Не мина много време и една конкретна свинщина на един конкретен кафяв сайт вдъхнови избирателно възмутените мегафони на местния феминизъм да излеят в пространството дежурните кофи с генерализации и мащабни обвинения срещу обичайните си мишени. Мъжете по принцип и като цяло. Нищожеството, което е изнудвало бившата си приятелка с голи снимки и нещото, което ги публикува се сляха в събирателен образ на токсичния български батка-мачо в трескави статуси и статии на хора, драматично разведени с логиката и реалността.
В духа на печално известното заглавие „България уби дете“, прогресивният климат се изпълни с тежки обвинения към мъжете български.
Те като цяло носят колективната вина за направените, изтекли и публикувани снимки с порнографски характер. Не няколкото конкретни дегенерата, които дори антропологично трудно биха минали за представители на силния пол, а направо всички с Y хромозома и българско име. Динамиката на публичното говорене по темата се измени от „Кафяв търговец на измет с отвратителна акция срещу кандидат за кмет и неговата приятелка“ до „Мъжете са лоши, жените са жертви“. Вината бързо се прехвърли от отделно лице и сайт, известни с дълбаенето на дъното, към безликата маса на анонимните сексисти, които доминират половите отношения „на територията“. Още малко и наистина щеше да има заглавие от рода на „България изнасили момиче“.
Случаят с изтеклите снимки беше използван от локалните феминистки като оръжие срещу идеологическия и биологичен враг. Но масовата и истерична обвинителна реакция в посока „мразим мъжете“ още един път осветли обидно примитивното лицемерие на своите производители.
Те са много шумни и настървени, когато могат – дори и с цената на изобилие от изопачения – да дамгосат „лошия български мъж“ и „лошия бял мъж“ като цяло. Но ако виновните са представители на сакралните „малцинства“ или други неудобни за партийната политкоректна линия образи, то тогава пропагандният характер на феминистката реторика претърпява трагикомична метаморфоза.
Професионално възмутените раздавачи на морални присъди на база пол и цвят на кожата подкрепиха горещо богатите, привилегировани и известни актриси, които решиха след години да се сетят, че са били тормозени от влиятелни холивудски чичовци по пътя към парите и славата. Звездните дами създадоха вече дискредитираното движение #MeToo и вдъхновиха всякакви локални феми франчайзи да се чувстват значими и бляскави жертви покрай тях. Българските феминистки, освен всичко друго, сигурно са изпитали някакво смътно, но престижно усещане за идентификация с известните актриси.
Преди това те също толкова агресивно се застъпиха за водения от ислямистката Линда Сарсур „Марш на жените“ и величаеха по наистина тъжен начин смехотворната антидизайнерска идея за Пусишапките.
По-късно българските преводни версии на международното мъжемразене отново се присъединиха към по-бляскавите и значими западни оригинали в абсурдната атака срещу „лошия бял републиканец“ Брет Кавано, който беше подложен на исторически тормоз от мними обвинители без никакви доказателства.
Карикатурните маршове на жени, облечени като персонажи от „Историята на прислужницата“ също бяха приветствани от прогресивното крило на българския медиен пейзаж и съпътстващия го онлайн коментариат.
През цялото това време се случваха ужасни неща на ужасно много жени в ислямския свят и Африка, но тукашните феминистки бяха прекалено заети да демонизират Тръмп и Брет Кавано.
Съвсем истинската „култура на изнасилване“ и педофилия в ромските гета също не е особено важна тема за местното мъжемразене.
Да не говорим за чудовищните издевателства над европейски жени и момичета в ръцете на мигранти от Третия сват и радикални мюсюлмани през последните години.
Защитничките на правата на жените поднесоха коктейл от лъжи, презрение, снизхождение, игнориране и цинично оправдаване на жертвите на реални сексуални издевателства в Кьолн и други европейски градове и на пакистанските банди за експлоатация на бели момичета във Великобритния.
Фенките на Пусишапки маршовете, които обявиха Брет Кавано за инкарнация на Сатаната, безгръбначно и безсрамно обясниха вълната от изнасилвания и сексуален тормоз в Европа с „расизма на европейските общества“, желанието за „танци с преджобване“, стреса от новото място и цялостния амок на невинните небели насилници.
Затова е смешно, когато сега колективно се нахвърлят върху чучелото на „българския мъж“ и го обвиняват за скандала с изтеклите снимки. Порнографията на един кафяв сайт със сигурност няма да бъде победена от моралната порнография на избирателния феминизъм. Един мутирал феминизъм, за който истински жертви на истински сексуални набези не са важни, защото виновните не са удобни.
