fbpx

Системата ви не може да роди друго

Изключителнa изненада, драги сърепубликанци! Иван Гешев беше номиниран изневиделица за нов Главен прокурор. Не че той не беше едно от спряганите имена още преди година, заедно с Пламен Георгиев. И не, че не беше ясно, че ще бъде той, веднага след като се оказа, че последният е успял, против законите (най-вече на физиката) да постави каручка на терасата си.

Както отдавна и многократно писах, твърде е възможно със свещ да търсим Сотир Цацаров в ролята му на главен прокурор на Републиката. Не защото е свършил кой знае какво (което не е напълно вярно), а защото без значение в какви конспирации сте повярвали (верни или не) за работата му, не може да му се отрече едно, че е добър юрист и притежава интелект.

Колкото и да има прекалена истеризация от определени медийни кръгове, фактите, обаче са, че обществото няма доверие в прокуратурата. И това може да бъде променено само от безспорна и авторитетна фигура.

Иван Гешев не е такъв. (Бойко Атанасов също, между другото, но все още неговата кандидатура не е издигната, а 5500 подписа не стигат). Първият, полагайки усилия да създаде имидж като не слизаше от екрана на националните телевизии през последната година. Някои от акциите му бяха безспорни и насочени срещу всички тези, за които е обществена тайна, че не се занимават с легален бизнес. Проблемът тук е, че все още няма осъдителна и окончателна присъда срещу повечето. Други пък, правилно насочени или не, виновни или да, като тази срещу бившият кмет на  квартал „Младост“ – Десислава Иванчева могат да се определят само по един начин – предозиране. Прекалената показност изигра лоша шега и независимо дали в крайна сметка съдът ще реше дали е виновна или не, начинът по-който се процедираше с нея успя да я направи „мъченица“ за част от обществото. За почти несъществуващото развитие по делото КТБ има ли нужда да се споменава?

Все още нямаме безспорно доказателство за (не)компетентността на Иван Гешев – и в тази връзка залагането на него като първи обвинител на Държавата е грешка. Защото длъжността изисква някакъв авторитет или безспорни (и финални успехи). Особено във време, когато доверието в прокуратурата трябва да бъде съграждано наново от котата на абсолютната нула. Прекаленото медийно бърборене също не може да донесе някакви плюсове, особено, ако не успяваш да артикулираш правилно идеите си – справка „разделението на властите“. Дали ще успее да опровергае всички опасения предстои да видим – ако бъде избран, разбира се.

Волно или не волно президентът също изигра своята роля в номинацията с консултативните съвети, които свика, залагайки рамката, че следващия Главен прокурор трябва да е от системата. Дали това беше неговата цел, искрено се съмнявам, но със сигурност спомогна.

По-трудно е да се намери алтернатива, а най-сложно да се намери такава фигура, която поне наглед не е страна в междуолигархичния сблъсък, който се води на всички нива в България – медийно, политическо, дори вътрешнопартийно. Наистина ли си мислите, че някой, който и да е той, няма да бъде подхванат веднага или от едните или от другите?

Далеч по-сложен и абстрактен е въпросът каква всъщност трябва да е ролята (или ФИГУРАТА) на главния прокурор.

Нали искахте да си го избират прокурорите? Нали това беше част от прословутата съдебна реформа? Ами ето – избират си го. Доволни ли сте?

Проблемът се състои в това, че реално главния прокурор е политическата фигура, удобно прикрита зад паравана на аполитичност. Проблемът извира и от това, че мнозинството от българските граждани не разбират нито неговата роля, нито неговата функция – да, дори умните и красивите.

По принцип прехвърлянето на чужди модели на наша почва никога не е сработвало. Идея за избиране на прокурори пряко от народонаселението може да има пагубни последствия особено в по-малките населени места.

Но едно е сигурно – по-добре е маските да паднат и ясно да се заяви, че всъщност главният прокурор е политическо лице – ако ще да е един и същи пост с правосъдния министър (справка САЩ, който същите умно-красиви възхваляват). Без прокурорите да са му пряко подчинени. Да, съзнавам, че в момента имаме особено анимационен министър на този пост.

 Идеята, че ще се създаде заместник прокурор, който да може да го контролира е почти толкова нелепа, колкото че ей сега Кьовеши или „Европата“ ще пристигне и ще „ни оправи“ всички бакии, които сами забъркахме.

Мисленето, че някой друг ще ни помогне или „освободи“, че някой ще се спусне като Deus ex machina, за да ни избави от проблемите е пораженско и присъщо главно на новите дигитални комсомолци.

Системата Ви не може да роди друго освен това. И да, за да я промените има само един единствен път. Другият няма да ви хареса, нали сте демократи?

Споделете:
Николай Облаков
Николай Облаков

Създател на платформа “Консерваторъ”. Маркетинг мениджър в редица водещи български и чужди компании с над десет години опит. Колумнист и редактор в няколко български онлайн и печатни издания.