Боян Атанасов
Позициите в статията са лични и не ангажират редакцията на Петте кьошета.
Какво се случва тези дни в България? Нищо ново, което да не сме преживели и след което да не сме се почувствали още по-излъгани и разочаровани. Задаващата се поредна оставка и съпътстващите театри, които олигархията така добре ни разиграва, е събитието, очаквано от голяма част от измамените за пореден път зрители. Измамени в очакванията си, че нещо наистина ще се промени след задаващите се на хоризонта избори. И така до следващата политическа криза, при която отново ще четем и слушаме всякакви коментари за нуждата от промяна и реформи на системата.
Промяна на избирателната система, промяна на съдебната система, ако щете промяна на държавната форма на управление. Моделът на обезвластяването на народа за сметка на все по-овластените елити в България е потискащо очевиден. Имаме Народно събрание, за което реален шанс имат само предварително одобрени от партиите кандидати. Но нито един от тях не се избира от народа и не се контролира от него, нито може да се отзовава. И при предишни подобни кризи, и при днешната, бързото разпускане на Народното събрание и предсрочни избори при старите правила имат за единствена цел съхраняване на статуквото.
Изборите трябва да се проведат така, че независимо от това кой печели и кой ще състави следващото правителство, новото правителство да има мандат да управлява. А това значи, че е нужна промяна на избирателния закон, въпреки че една голяма част от обществото вярва, че политиците не позволяват такава промяна, за да запазят монопола си върху властта. Това, което кара хората да търсят промени в изборното законодателство, е масовото усещане, че България е демокрация, но гласът на хората няма никакво значение. Какво трябва, какво може и какво не бива да се променя – все повече хора разсъждават по тези въпроси. Изборите са пътят към решението, но те не са решението. Поне за мен предсрочни избори са нужни, но въпросът е как след тези избори да имаме стабилно правителство, което може да управлява.
България се управлява от кабинет на ДПС с мандата на БСП. Участието в него породи драматична криза в столетницата. Връх на неадекватно поведение и липса на каквато и да било връзка с реалностите са дните след евроизборите – както при лидера им, така и при цялата кохорта чугунени глави около него. Сега чакаме да родят поредния брилянтен анализ за изход от положението, гарниран с обилна порция опорни точки. Но много се лъжат тези, които вярват, че изборите непременно значат поражение за БСП и евентуално ДПС. Ако някой е убеден, че изборите автоматично връщат ГЕРБ на власт, той просто се лъже.
Моралната и политическата криза на ГЕРБ съвсем не е завършила. Много гласоподаватели на ГЕРБ си дават сметка, че партията им освен магистрали е правила и други, не толкова достойни неща. Голямото мнозинство от хора в страната искат Орешарски да си тръгне, но Борисов никога повече да не идва. И това, което остава винаги на заден план, а всъщност трябва особено много да интересува обикновените хора е, че отново сме свидетели на зараждане на бъдещи безпринципни коалиции, които имат една единствена цел – да запазят непроменено политическото статукво.
Какво да искаме тогава? Искате ли повече власт за народа? Искате ли депутатите да работят за нас, а не за олигархията? Това означава, да искаме чисти мажоритарни избори в два тура и истинска пряка демокрация. Мажоритарният вот е най-бързият начин за промяна на настоящата политическа система. И може би и най-ефективният. Ако бъдат избирани мажоритарно в два тура, депутатите ще зависят в много по-голяма степен от своите собствени избиратели и в много по-малка от своите партийни ръководства.
През 1993 г. един от най-големите политолози на света, Морис Дюверже беше в България и ни каза нещо, което важи точно тук и сега: „Докато използвате пропорционалната избирателна система, у вас винаги ще има риск от политическа нестабилност!“. Припомням това пророчество, тъй като сега цялата българска политология със зъби и нокти се бори за спасяването на пропорционалната система. Партийните лидери трескаво започват да предлагат различни промени – отпадане на високи изисквания за независими кандидати, преференциално гласуване, ниски прагове – сигурно ще са съгласни на всичко, само и само да не се стигне до реална промяна на сегашния модел. Стигна се до там най-големите противници на задължителното гласуване да искат спешни промени и в закона, и в конституцията.
Кой печели и кой губи от по-висока изборна активност е въпрос, на който не може да се отговори лесно, защото в различни ситуация високата активност може да има различен ефект. Няма изборна система, която да не дава отклонения. Но всяка изборна система носи със себе си определени политически последствия. Резултатите от пропорционалната система в нашата политика вече ги гледаме повече от 20 години. И може би е крайно време да дадем шанс на мажоритарния вот.
Популярното внушение, че мажоритарните избори не позволявали пълноценното политическо представителство на гражданите, очевидно се опровергава от днешната българска действителност, в която все повече хора нямат своето представителство именно при пропорционалната избирателна система. Именно доминацията на партийното начало над личните качества е един от големите проблеми на българския политически модел, когато става дума за парламентарни избори. И ако някой иска да изтръгне парламента от ръцете на политическата мафия, начинът може да е само чиста мажоритарна избирателна система в два тура. А докато гласуваме за партийни листи, ще отчитаме поредната политическа криза и оставката на поредната кукла на конци. И същото ще правят и децата ни. Ако изобщо са тук.
