fbpx

НОВО

Коронавирусът пренареди света

През изминалото тримесечие американската икономика регистрира срив с почти 33% спрямо първото тримесечие и 9.5% на годишна база спрямо същия период на 2019 г. Безработицата счупи тавана на графиките. Това са абсолютни рекорди откакто има исторически данни. Икономиката...

Седемте смъртни гряха според ляво-либералната „религия”

Източното православие не разграничава ясно смъртните и простимите грехове. В католицизма седемте смъртни гряха са точно назовани: гордост, сребролюбие, блудство, завист, чревоугодие, гняв и леност. Първоначално те са посочени през 6-ти век от папа Григорий Велики, а...

Инфлацията ще стопи парите ни – как да се опазим?

„Спасителят“ е с тежък ревматизъм, свръхтегло и два микроинфаркта Днес светът на финансите е достигнал точка, от която няма връщане. През 2007-2009 г. имахме Голяма рецесия. Евтиният кредит от централните банки наду стратосферен имотен балон, придружен от сериозна...

На път сме да пропаднем в двойна криза с риск от нов локдаун

Ще успеем ли да съхраним икономиката Без съмнение България в момента е изправена пред прага на поне две изключително сериозни кризи. Протестната вълна от последния месец из цялата страна повдигна градуса на политическо противопоставяне в обществото. Макар и малобройни...

Оставки, избори и кабинети – какво ни казва Конституцията?

Често пъти в нашето общество политически, икономически и социални събития пораждат кризи, които бързо се прехвърлят на държавно ниво и водят до структурни изменения в тъканта на българската политика. И докато партии идват и си отиват, заедно с правителствата, които те...

Отворено писмо срещу агресията към журналисти

Присъединяваме се към отвореното писмо на АБРО, БНР и БНТ срещу агресията срещу журналисти: АБРО, БНТ и БНР призовават към безпрекословно зачитане на личната неприкосновеност и независимост на журналистите при изпълняването на тяхната професионална мисия да отразяват...

Катастрофата в Бейрут

Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че...

Националната ненавист

"Ненавиждам София", написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов мост. Без значение чия правда е по-велика, аз съм вцепенен от думите, които си казват хората един на друг. От ужасяващата омраза, за която, надявам се, им стига смелост да изливат само в...

…и ще продължим да живеем с COVID-19

Невиждан в историята на САЩ срив на БВП - 33% на годишна база през второто тримесечие. В Иран заразените с коронавирус са вече над 300 хиляди. Австрия в рецесия след исторически спад - мерките срещу коронавируса тласнаха страната към най-голямо свиване на икономиката...

Нова православна партия?

Волен Сидеров е много интелигентен и културен човек и при него случайни движения няма Да инструментализираш вярата за политически цели е грях Преди време писах за четири нови политически проекта - на Васил Божков (Черепа), Мая Манолова, Цветан Цветанов и Станислав...

Вариантите пред България – политическа нестабилност или политическа нестабилност

Време за четене: 5 мин.

Предсрочните парламентарни избори не успяха да решат политическата криза, в която се намира страната от март 2013 година. По всяка вероятност те ще донесат нова порция нестабилност, а основен приоритет на 43-ото Народно събрание ще бъде излъчването на правителство.

Когато задачата е само да се излъчи управление, политиките, реформите и антикризисните мерки остават на заден план и се отлагат за по-добри времена.

България е изправена пред три възможности, като и трите ще генерират нестабилност. В този смисъл днес отново сме изправени пред избора на по-малката от големите злини и едва ли можем да мечтаем за светло бъдеще.

Колкото и цинично да звучи, в следващия парламент политическата логика ще отстъпи пред математическата и броят депутати, който подкрепя правителството, ще бъде далеч по-важен от принципите, които ще се заявяват пред обществото от управляващата коалиция. Но нека се върнем към възможностите за развитие на политическата ситуация, които се отвориха, след като в парламента влязоха цели осем формации, най-голямата от които спечели два пъти повече гласове от втората и третата.

Първа възможност – коалиция ГЕРБ – БСП

Този вариант вече е практически неосъществим заради ниския резултат на БСП. Общият сбор на депутатите на ГЕРБ и БСП е 123. Обикновено коалиция между най-голямата дясна и най-голямата лява партия се прави, за да се осигури силна парламентарна подкрепа и безусловна политическа стабилност. В случая общо БСП и ГЕРБ имат само трима депутати над необходимите за нормално функциониране на един кабинет, което лишава „широката” коалиция от каквито и да било аргументи.

 Втора възможност – коалиция ГЕРБ – Реформаторски блок – Патриотичен фронт

На първо четене този сценарий изглежда най-реалистичен за осъществяване, но той едва ли ще се реализира толкова лесно. Подобна коалиция ще разполага със 126 депутати в парламента. Тази подкрепа обаче ще бъде прекалено несигурна заради разнородността на Реформаторите и Патриотите. За падане на правителството ще бъде необходимо само 6 депутати от управляващото мнозинство да променят позицията си, което ще постави ГЕРБ в ситуация на безкраен пазарлък.

В парламентарната група на Блока, която се състои от 23-ма депутати, има представители на шест партии плюс четирима представители на гражданската квота. В тази разнородна група ДСБ и ДБГ имат по 6 народни представители. Предвид нестабилността, която излъчват Реформаторите през последните месеци, вариантът в определен момент една от тези две партии да оттегли подкрепата си за правителството не бива да се пренебрегва. Само това би било достатъчно, за да постави под въпрос бъдещето на кабинета.

В същото време в основата на Патриотичния фронт стоят събралите се наскоро НФСБ и ВМРО, като в парламента влиза и непредвидим играч като Слави Бинев. Отношенията между ВМРО и НФСБ до момента са грижливо пазени от външни погледи, но те датират едва от няколко месеца. Ще припомня, че по време на изборите за европейски парламент през май ВМРО се яви в коалиция с партията на Николай Бареков „България без цензура“, а след това набързо прескочи в лагера на Патриотите.

Електоратите на ВМРО и НФСБ също са от значение. Малкият но сплотен електорат на ВМРО е готов на коалиции от всякакъв тип и е далеч по-сговорчив от електората на НФСБ. Основната тежест в парламентарната група обаче принадлежи на хората на Валери Симеонов, които при претърпяване на негативи от участието си в управлението лесно могат да излязат в опозиция и да поставят в дневния ред на обществото въпроса за нови предсрочни парламентарни избори.

За да не зависи само от нестабилните партньори Реформаторски блок и Патриотичен фронт, лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов ще трябва да си осигури подкрепа за коалицията от поне още един играч. Потенциал за тази роля имат АБВ и ББЦ, както и ДПС, чиято подкрепа обаче със сигурност ще извади много бързо Патриотичния фронт от управленската конфигурация.

Дали за Борисов, а и за България подобен баланс с поне трима непредвидими политически играчи ще бъде положителен сценарий, е спорен въпрос. Трябва да бъде ясно, че подобно управление по-скоро ще има временен характер и е почти невъзможно да извърши каквито и да било промени в обществения, политическия и икономически живот на страната. Тежките реформи ще бъдат отложени за следващия парламент, а най-голямото постижение би било множеството кризи да бъдат управлявани, защото решаването им ще бъде невъзможно.

 Трета възможност – избори през януари февруари 2015 година

След всичко написано до тук, този сценарий не само че не бива да се изключва, но и на него трябва да се гледа като на съвсем вероятен. Подобно развитие на нещата би удължило политическата нестабилност с още няколко месеца, но и би разместило политическите пластове към по-голяма консолидация. При осъществяването му има възможност БСП да събере парчетата си от АБВ и да получи по-висок резултат.

В същото време ГЕРБ биха могли да преосмислят досегашната си стратегия за затворено и самостоятелно участие в изборите и да се опитат да станат център на голяма дясна коалиция, която също да им даде възможност да увеличат чувствително резултата си.

При подобно развитие на процесите в парламента не биха влезли поне АБВ и ББЦ, които едва ли ще съберат сили за повторно прескачане на четири процентовата бариера. Това би задало нова парламентарна конфигурация с по-малко партии и по-големи шансове за стабилност. Ако се стигне до този сценарий, работата на 43-ото Народно събрание трябва да се ограничи до бърза актуализация на бюджета за 2014 г., която да играе ролята на бюджет през първите месеци на 2015 г.

Проблем при тази ситуация ще бъде отлагането на решението на въпроса с КТБ и излъчването на политическа нестабилност, което по всяка вероятност ще задълбочи икономическата криза. Тези проблеми обаче биха могли да съществуват и ако се направи тройна или четворна коалиция.

Кой е най-добрият вариант в момента, едва ли може да се каже, но е ясно едно – българската политическа система изпитва огромни трудности да излъчва правителства. Ако този проблем продължи и при следващ парламент, той ще се превърне в системен и тогава дебатът за Велико народно събрание наистина ще придобие съвсем реални контури.

Този дебат обаче няма да се върти около промените в съдебната система, а около модела на управление и преминаване от парламентарна към президентска република, която да осигури стабилна изпълнителна власт, каквато нямаме вече втора година.

Коментарът е публикуван във в. “Ретро”

Споделете чрез

Предишен

Следващ