fbpx

НОВО

Крайноляв метеж или бунт срещу разсизма?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ", Теодор Димокенчев, коментира метежите в САЩ и причините за тях. Можете да видите пълните участия при Крум Савов в “Крум Савов Live”, при Асен Генов в “Контракоментар” и при Ивелин Николов в “Политиката под...

Коронавирусът и гражданското

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай облаков, както и Петър Кичашки от "Сдружение републикански център", гостуваха в предаването "Денят започва с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бяха мерките, които държавните органи предприеха в...

НПО-тата се използват от хора, които нямат куража да се заявят като политически лица

Главният редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Николай Облаков гостува в предаването "Плюс - минус" по "Нова телевизия". Тема на разговора бяха неправителствените организации у нас и кой ги използва. Вижте пълното...

Вълната от Минеаполис – вандализъм или гражданска пандемия?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстев гостува в предаването "Плюс - минус" по Нова телевизия. Тема на разговора бяха размириците в САЩ и техните причини. Вижте пълното видео: Журналистът гостува също в предаванията "Свободна зона с Георги...

Историческата мисия на SpaceX и НАСА

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Светослав Александров гостува в сутрешния блок на БНТ. Тема на разговора бе историческата мисия на НАСА и Space X. Вижте пълното видео:...

За държавата и данъците

В неделното издание на "Имате думата" по Канал 3 гостува журналистът и автор в платформата "Консерваторъ" Михаил Кръстев. Вижте какво сподели той по темата за Държавата и данъците. Вижте пълното видео:...

При нашествието на османците към Балканите и Европа дали не е играл роля един неотчетен фактор?

Редица изследвания свързват успеха на едно общество с нивото на ДОВЕРИЕ между неговите членове. Успехът на сегашните скандинавски общества (преди да ги обхване мултикултурната илюзия), се дължи на умението им да живеят заедно, като си вярват едни други. Това ги прави...

Дефлацията като политически проблем

Основната тема след Covid-19 е свързана с тежките икономически последици. Все по-големи са страховете от идваща сериозна дефлация (спад на потребителските цени), породена от забавената икономическа активност. Макар че всеобщото мнение е, че дефлацията е много...

Китайският пир по време на чума

Докато светът е залисан в това да ограничава пандемията, свързана с Covid-19, както и икономическите последствия от нея, Китай се възползва от възникналите обстоятелства и осъществява геополитическите си цели. Последните не са нови, но т.нар. коронавирус освободи...

Напред, науката е петолъчка или лявата индоктринация в американската академия

В една идеална ситуация, политическите убеждения не би следвало да играят роля в университетите при избор на преподавател или изследовател. Но, в графиката по-долу ситуацията е далеч от идеална - във факултетите по антропология на американските университети, на всеки...

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Време за четене: 4 мин.

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам.

Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки:

1. Избираш базов въпрос, който не е свързан с ежедневния живот на хората като „Кой, от изброените, смятате, че е най-сериозният проблем пред света като цяло?“ Така поставен въпросът те кара да мислиш „глобално“, дава ти усещане за „кауза“ или „мисия“, така че отговорите да те карат да се чувстваш добре, като допринасящ за доброто на човечеството… Но да нямат връзка с реалните ти проблеми твърде много… като въпроса „Кой смятате, че е най-сериозният проблем, който трябва да се реши, за да имате по-добър живот – вие и семейството ви?“ например.

2. Избираш 8, а не примерно 16, възможни отговора. Гарантираш си все пак някакви шансове на „изменението на климата“ да се появи някъде.

3. Избираш алтернативни отговори, които в Европа отдавна са решени в голяма степен. Погледнете целия списък и си задайте въпроса: „Кой от тези проблеми реално ви тежи и се сблъсквате с него в ежедневния живот в Европа?“ Не е като да тънем във “въоръжени конфликти” в София напоследък, нали? А даже имаме и обратният ефект! В Европа и България проблемът не е „нарастващото население“, а „намаляващото население“.

4. Не се сещаш, че хората може да смятат, че водещите проблеми в света може да са: „достъпът до добро образование“, „достъпът до добре платена работа“, „високите данъци и липсата на добро управление“, „ограничаването на личната свобода“, „качеството на здравеопазването“, „дискриминацията“, „надежден достъп до евтина и чиста енергия“… или пък “замърсяването на въздуха”, ако искаш реален екологичен проблем. Или се сещаш, ама тъй като знаеш, че на хората в Европа наистина им пука за тези неща, просто не ги питаш. Щото може да се окаже, че в сравнение с тях „изменението на климата“ хич няма значение.

5. Събираш „бедността, гладът и недостигът на питейна вода“ – безспорно най-тежките в историята на човечеството, но различни, проблеми – на едно място. Дори и в Европа хората са наясно, че в световен план това са все още наистина значими проблеми. Така си гарантираш, че любимият ти отговор няма да потъне твърде много в данните.

6. Добавяш и същия въпрос, но с 4 от 8 възможни опции, така че чисто статистически да докараш 50% шанс на всеки възможен отговор да го докара до „повече от половината европейци смятат, че…“!

7. После си вземаш любимия отговор и на фона на лято, което активно си запълнил с истерични новини, кампании и речи за пожари, горещини, наводнения и урагани, питаш: „А колко сериозен смятате, че е проблемът с изменението на климата в момента?“ Естествено, 93% от всички респонденти, както в Европа, така и в България (Не ви ли прави впечатление абсолютното единомислие тук?), се съгласяват поне в някаква степен с вменената „сериозност“ на проблема. Просто им задаваш отговор на хората…

8. Накрая трябва да докажеш, че хората наистина правят свидни жертви, за да спасят климата. Питаш какви действия предприемат с въпроса „Кои от изброените действия, ако има такива, се отнасят за вас?“ Залагаш супер тривиални отговори – неща, които всеки нормален човек прави без изобщо това да има някаква връзка с изменението на климата: намаляване на отпадъци и рециклиране; по-малко найлонови торбички; купуване на енергийно ефективни печки, перални и хладилници; поставяне на изолация и ползване на обществен транспорт или ходене пеша понякога… И изведнъж се оказва, че всеки жив европеец, че даже и българите, ежедневно го мислят и спасяват тоя климат. Верно ли?

9. Като се стигне до наистина целенасочените действия като „въглероден отпечатък на продукти; слънчеви панели и електрически коли“ удряш на камък – процентите вече се броят на пръстите на едната ръка… Ама какво от това като всичките възможни отговори са такива, че спокойно можеш да твърдиш, че „100% от европейците, включително българите, предприемат действия, за да спасят климата!“

10. Не ти и хрумва да попиташ: „А каква точно част от вашия доход сте склонен да загубите, за да може Европа да прави климатични политики?“ Този въпрос е твърде неевропейски. Да не говорим, че адекватното му поставяне изисква всъщност да кажете: „Като се има предвид, че средният европеец вече реално плаща по няколкостотин евро (някои много повече, други по-малко) годишно за субсидии за енергийна ефективност, ВЕИ, въглеродни квоти за тока и отоплението и други „климатични политики“ – колко още сте готови да сложите в джобовете на бюрократите, за да спасяват те климата от ваше име?“

В реалността тук играта би свършила… Българинът би ти казал: „Крадат достатъчно! Нито стотинка повече от мен!“ Европеецът може и да е малко по-ларж, щото живее все повече без пряка връзка със земята…

Обаче Европейската комисия иска друго и съответно използва “резултатите”, както виждате на снимката!

А глобалното проучване „Моят свят“, проведено през Интернет през 2015 г. – не, не е представително или спазващо някакви социологически правила, но все пак получава почти 10 милиона отговора – е безкрайно ясно.

Въпросът е само един и много прост: „Кои от тези проблеми са най-важните за вас и вашето семейство?“

Изборът е между 16 отговора като всеки респондент избира 6.

Резултат: „Спасяването на климата“ е последен приоритет сред реалните проблеми на хората по света!

*Текстът е от фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ