fbpx

НОВО

Турските и руските интереси в Арцах

Ще маркирам няколко основни положения - преди всичко от турска и руска перспектива – спрямо актуализиралия се конфликт в Нагорни Карабах между Армения и Азербайджан. От турска гледна точка, Азербайджан е важен за Анкара поради няколко основни причини: 1) Тръбопроводът...

Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София

Известна е древната фраза „Всички пътища водят към Рим“. А днес в контекста на кандидатурата за членство на Северна Македония можем да кажем: „Всички пътища на Северна Македония към Брюксел минават през София“. Членството в Европейския съюз е голяма възможност не само...

Global Britain – външната политика на Великобритания без предпазител

Миналият петък телохранителят на британския външен министър беше освободен от длъжност след като се разбра, че е оставил заредения си пистолет Glock 19 в тоалетната на самолета на United Airlines с който Доминик Рааб се e завръщал от посещението си във Вашингтон....

Има очакване за мрачни зимни месеци – вижда се по ръста на спестяванията

Не бива да се правят рискови ходове по казуса с “вечните длъжници”. Човек има способността да забравя историята, особено когато тя е свързана с негативни събития. Политически, икономически, финансови кризи... те са в центъра на общественото внимание, когато вилнеят и...

Малките закони, които ще нанесат огромни вреди

Колкото повече се вторачваме в конкретен проблем, толкова по-малко го виждаме. За съжаление тази максима е особено убедително потвърждавана през 2020 година, когато за пореден път българското общество се ангажира политически и пожела отчетност от страна на държавници...

Позитивна теория за България

В България доминира една „негативна теория“ за страната ни - какво тя не „трябва да бъде“. Не трябва да е назадничава, не трябва да е бедна, не трябва да е корумпирана, не трябва да е „ориенталска“, не трябва да дава шанс на тарикатите за сметка на училите и можещите...

Колко тежка ще е кризата?

Икономистът Владимир Сиркаров участва в "Business Daily" с Димитър Вучев. Тема на разговора беше икономическата криза.

Михаил Кръстев в “Дискурси” с Ивайло Цветков

Редакторът на Консерваторъ Михаил Кръстев участва в предаването "Дискурси" с Ивайло Цветков - Нойзи. Тема на разговора бяха политическите...

Точка от която няма връщане назад

През последния месец в Близкия Изток бяха официално очертани новите нива на взаимоотношения между държавите съюзници на САЩ в региона. Те бележат нови точки от които няма връщане назад. Макар и да изглежда, че всички маневри на САЩ са свързани с обслужването на...

Тръмп срещу всички

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев участва в предаването "Политиката под прицел" по телевизия СКАТ. Тема на разговора беше политиката в САЩ и предстоящите избори там. Запис от участието можете да видите тук:...
Време за четене: 3 мин.

Алекс Токарев*

Като студент в годините преди и след падането на Берлинската стена имах „щастието” да науча най-важните уроци по пазарна икономика не от учебниците (каквито на практика липсваха), а от собствения си горчив опит – на потребител, работник, предприемач, спестител и инвеститор. За 6 години между излизането ми от казармата и получаване на магистърска степен съм късан само веднъж. Въпросът, които изтеглих, беше за инфлацията. По време на тази сесия наи-голямата банкнота беше от 50 лева. Цените още не бяха полудели и бях сметнал тази тема от конспекта за маловажна. Когато се явих на поправителен, българската “народна” банка вече беше предприела първата си експанзионистична интервенция на пазара.

Без да чета теориите на Лудвиг фон Мизес и Милтън Фридман, бях изпитал връзката между непрестанното печатане на пари и бесния възход на цените. От опит бях научил как инфлацията преразпределя богатства. Пред очите ми бивши партийни функционери и ченгета от тайните служби теглеха от приятелите си-банкери спестените от мен левчета, строяха резиденции в Бояна, вдигаха хотели по морето и купуваха лимузини, по-лъскави от тези на английската кралица и Бил Гейтс. След това връщаха кредитите с хартийки, по-безполезни от тоалетна хартия. На поправителния изпит изкарах най-лесната шестица в 23 годишната си кариера на студент. Животът ме беше научил на повече неща от всички книги.

Очите ми се отвориха за факта, че инфлацията е много повече от покачване на цените. Видях как процесът(финансиран от БНБ), разрушава и без това отслабените социални връзки в периода на преход към пазарна икономика. Кредитните милионери и приближените им получаваха първи достъп до новоотпечатаните пари и си живееха царски. Предприемачи в сферата на образованието като мен стигаха до новите пари едва след като цените на стоките, които купуваме, бяха чувствително набъбнали. Други, като родителите ми – доценти в университета, бяха на фиксиран доход и едвам свързваха двата края.

В този процес на диво политическо преразпределяне различни групи професионалисти на държавна заплата се почувстваха ощетени. Подбудени от КНСБ и КТ „Подкрепа“, започнаха вълни от стачки с искане за по-високи заплати. Учителите не учеха децата, лекари и медицински сестри не лекуваха болните, шофьорите от градския транспорт ни караха да ходим пеша из цяла София, а служителите в системата на чистотата ни оставяха да тънем в боклуци. Инфлацията ни караше да се чувстваме безпомощни и объркани. Получили заплата, веднага купувахме какви ли не ненужни неща (храни, дрехи, козметика, домакински уреди, злато) – само и само да не виждаме как парите ни се топят като априлски сняг в джобовете ни. Различните цени растяха по различно време и в различна степен и инвеститорите се подвеждаха по грешни сигнали. Фирмите фалираха, безработицата растеше, държавата беше на прага на нова революция. В тази обстановка най-правилното решение беше валутен борд. С голямо закъснение бе решено левът да се обвърже със стабилната германска марка. След още няколко мъчителни месеца пазарите се успокоиха и животът се върна към нормалния си ритъм.

Важните въпроси тук са два. Защо политиците прибягнаха до инфлационни политики след падането на социализма? Защо тъй дълго отлагаха решаването на проблема? Отговорът на двата въпроса е много елементарен. Инфлацията, както отбелязва Милтон Фридман, има ефект, подобен на алкохолизма. И при двете болести, когато започнеш, добрите ефекти идват преди лошите. При лечението и на двете болести болезнените последици идват преди общото подобрение.

Поуката – най-доброто лечение за двете болести е да не започваме.

От atlas-bg.eu

* Проф. Алекс Топарев е икономист, последовател на Милтън Фридман  и преподавател в лондонския Кингс Колидж.

Споделете чрез

Предишен

Следващ