fbpx

Индоктринацията на македонското общество

Време за четене: 4 мин.

Македонското общество е подложено на тежка индоктринация по отношение на българите и българската страна и това продължава десетилетия.

Като модел, тази индоктринация по нищо не се различава от германската гьобелсова пропаганда в навечерието на Втората световна война. В центъра на индоктринационния модел и тогава, и сега, е поставена фигурата на Жертвата („жертва“ е с главно „Ж“, защото тук е употребена в широкия смисъл, „обременен“ най-вече от спекулациите на марксистката Виктимология). Коя е Жертвата?

В продължение на повече от десет години преди началото на ВСВ, Хитлер е втълпявал с всяка своя реч, че германската нация несправедливо и незаслужено е малтретирана, унижена и оскърбена. Травмата от войната, в съчетание с пропагандния напев за „унижените и оскърбените“, разбира се, провокират не само самосъжаление, но и ескалация на емоционален гняв у индоктринираните. На тази основа е разгърната атака срещу един определен етнос, сочени като „виновници“ за това състояние. Да си припомним как евреите са обявени за врагове и биват изкуствено демонизирани. Методично те са осмивани, хулени, маргинализирани от обществото, а накрая и дехуманизирани. По какво тази индоктринация от близкото минало между двете световни войни се различава от квалификациите по наш адрес, изказвани и днес от нашите братя?! И е редно да попитаме дали този „език на омразата“, употребяван десетилетия и в Македония и в Сърбия, ще доведе до нещо повече и (не дай боже!) ще се превърне в злодеание, както показва историята през 20 век? Нека Европа да каже къде е разликата:

Фашистички окупатори… тук етикетът на фашистката идеология е отъждествен с етническата принадлежност на съседа. По нататък: „Бугараши, монголо-татари с дръпнати очи“ – с роля на нашественици, дошли от далечна тетитория, които в момента несправедливо са „заседнали“ до границата им. А също и „бугарите са като кучинята“, „препикават све“, което срещнат по пътя си и го обявяват за „своя територия“…! Виждаме същата демонизация, социална маргинализация и накрая ни представят с нечовешки образ, „кучиня“.

Нека Европа да каже…Но кой е поставил като основен този въпрос пред Европейския парламент?

Нужно е разговора за противоречията с македонската страна да бъде пренесен от досегашното неразбираемо за света локално ниво, до равнището на относително неутралната територия на европейските институции.

Проявена ли е досега пред европейските институции загриженост относно въпросното грубо разминаване с основните ценности на днешна Европа?

Лично аз изпитвам желание някой да заяви пред Европа: Ние, представителите на българската страна, които се считаме за свободни европейски граждани знаем, че конфликтите са естествена черта от човешката природа. Ние, обаче, също знаем, че конфликтите между съседи днес се решават само по мирен път и чрез неутрален арбитър.
По въпроса за „кохезията“ в ЕС българската позиция е принципна. Кохезията не е свързана само с материалната страна на процеса на присъединяване под формата на усвояване на средства. Ако си затворим очите и постигнем съгласие на всяка цена, ако, както често сме били свидетели, съгласието е постигнато без дори да сме коментирали причините, довели до разделението между нас, тогава това съгласие ще трае толкова време, колкото продължава възторга от наливането на финансови средства „наготово“. Това лицемерно „празнично“ съгласие ще трае твърде кратко.

Уязвимостта на страните спрямо влиянието на външни недоброжелатели ще застраши пряко интереса на всички свободни граждани на ЕС, в частност и на Балканите.

Не спор за езика и героите, а протест срещу речта на омразата, срещу всички средства, чрез които и досега целенасоченото се създават нагласи в обществата на западните ни съседи срещу България и българите.
Всичко останало е следствие.

На фона на това, че една значителна част от българите вече 30 години се опитваме да намерим истинския прочит на общата ни близка история, да скъсаме фалшивите страници от съветските учебници, без да сеем омраза към нашите съседи, какво се случва от другата страна? Нашите братя все още ни сочат с пръст и използват същите обидни квалификации по наш адрес! През последните осем десетилетия растат цели поколения индоктринирани от учебници, книги, филми, политически речи…Поколения, които искрено вярват, че светът би бил едно по-хубаво място без българите и България!
Не само ние, Европа би трябвало да има проблем с Република Северна Македония и Сърбия за тази реч на омразата срещу един определен етнос, който повече от десетилетие вече е част от ЕС.


За наше огромно съжаление Европа, освен доброжелатели, има и врагове. Тези врагове не винаги се идентифицират и не са лесно разпознаваеми, но тяхната дейност срещу обединена Европа е достатъчно ефекривна и е очевиден факт за всички, особено след серията атентати и бежанската вълна от втората половина на 2015 година.
В деня след приемането на РСМ в ЕС, ако пламне на Балканите и един обикновен скандал на дипломатическо ниво, то това вече ще бъде скандал между „две страни, членки на ЕС“.
А ако, не дай боже, утре задуха вятър от „някъде“ и успее да разпали военен прецедент на Балканите, тази реч на омразата ще е подготвила нагласите на мнозина за абсурдно за 21 век братоубийство!

Обединена Европа първа би трябвало да има проблем с РСМ и Сърбия, защото ако тези балкански страни, вече като членове на ЕС, се замесят дори и за ден в реален военен конфликт помежду си, това със сигурност ще сложи край на идеята за обединение на европейците по време на нашия живота, а може би и на този на нашите деца!

Споделете чрез

Предишен

Следващ