Любим въпрос на неомарксистката десница в социалните мрежи е “как може”.
Примерно – “как може Аз съм сънчо да не е минал през граждански контрол”.
Или пък – “как може Стамат да отвори павилион за прах за пране и щипки за простиране”.
Въпросът “как може” издава няколко симптома:
- Aко аз не мога, значи никой не трябва да може.
- Aко нещо не ми харесва, значи не трябва да съществува.
- Aко не знам какво да кажа, започвам да говоря за граждански контрол.
Напоследък толкова я закъсахме, че културния марксизъм започна да ражда протести срещу писания, като това на популярен бизнесмен, който е пуснал статус в собствения си фейсбук, че си търси асистентка.
“Тая обява ако беше в нормална страна, щяха да го разкатаят” – коментират видни люде. Въпреки, че това по същество не е обява, а статус в мрежата, но кой ли ги гледа тия работи…
Сега, да не си помислите, че заемам нечия страна?
Все ми е тая кой каква асистентка си търси и как го прави и защо.
Мен ме интересва как и защо стигнахме до модел, който кара някои, изживяващи се като десни, да жадуват за уравниловка, одържавяване, експроприация на експроприатора, колективизация и ТКЗС.
И не, скъпи мои, не ми излизайте с това, че понеже нямаме съдебна реформа, всичко трябва да се одържави.
Ама всичко – от собствеността до квотата колко пъти на ден трябва да ходя на тоалетна.
Не, това си е чиста фройдистка сублимация на едното с другото.
А сега, ако искате да се изжияввате като десни, запомнете:
- Съдебна реформа трябва да има.
- Частна собственост – също.
- Свобода за изразяване извън новия народен съд, наречен “граждански контрол” – също.
Защото десните ценности не са “диктатура на пролетариата” и “демократически централизъм”.
И не, не сте десни.
Десните хора не носят директивите на Карл Маркс в сърцето си и не се държат като Троцки на разпит…
А сега приятен ден и успешно четене на “Антидюринг”.
*Съдържанието се публикува от личния профил на Венци Мицофф с неговото съгласие. Заглавието е на редакцията
