НОВО

Пет факта за срещата на ООН за климата в Мадрид

Всичко, което трябва да знаете за срещата на ООН за климата в Мадрид в пет факта + моята интерпретация: 1. САЩ. Китай, Япония, Австралия и Канада не са изпратили представители на високо ниво. => 50% от световните емисии на СО2 ясно казват, че въпросът не им е...

Мисълта за климата като форма на човешката грандомания

Анселм Кентърбърийски, един от бащите на съвременна Европа, който измисли схоластиката, за да се прослави Тома Аквински в нея, а университетите да я прегърнат като откровение, не можеше да си представи нищо по-голямо от Бог. "Модерният човек" не може да си представи...

Българският интерес е свързан с интеграцията на Западните Балкани

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“  Последните няколко години бяха белязани от възраждането на перспективата за членство в ЕС и НАТО на...

Четири начина да измъкнеш пари от населението

Напоследък се говори за идеята Общината да увеличи някои данъци в София, а именно данъците върху автомобили, за които се предполага (без да е доказано), че замърсяват повече, и данъците върху сделките с имоти. „И без друго данъците в София са скандално ниски и дори...

КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“

Фондация New Direction, International Republican Institute (IRI) и дясна платформа Консерваторъ организират КОНФЕРЕНЦИЯ „ЗАПАДНИ БАЛКАНИ“ в зала 8 на Националния Дворец на Културата. Датата е 07 декември, от 9 часа. ПЪЛНА ПРОГРАМА КОНФЕРЕНЦИЯ...

Какъв е идеологическият заряд на социалните политики

Разговор с редактора в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев за смисъла от разясняването на социалните политики, предлагани от българските политици. Още един поглед към съдбата на Истанбулската конвенция и колко тълкувания може да има тя? Какви идеологически...

Как ЕС иска да зашлеви шамар на Слънцето

Европа трябвало да се превърне в климатично неутрален континент, смята председателят на Европейската комисия (ЕК) Урсула фон дер Лайен. От позицията на могъщата си длъжност ръководителят на изпълнителна власт на ЕС сигурно има самочувствието, че може да пребори...

Климатичната криза – мит или реалност?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в предаването "Плюс-минус" по Нова ТВ. Тема на разговора бе митът за климатичната криза. Вижте пълното...

“Под игото” като “продукт”

Мислих дълго относно "превеждането" на романа "Под Игото" на съвременен български език. И стигнах до извода, че това е абсурден акт. Казвам го с най-ясното съзнание на човек, който като ученик седеше пред непознатите думички във всеки втори абзац имаше проблем с някои...

Кой се страхува от споделената икономика?

Забраната на Airbnb ще е предателство не само към развитието на бизнеса, но и към младите хора - създават се предпоставки за картелиране и убиване на конкуренцията. „Не е престъпление да си невеж по икономика, която в края на краищата е специализирана наука, но е...

Изборът на Гешев – позор или радост

Време за четене: 3 мин.

След повторно гласуване във Висшия съдебен съвет, републиката вече има нов главен прокурор – Иван Гешев. Този избор предизвикваше напрежение още месеци преди да бъде осъществен, и логично, взриви общественото пространство по време на (пре)гласуването му.

Противниците на Гешев твърдят, че изборът му за главен прокурор е позор – неговата компетентност била доста под нивото на длъжността, а хората, стоящи зад неговата номинация, имали за цел в бъдеще да използват прокуратурата като бухалка срещу политически неудобни лица. Поддръжниците му пък упрекват опонентите си, че скачат на Гешев, защото не е от „техните”, а зад тях прозират интереси на олигарси, които основателно се страхуват да не бъдат разследвани за далавери, в които са участвали.

Доколко двете страни имат основания? Да караме поред.

Дали Иван Гешев е адекватно подготвен и най-достойния за позицията, която вече заема, е по-скоро експертен въпрос. Това, което обаче буди притеснение е, че срещу неговата кандидатура се обявиха не само определени политически среди и сателитните им граждански организации, а и немалко хора от самата юридическа гилдия. Липсата на конкурентни номинации допълнително придава горчив привкус.

Друго, което няма как да не предизвика смут, е фактът, че организатор на „контрапротестите” в подкрепа на Гешев, бе собственикът на една от най-скандално жълтите медии у нас. Когато флагман на подкрепата ти е лице с такава репутация, подозрителността към теб е гарантирана.

Що се отнася до опасенията за разправа с политически опоненти, поне на мен това ми звучи пресилено. Да, Иван Гешев може да е мотивиран да предприема конкретни действия срещу конкретни хора и организации (Докато предшественикът му Сотир Цацаров се предполага, че гледа на кръговете около Иво Прокопиев, „Демократична България”, „Отворено общество”, „Америка за България” и прочие, като на дразнещи, но безобидни елементи, то Гешев ги смята за реална заплаха за държавността). Но не бива да забравяме, че при всяка прокурорска акция последната дума е на съда. Точно тези среди се оказа, че имат нелоши позиции там. Достатъчно е да си припомним предсрочното освобождаване от затвора на Джок Полфрийман – голяма част от противниците на Иван Гешев са именно застъпниците на тезата, че австралийският убиец е невинен и жертва на системата.

Подозренията в лобизъм по отношение на новия главен прокурор не са лишени от основание, но лобизъм със сигурност може да се търси и при протестиращите срещу него. Да напомням ли кой беше министър на правосъдието, когато беше гласувана настоящата процедура за избор на главен прокурор? Да, точно така – Христо Иванов, понастоящем председател на една от партиите в коалицията „Демократична България”. Същата, която си спря предизборната кампания за местни избори, за да протестира срещу гласуването на Иван Гешев. Значи, проблемът за тях не е толкова в процедурата, колкото в самата личност, понеже по някакви причини не им изнася. Впрочем, „умнокрасивите” навремето приеха „на нож” и назначаването на Лозан Панов за председател на ВКС, а сега той е знаме на каузата им. Не казвам, че очаквам подобна метаморфоза и спрямо Гешев, но все повече започва да личи, че за тези среди амбицията да налагат „свои” хора на ключови места в системата е по-силна от желанието да я реформират.

На практика битката за правосъдна реформа (съществена част от която е реформирането на прокуратурата) отдавна се е трансформирала в боричкане между съперничещи си олигарси и техните проксита.

Медиите на Прокопиев и компания срещу медиите на Пеевски. Плюс кресливите им агитки, които на последните две гласувания си спретнаха по едно „селско дерби” в центъра на София, превръщайки гражданите на столицата в заложник на техните дрязги.

Въпреки цялата шумотевица около избора на Гешев, и двете противостоящи групи са малцинство. Мнозинството българи не влагаме драматизъм в това събитие. Което всъщност е нормално – житейските приоритети на повечето хора нямат кой знае каква връзка с избора на главен прокурор. Далеч по-важно е да се правят пари и деца, отколкото да се влиза в нечии сценарии.

Конкретно с избора на Иван Гешев проблем има, но той е повече системен, отколкото личностен. Така че нямам кой знае какви очаквания към него.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!