Темата за евентуални промени в избирателната система у нас постепенно набира скорост в публичното пространство. Говори се за гръцкия вариант, за модифициране на сегашната система чрез въвеждане на мажоритарен елемент, както и за замяна на пропорционалната система с мажоритарна. Нито една от тези идеи не е нова, като политическо говорене, за България. Единствено мажоритарният елемент обаче е бил прилаган в практиката. Това се случи преди вече доста години по идея на БСП (тогава с лидер Сергей Станишев). Експериментът се оказа не особено сполучлив и логично последва бързо отказ от него.
Мажоритарният елемент се изразяваше в обособяването на един мандат във всеки от избирателните райони (31 на брой) като за този мандат се състезаваха личности. Печеливша беше личността, събрала най-много гласове. В основната си част, разбира се, тези личности бяха издигнати от политическите партии. След изборите те се включиха в своите парламентарни групи и по същество работата на Народното събрание въобще не се промени като следствие от мажоритарния елемент. Идейният подбудител на тази промяна – БСП, не спечели абсолютно нищо от всичко това и дори социалистите не пожелаха да защитават мажоритарния елемент, когато той по естествен път пое към небитието.
Може би точно затова, на принципа “парен каша духа”, от Столетницата сега казват, че по-скоро избирателният кодекс не бива да се пипа. Във включването на мажоритарния елемент по времето на Сергей Станишев имаше някои доста базови недомислици. Например липсваше решение как да се попълва мажоритарният мандат, ако спечелилият го, по една или друга причина, се наложи да прекрати неговото изпълнение. Решението, което беше взето в движение гласеше, че при такава ситуация в мандата влиза следващият от листата в съответния избирателен район. Това беше най-яркият знак, че идеята за мажоритарен елемент е безсмислена и няма да просъществува дълго.
Причините тогава да се търси модифициране на избирателната система бяха свързани с политическите борби между партиите. В БСП вероятно са очаквали, че мажоритарният елемент ще им даде някакво предимство пред ГЕРБ – нещо което въобще не се случи и дори експериментът имаше обратен ефект за левицата. Темата за избирателната система тогава не е била свързана с въпроса за правителството. Ще може ли да се сформира редовно правителство след изборите?! Това съвсем не е стояло като проблем преди 15 и повече години. Сега темата е същата, но контекстът е друг. И той е свързан точно с въпроса за формирането на редовно правителство. Просто няма никакви гаранции, че такова ще може да се излъчи дори и след седмите парламентарни избори за последните 3 години. ГЕРБ най-вероятно отново няма да имат проблем със спечелването на вота, но що се отнася до излъчването на кабинет, то това би било трудна задача в оптимистичния вариант и невъзможна – в песимистичния.
Именно затова точно Бойко Борисов заговори за промени в избирателната система. Борисов осъзнава, че избирателят натоварва ГЕРБ с отговорност, която формацията не може да реализира. По принцип отговорността за създаване на редовно правителство е най-вече на първата политическа сила. Ако това се превърне в системен проблем за ГЕРБ, то може да предизвика необратим процес на ерозия вътре във формацията. Ерозията и разпадът се появиха в редица политически формации у нас. Включително и в ДПС, което беше смятано за най-монолитната партия в България и за което се смяташе, че по принцип не може да бъде обхванато от негативни процеси. Очевидно, никой не е застрахован срещу това в настоящия етап от развитието на политическата среда в страната.
Гръцкият вариант изглежда най-лесно приложим в България. Той обаче със сигурност няма да даде тези резултати, които дава в Гърция. Същността на този вариант се изразява в осигуряването на определен бонус (във вид на мандати) за политическата формация, която е излязла на първо място след съответните парламентарни избори. Т.е. първият получава определен брой мандати в парламента, които не са спечелени въз основа на електоралните резултати, а са добавени към неговото постижение, което той си е осигурил на изборите.
За да получи това право обаче, първият трябва да е спечелил поне 25% от вота на избирателите. Така се осигуряват 20 парламентарни мандата допълнително. За всеки следващ процент (над 25%) се добавя по още един мандат. Максималният брой допълнителни мандати е 50. В гръцкия парламент местата са общо 300, а бариерата за постигане на парламентарно представителство е 3%. До 2016 г. победителят автоматично е получавал бонус от 50 допълнителни мандата. Направените промени обаче, които и в момента са в сила, целят да не се позволява прекомерно изкривяване на електоралните резултати и да не се появят проблеми с легитимността на управлението. Нещо, което би било реална заплаха в случай, че парламентарното мнозинство разчита прекомерно на допълнителните мандати, получени по нормативен път.
В българския парламент местата общо са 240, т.е. с 60 по-малко от гръцкия. Това означава, че и мандатите, които биха били разпределяни като допълнителни ще бъдат по-малко. Логично ще намалеят електорално разпределяните мандати, защото от тези 240 ще трябва да се извади определен брой, който ще се използва за допълнителен бонус. Т.е. ако формациите повторят резултатите си от предишните избори мандатите, които ще получат въз основа на тях, ще са по-малко на брой. Това важи включително и за първия. Да речем, че ако сега той печели около 70 мандата, при въвеждане на гръцкия вариант те ще са около 60, примерно. И ако приемем, че с бонуса станат 80, ето че сметката пак не излиза. До 121 остават още 41 – твърде много. И то ако първият е спечелил поне 25% от вота на избирателите. Нещо което съвсем не е сигурно в настоящия български политически контекст. Може би точно поради тези съображения Борисов даде назад и поне засега се отказва от настояването за гръцкия вариант.
За България по-работещо би било друго едно решение – увеличаване на прага за влизане в парламента от 4% на поне 5%. Това би ограничило възможността в Народното събрание да попадат явления като “Величие” или МЕЧ (с шанс на предстоящите избори), че дори и като ИТН. Евентуално повишаване на прага ще даде възможност на големите формации да разпределят повече мандати и поне ще възстанови шансовете за формиране на двупартийни управленски коалиции, които съществуваха до неотдавна. В 50-то НС бяха необходими три или повече формации, за да се формира парламентарно мнозинство, което естествено не се случи и страната продължи да затъва в изборната спирала, чийто край дори не се вижда.
Срещу подобна идея за повишаване на прага обаче е възможно да има обществен и политически отпор. И може би затова никой, поне засега, не си позволява да заговори открито за нея. Някои може да видят опит за елиминиране на малките формации, други пък могат да кажат, че това би било опит за капсулиране на Народното събрание. Независимо от потенциално възможните критики такъв ход би осигурил определен тласък по посока на политическата стабилност и със сигурност би дал някакви резултати по отношение на подобряването на климата вътре в парламентарната институция. Дори е възможно, ако за партиите прагът е 5%, за коалициите да е поне 7%, за да се избегне вероятността от създаване на предизборни коалиции, целящи единствено преодоляването на бариерата.
Що се отнася до идеята за въвеждане на изцяло мажоритарна система у нас, затова също е ставало дума назад във времето, то трябва да се знае, че подобен ход крие някои рискове. Ако страната бъде разделена на 240 избирателни района и от всеки бъде избиран по един представител, то това може да засили ролята на корпоративния и на купения вот. Този риск е особено голям при ниска избирателна активност, а напоследък у нас тя е точно такава. Освен това мажоритарната система може да доведе до сериозни разминавания между електоралните резултати и институционалното представителство. От избирателния район се избира само едни представител, а избирателите, гласували за всички останали, де факто остават без представителство.
Най-вероятно големият разговор за избирателната система ще остане за времето след 27 октомври. И ако отново останем без редовно правителство, е напълно възможно, преди хипотетичните осми парламентарни избори за последните 3 г., да настъпи промяна в изборния регламент. Въпросът е промените да разрешават обществени и политически промени, а не тясно партийни.
