fbpx

НОВО

Наредба-18 и COVID-19 промениха 2020

Преди година Наредба-18 беше най-коментираната тема в онлайн средите и сред бизнес обществото в България. С нея се създаде цял един виртуален хейт спрямо управляващите за неадекватността на мерките, които в първообраза си имаха за цел намаляване на сивата икономика,...

Емил Георгиев: Да не губим автономността си (интервю)

Време за четене: 10 мин.

Време за четене: 10 мин. Задавам шест въпроса, търсейки душевна рецепта срещу Covid-19.
Отговаря: Emil Georgiev, психолог и психотерапевт.

Споделете чрез

Първата битка за Сирия – сблъсъкът на западните държави и СССР

През последните почти десет години гражданската война в Сирия е в почти непрекъснатото полезрение на целия свят. Създалата се криза там има многобройни проекции – политически, геополитически, енергийни, икономически, идеологически и религиозни – и колкото...

Коронакризата – от подценяването до паниката

Коронавирусът "Консерваторъ" публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19 Подценяването Всичко започна като на шега. На градски пазар в далечен Китай вирус от прилепи се пренесе впоследствие върху хората. Днес има глобална пандемия, а светът е в...

Корпоративен социализъм: Държавата спасява не вас, а инвеститорите и мениджърите

Насим Никълъс Талеб е ливански и американски икономист и есеист. Работи до 2004 г. в редица финансови институции, след които се отдава на преподавателска и писателски дейност. Книгата му „Черният Лебед“ е оценена от Sunday Times като една от 12-те най-влиятелни книги,...

Коронавирусът в Германия от първо лице

Когато четете този текст, броят на потвърдените случаи на коронавирус в Германия ще е прехвърлил 100 хиляди души. През последните седмици мнозина отбелязаха, че Германия има много ниска смъртност на фона на останалите държави - тя варираше между 0,2% и 0,4%. Това вече...

Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма?

Георги Коритаров потърси за разговор по телефона Теодор Димокенчев. Ще промени ли COVID-19 азбуката на капитализма? Какви ще са измеренията на икономическата криза? Вижте пълното...

Емил Вълков в Студио Xъ за образованието по време на криза

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Емил Вълков гостува в Студио Xъ по 7/8 ТВ за образованието по време на криза

Никола Бушняков в “Имате Думата” за кризата като възможност

В днешното предаване ще видите интервю с Никола Бушняков, редактор в платформата "Консерваторъ” за кризата като възможност. И още: директни включвания на зрители на тема "Доволни ли сте от мерките, предприети от правителството"? Повече във видеото....

Теодор Димокенчев в Студио Xъ за мерките за съхраняване на икономиката

Редакторът в платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев в Студио Xъ за 20-те мерки за съхраняване на българската икономика...
Време за четене: 3 мин.

Алекс Токарев*

Като студент в годините преди и след падането на Берлинската стена имах „щастието” да науча най-важните уроци по пазарна икономика не от учебниците (каквито на практика липсваха), а от собствения си горчив опит – на потребител, работник, предприемач, спестител и инвеститор. За 6 години между излизането ми от казармата и получаване на магистърска степен съм късан само веднъж. Въпросът, които изтеглих, беше за инфлацията. По време на тази сесия наи-голямата банкнота беше от 50 лева. Цените още не бяха полудели и бях сметнал тази тема от конспекта за маловажна. Когато се явих на поправителен, българската “народна” банка вече беше предприела първата си експанзионистична интервенция на пазара.

Без да чета теориите на Лудвиг фон Мизес и Милтън Фридман, бях изпитал връзката между непрестанното печатане на пари и бесния възход на цените. От опит бях научил как инфлацията преразпределя богатства. Пред очите ми бивши партийни функционери и ченгета от тайните служби теглеха от приятелите си-банкери спестените от мен левчета, строяха резиденции в Бояна, вдигаха хотели по морето и купуваха лимузини, по-лъскави от тези на английската кралица и Бил Гейтс. След това връщаха кредитите с хартийки, по-безполезни от тоалетна хартия. На поправителния изпит изкарах най-лесната шестица в 23 годишната си кариера на студент. Животът ме беше научил на повече неща от всички книги.

Очите ми се отвориха за факта, че инфлацията е много повече от покачване на цените. Видях как процесът(финансиран от БНБ), разрушава и без това отслабените социални връзки в периода на преход към пазарна икономика. Кредитните милионери и приближените им получаваха първи достъп до новоотпечатаните пари и си живееха царски. Предприемачи в сферата на образованието като мен стигаха до новите пари едва след като цените на стоките, които купуваме, бяха чувствително набъбнали. Други, като родителите ми – доценти в университета, бяха на фиксиран доход и едвам свързваха двата края.

В този процес на диво политическо преразпределяне различни групи професионалисти на държавна заплата се почувстваха ощетени. Подбудени от КНСБ и КТ „Подкрепа“, започнаха вълни от стачки с искане за по-високи заплати. Учителите не учеха децата, лекари и медицински сестри не лекуваха болните, шофьорите от градския транспорт ни караха да ходим пеша из цяла София, а служителите в системата на чистотата ни оставяха да тънем в боклуци. Инфлацията ни караше да се чувстваме безпомощни и объркани. Получили заплата, веднага купувахме какви ли не ненужни неща (храни, дрехи, козметика, домакински уреди, злато) – само и само да не виждаме как парите ни се топят като априлски сняг в джобовете ни. Различните цени растяха по различно време и в различна степен и инвеститорите се подвеждаха по грешни сигнали. Фирмите фалираха, безработицата растеше, държавата беше на прага на нова революция. В тази обстановка най-правилното решение беше валутен борд. С голямо закъснение бе решено левът да се обвърже със стабилната германска марка. След още няколко мъчителни месеца пазарите се успокоиха и животът се върна към нормалния си ритъм.

Важните въпроси тук са два. Защо политиците прибягнаха до инфлационни политики след падането на социализма? Защо тъй дълго отлагаха решаването на проблема? Отговорът на двата въпроса е много елементарен. Инфлацията, както отбелязва Милтон Фридман, има ефект, подобен на алкохолизма. И при двете болести, когато започнеш, добрите ефекти идват преди лошите. При лечението и на двете болести болезнените последици идват преди общото подобрение.

Поуката – най-доброто лечение за двете болести е да не започваме.

От atlas-bg.eu

* Проф. Алекс Топарев е икономист, последовател на Милтън Фридман  и преподавател в лондонския Кингс Колидж.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!