fbpx

НОВО

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Счупените прозорци на западната цивилизация

"Теорията на счупените прозорци" е формулирана от американските социолози Джеймс Уилсън и Джордж Келинг. Според нея дребните нарушения на реда не само са индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност като цяло. Названието...

Възпитание на изразяването – сбъднатото пророчество на Оруел

През 1949 г. английският писател Джордж Оруел публикува написания си през 1948 г. роман „1984” – антиутопия, в която действието се развива във въображаемата свръхдържава Океания, включваща териториите в Западното полукълбо, Британските острови, Австралазия, Полинезия...

Колосът на глинени крака

Целогодишна победа Тази година, вместо на 9-ти май, Русия отбеляза своя своеобразен най-важен ден в годината на 24-ти юни. В последните години, приготовленията за 9-ти май започват все по-рано през есента.  Тогава се разработват новите празнични пана, знамена и украси...

Системата ви не може да роди друго

Време за четене: 4 мин.

Изключителнa изненада, драги сърепубликанци! Иван Гешев беше номиниран изневиделица за нов Главен прокурор. Не че той не беше едно от спряганите имена още преди година, заедно с Пламен Георгиев. И не, че не беше ясно, че ще бъде той, веднага след като се оказа, че последният е успял, против законите (най-вече на физиката) да постави каручка на терасата си.

Както отдавна и многократно писах, твърде е възможно със свещ да търсим Сотир Цацаров в ролята му на главен прокурор на Републиката. Не защото е свършил кой знае какво (което не е напълно вярно), а защото без значение в какви конспирации сте повярвали (верни или не) за работата му, не може да му се отрече едно, че е добър юрист и притежава интелект.

Колкото и да има прекалена истеризация от определени медийни кръгове, фактите, обаче са, че обществото няма доверие в прокуратурата. И това може да бъде променено само от безспорна и авторитетна фигура.

Иван Гешев не е такъв. (Бойко Атанасов също, между другото, но все още неговата кандидатура не е издигната, а 5500 подписа не стигат). Първият, полагайки усилия да създаде имидж като не слизаше от екрана на националните телевизии през последната година. Някои от акциите му бяха безспорни и насочени срещу всички тези, за които е обществена тайна, че не се занимават с легален бизнес. Проблемът тук е, че все още няма осъдителна и окончателна присъда срещу повечето. Други пък, правилно насочени или не, виновни или да, като тази срещу бившият кмет на  квартал „Младост“ – Десислава Иванчева могат да се определят само по един начин – предозиране. Прекалената показност изигра лоша шега и независимо дали в крайна сметка съдът ще реше дали е виновна или не, начинът по-който се процедираше с нея успя да я направи „мъченица“ за част от обществото. За почти несъществуващото развитие по делото КТБ има ли нужда да се споменава?

Все още нямаме безспорно доказателство за (не)компетентността на Иван Гешев – и в тази връзка залагането на него като първи обвинител на Държавата е грешка. Защото длъжността изисква някакъв авторитет или безспорни (и финални успехи). Особено във време, когато доверието в прокуратурата трябва да бъде съграждано наново от котата на абсолютната нула. Прекаленото медийно бърборене също не може да донесе някакви плюсове, особено, ако не успяваш да артикулираш правилно идеите си – справка „разделението на властите“. Дали ще успее да опровергае всички опасения предстои да видим – ако бъде избран, разбира се.

Волно или не волно президентът също изигра своята роля в номинацията с консултативните съвети, които свика, залагайки рамката, че следващия Главен прокурор трябва да е от системата. Дали това беше неговата цел, искрено се съмнявам, но със сигурност спомогна.

По-трудно е да се намери алтернатива, а най-сложно да се намери такава фигура, която поне наглед не е страна в междуолигархичния сблъсък, който се води на всички нива в България – медийно, политическо, дори вътрешнопартийно. Наистина ли си мислите, че някой, който и да е той, няма да бъде подхванат веднага или от едните или от другите?

Далеч по-сложен и абстрактен е въпросът каква всъщност трябва да е ролята (или ФИГУРАТА) на главния прокурор.

Нали искахте да си го избират прокурорите? Нали това беше част от прословутата съдебна реформа? Ами ето – избират си го. Доволни ли сте?

Проблемът се състои в това, че реално главния прокурор е политическата фигура, удобно прикрита зад паравана на аполитичност. Проблемът извира и от това, че мнозинството от българските граждани не разбират нито неговата роля, нито неговата функция – да, дори умните и красивите.

По принцип прехвърлянето на чужди модели на наша почва никога не е сработвало. Идея за избиране на прокурори пряко от народонаселението може да има пагубни последствия особено в по-малките населени места.

Но едно е сигурно – по-добре е маските да паднат и ясно да се заяви, че всъщност главният прокурор е политическо лице – ако ще да е един и същи пост с правосъдния министър (справка САЩ, който същите умно-красиви възхваляват). Без прокурорите да са му пряко подчинени. Да, съзнавам, че в момента имаме особено анимационен министър на този пост.

 Идеята, че ще се създаде заместник прокурор, който да може да го контролира е почти толкова нелепа, колкото че ей сега Кьовеши или „Европата“ ще пристигне и ще „ни оправи“ всички бакии, които сами забъркахме.

Мисленето, че някой друг ще ни помогне или „освободи“, че някой ще се спусне като Deus ex machina, за да ни избави от проблемите е пораженско и присъщо главно на новите дигитални комсомолци.

Системата Ви не може да роди друго освен това. И да, за да я промените има само един единствен път. Другият няма да ви хареса, нали сте демократи?

Споделете чрез

Предишен

Следващ