Откакто коронавирусът превзе Европа, въображението на привържениците на теориите на конспирацията се развихри във всевъзможни посоки. За мое огромно разочарование по причини, които са предмет на анализ на психолозите, в капана паднаха дори хора, за чиито умствени способности имах доста високо мнение.
Аз обаче, като почитателка на здравия разум и на логичното, критично и аналитично мислене, не вярвам, че вирусът е създаден в лаборатория, нито че бива разпръскван от 5G мрежата, още по-малко пък, че е илюзия. Убедена съм, че сме изправени пред действително съществуваща заплаха, резултат от отвратителните социални навици и ниската хигиенна култура на китайците, а за световната пандемия пряка вина носи Китайската комунистическа партия, която за да не накърни образа си, два месеца кри наличието на проблема, както и Световната здравна организация и ляво-либералните правителства на западните държави, които бяха загрижени повече да не изпаднат в ксенофобия, расизъм и фашизъм, отколкото да опазят здравето на своите граждани и данъкоплатци, и отложиха затварянето на границите до момента, в който епидемията вече беше придобила размерите на бедствие и връщане назад нямаше. Вследствие на пагубната политика както на ККП, така и на европейските правителства сме изправени пред трагедия, с каквато повечето от нас не се бяха сблъсквали през съзнателния си живот, разтърсила из основи привидно подредения ни свят, погубила хиляди животи, разбила семейства и объркала съдбите на милиони хора, част от които вероятно, за щастие, няма да изгубят близък човек, но ще останат или вече са останали без препитание. Тъй като не съм икономист, се въздържам да давам оценки от подобно естество, но съм наясно, че предстоящата икономическа криза ще бъде опустошителна. Заради всичко това смятам, че когато извънредното положение приключи и в последната държава, освен, че правителствата на Италия, Испания, Франция, Швеция и т.н. трябва незабавно да подадат оставка, Китай задължително трябва да бъде наказан чрез налагането на жестоки икономически санкции.
В това отношение обикновените граждани трудно можем да повлияем, но в никакъв случай не бива да се заблуждаваме, че сме безсилни и че нищо не зависи от нас, тъй като националното ни и гражданско съзнание не се нуждае от закони, за да се ориентираме какво да предприемем в така създалата се ситуация, достатъчно е родителите ни да са възпитали у нас правилните ценности, както и да се радваме на достатъчно силен инстинкт за оцеляване.
Всеки от нас поотделно може да даде своята дан за каузата, като просто спре да купува китайски стоки. Ако китайските стоки залежават по рафтовете, търговците ще започнат да ги връщат на вносителите, а за самите вносители повече няма да бъде изгодно да работят с производители от Китай и ще се преориентират. Ще кажете, че това е невъзможно, че по магазините преобладават китайските продукти, че дори душите ни са „мейд ин Чайна” и нямаме избор, но това категорично не е вярно. Аз самата съм доказателство, че тази цел е постижима. През 2007 г. взех решение повече да не купувам нищо, произведено в Китай, с изключение на някои електроуреди и устройства, за които наистина пазарът не предлага други възможности, и спазвам стриктно това правило и до днес. На двете места, на които живея по стечение на обстоятелствата, няма да откриете повече от 5% китайски вещи. Причината за това мое решение беше, че си дадох сметка, че ниското качество и краткият живот на китайските стоки ощетяват бюджета ми неимоверно, тъй като ми се налагаше почти непрекъснато да харча пари за едни и същи неща. Днес, когато пазарувам, винаги проверявам на етикета къде е произведен продуктът и ако е с произход Китай, просто го връщам на рафта. С времето това потребителско поведение се превръща в нещо естествено като миенето на зъбите например – правиш го, без да изпадаш в дълбоки размисли.
Мит е, че българските стоки са по-скъпи, но и по-некачествени, а цените на европейските са непосилни.
За последните тринадесет години открих многобройни български марки, произвеждащи чудесни продукти на достъпни цени, както и европейски марки с добро съотношение между цената и качеството. Необходимо е само няколко пъти да обиколиш магазините, да се поровиш в Интернет и ще намериш всичко, от което имаш нужда. Социалните мрежи също идват на помощ в това начинание – от възможността за отзив и препоръка от приятел до рекламите, на които всекидневно попадаме в новинарския си поток. Важно е да знаем и че българските и европейски производители непрекъснато предлагат изгодни за всеки джоб намаления. Именно наличието на Интернет и на редовните промоции по всякакъв повод отнемат от тежестта на извинението, че когато живееш в малък град например, едва ли не си принуден да пазаруваш китайски стоки поради ограниченото предлагане и ниските заплати в малките градове. Добре е да се замислим, че един качествен продукт, произведен в България или в Европа, има значително по-дълъг живот, благодарение на което макар привидно да заплащаме повече за него, в действителност спестяваме пари, които можем да пренасочим в друга посока или просто да оставим на влог в банката. Освен това, купувайки български стоки, осигуряваме препитание на хиляди наши сънародници и подпомагаме развитието на икономиката на страната, което, от своя страна, неизбежно се отразява и на подобряването на нашите собствени доходи и на качеството ни на живот.
Кризата, в която попаднахме неочаквано, е възможност да преосмислим ценностите и приоритетите си, да се обърнем отново към себе си, към семействата и към приятелите си и да преоткрием родината си, в това число и родното производство, и да подадем ръка на онези наши сънародници – роднини, приятели, съседи, познати и непознати, които в момента са изправени вероятно пред най-тежкото изпитание в професионалния си живот и се нуждаят от нас, за да продължат напред, а с тях да продължим и всички ние.
