висока електорална активност. Това обаче не се случи. Явно малко неща са способни да провокират реакция у пълнолетния български гражданин, така че той да изрази отношение с бюлетина в ръка. Изясняването на причините, поради които това е така, е съвсем отделна и обстойна тема.

6) Преференцията бе използвана, но не бе разбрана. На практика всеки четвърти от гласувалите се е възползвал от правото си на преференция. На теория, това е добър резултат. Внимателното му разчитане обаче индикира съвсем друго нещо. А именно – преференциалният вот бе използван или като средство за саморазправа между електорални ядра на различните партии (в РБ, в ББЦ), или като инструкция на корпоративния вот (ББЦ), или като впечатляваща политическа неграмотност („15:15” се оказва, че не е изолиран случай, ами повсеместна практика на всяка една от партиите, намиращи се от 1-во до 17-то място в интегралната бюлетина). Смисълът на преференциалния вот е точно обратното на това, което се случи. Идеята му е да „въвлича” човека в политиката, мотивирайки го да надскочи статута си на гражданин и да го приобщи като избирател, внушавайки му, че той може да изразява отношение. Гласът му се уплътнява и придобива функцията на арбитър не само партийно, но и кадрово. Така или иначе обаче, след като хората показват слаб интерес към партиите, защо пък да демонстрират такъв в преференциите.

Гореспоменатите индикации не са нищо повече от известни намеци, касаещи, но далеч не изчерпващи съдържанието на партийната система в страната, както и моментното ѝ полагане в определени „настроения” и тенденции. Като такива, тези впечатления не трябва да се възприемат като окончателни и категорични, а по-скоро да се имат предвид за по-нататъшни задълбочени рефлексии.

Споделете чрез

Предишен

Следващ