fbpx

Как медиите дефинират кастите

Знаете ли коя е най-важната задача на медиите? Да информират, да дезинформират, да възпитават, да манипулират? Не. Най-важната задача на медиите е да дефинират кастите. Човешките общности винаги са се стремили да се разделят на две и всеки да си знае мястото – господари и роби, шматки и тарикати, водачи и следовници, експлоататори и експлоатирани, „наши“ и „чужди“ и тъй нататък.

Трудността идва оттам, че тези групи не са фиксирани, и на теория всеки човек може свободно или принудително да преминава от едната в другата. Не че не са правени опити да се фиксират. Арийският индуизъм например изобретява кастите. Те, доколкото помня, са общо четири, като работниците са по-многобройни от всички други, взети заедно. Работниците и слугите са шудри, а другите са интелигенция (духовници, философи, учени), властници (политици, военни), и буржоа (земевладелци, търговци, занаятчии и изобщо всякакви производители-предприемачи). По подобен начин изглежда и европейското средновековие, увековечено в картите за игра. Там социалните групи са: духовенство (купи), аристокрация (пики), търговци (кари) и селяни (спатии). Буржоазните революции разрушават точно тази структура, изолирайки купите и пиките от властта.

През годините брахманите (това е кастата на умниците), стимулирани от другите две властващи касти, стигат до извода, че животът е много по-безпроблемен, ако шудрите са спокойни и доволни.

Какво искат шудрите?

Нищо особено. Искат алкохол, цигари и необезпокояван секс. Ако им го осигурите, те безропотно ще пъплят като мравчици и ще пълнят дълбоките ви мравуняци. Това, разбира се, е образно казано, защото шудрите не са мравки, а човеци, и тяхното задоволство е по-сложно. Как да се постигне то, при положение че е изключително субективно? Ето какво са измислили брахманите. Казват на шудрите, че не са шудри, а някакви висши същества, по-съвършени от които еволюцията е неспособна да създаде. Те съставляват цялото човечество, а за останалите три касти не си заслужава да се говори. Така че самите шудри се делят на господари и роби, шматки и тарикати, водачи и следовници, експлоататори и експлоатирани, „наши“ и „чужди“ и тъй нататък. Замисълът допълнително се улеснява от обстоятелството, че самите шудри обективно се делят на два вида според преките си господари. Имаме например корпоративни шудри и шудри пролетарии. Първите живеят като роботи, но пък получават сравнително големи заплати и имат достъп до изкушения като банкови кредити. Вторите живеят в несигурност и често се чудят как да свържат двата края. Например канадските шофьори на камиони са шудри от втория вид. Корпоративните шудри, макар и изтезавани от зли ейчари, вярват, че са тарикати и гледат на другите шудри като на шудри втора ръка, въпреки че при другите шудри могат да се окажат и разни дребни предприемачи, които са си чиста проба капиталисти в напъните да оцеляват сами с резултатите от собствената си предприемчивост, което ги кара и тях да се чувстват от своя страна някакви тарикати. Махленският зарзаватчия номинално е капиталист, ако го сравним с пъпчивия младеж от кол-центъра, който си купува през зимата от него череши за 100 лева килото. Обаче пъпчивият младеж гледа на света по съвсем различен начин, защото е теглил кредит за апартамент в „Кръстова вада“ и някакъв автомобил и засега успява да обслужва този кредит успешно. Ето тези нюанси използват медиите, за да кажат, че има две касти, при положение че всички са шудри. Медиите се занимават само с шудрите, другите истински касти просто ги притежават.

Ето защо на брахманите не им е особено трудно да убедят шудрите, че се делят на висши и низши, на правилни и неправилни, на системни и извънсистемни.

Оттук насетне остава само да им се обясни кои са висшите и кои – низшите. И това е моментът, в който на сцената излизат медиите, за да изпълнят своята най-важна функция – да дефинират кастите. „Тези са водачи, а онези са следовници“, казват медиите и брахманите свиват рамене: щом така казват медиите…

Медиите като цяло (ако изобщо можем да говорим за медии като цяло) имат една мисия – да легитимират съществуващия световен ред и да го обявят за правилен. Ако откажат да го направят, веднага ги заклеймяват като конспиративни, маргинални и фейк. Започват да ги сочат с пръст и ти става чак неудобно да ги четеш, за да не си помислят нормалните, че нещо си откачил. Всичко това медиите сами наричат „свобода на словото“.

В завиден синхрон помежду си медиите, които стигат до нас и ни се сочат като авторитетни, казват кой е правилен и кой е неправилен, тоест кои шудри са тарикати и кои – шматки. Например канадските шофьори на камиони са неправилни шудри-шматки, защото май са фашисти и пречат на хората да си отворят магазините, а също така оскверняват паметници. От своя страна шудрите, които вандалстваха по време на демонстрациите BLM, са правилни шудри-тарикати, нищо че разбиваха магазини и обезглавяваха паметници. Едните са фашисти, а другите – борци за расова справедливост.

Медиите могат да си позволят да се държат така, защото са обсебили правото да издават сертификат за политкоректност.

А политкоректността е чисто злато, ценност на ценностите в глобалистичния ляволиберален свят. Дайте си сметка, че почти всичко, което се случва около нас, 99.9% процента от него научаваме от медиите. Лепейки етикети „правилно“ или „неправилно“ (а тези етикети понякога се лепят само с потрепване на веждите на телевизионния водещ), те ви изправят пред необходимостта да изберете на коя страна да застанете – на страната на цивилизацията, прогреса, отговорността към човечеството и природата, или пък на страната на мрачните съмнения, спекулациите и световната конспирация. Избирайте сами. Никой не иска да е в губещия отбор, никой не иска да е заклеймен, освен някакви особняци, които на инат продължават да твърдят, че истината е друга, че проблемът не е между шудрите и че изобщо това разделяне на тарикати и на шматки е тоталитарно, сектантско и в крайна сметка сатанинско.

Медиите са си извоювали правото да казват кое е коректно и кое не е коректно и оттам да ни класифицират като такива, които маршируват напред към прогреса в крак с цялото правилно човечество, и като такива, които с ината си и с остарелите си разбирания за истина и за добро, тикат прът в колелата на същия този прогрес. Проблемът е, че днес коректен може да съм аз, а утре коректен да си ти, и преходът между мен и теб да стане за секунди и от утре вече коректно да е онова, което довчера е било некоректно. Това е още един начин за смяна на кастите – довчера шматка, днес съм тарикат. Макар че обикновено се получава обратното. Не знам как го правят тези медии…

Та това е тяхната функция.

Всичко останало е между другото, то е носител на главното. Не го забравяйте, дори когато гледате прогнозата за времето, защото и чрез нея може да се внуши кои са коректните шудри и кои – некоректните. Важното е да вярваме, че има две касти там, където е само една, и че едни от нас са праволинейни, а други – смели бунтовници. И всеки е по своему красив и романтичен.


Оригинална публикация

Споделете:
Default image
Иван Стамболов
До 1994 г. е хоноруван сценарист и продуцент в Националната телевизия, Националното радио и Дарик Радио. През 1994 г. основава собствена компания и се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до днес предимно в областта на медиите и политическото позициониране. През последните години поддържа собствени публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „Безобразна поезия“ (пародия); „Додекамерон“ (12 новели), романите „Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск“ и „Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха“; сборниците публицистика „Дзен и изкуството да си обършеш гъза“, „Картаген трябва да бъде разрушен“ и „Тънкият гласец на здравия разум“; систематичното ръководство „Технология и философия на творческото писне“. Бил е колумнист във вестниците „Пари“ и „Сега“, сп. „Економист“ и сайтовете „Уеб кафе“ и „Топ новини“, а понастоящем – във в. „Труд“ и „Нюз БГ“. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, носител на големите награди на Българската WEB асоциация и Фондация „БГ Сайт”. Член на Обществения съвет на БНТ и на Творческия съвет към Дирекция “Култура” на Столична община.