НОВО

Роби ли сме на Брюксел и Вашингтон?

2019-та година. Пътувам към любима дестинация - Русе. Градът ни с най-западноевропейски и бутиков облик. Град, който изглежда като класическа музика (в случай, че класическата музика изглеждаше някак). Само в историческия си център, разбира се. За пръв път, обаче, ми...

Иво Инджов: Никой не се възползва от изхабяването на ГЕРБ

Иво Инджов е доцент по журналистика във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“. Експерт по политически комуникации. Кой е големият победител на изборите? На местните избори нямаше голям победител. Спечели ГЕРБ, защото доминира отчетливо в битката за кметове на общини и...

Всички обичат Радев

Политическата и не толкова обществена драма с назначаването на нов главен прокурор е на път към своя край. Въпреки, че в четвъртък държавният глава Румен Радев отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за нов първи обвинител и вместо това подписа указ за...

Вредата от данъчната хармонизация

В телевизионно интервю, новият икономически еврокомисар Паоло Джентилони сподели, че не било нормално в ЕС да има единна валута и една централна банка, а в същото време във всяка страна да има различно данъчно облагане.  Той изрично посочи, че не може в България...

Бюджет 2020: Първи впечатления

Министерски съвет одобри държавния бюджет за 2020 г. Малко първи впечатления: За моя изненада, Бюджет 2020 е подобрение спрямо Бюджет 2019, който беше позициониран силно в ляво. Та този път, освен негативните, ще изброя и някои позитивни страни на бюджета:...

Бюджет 2020: Без изненади

В проектобюджета за 2020-а не се виждат изненади, спрямо предварителните очаквания. Параметрите и от приходната част, и от разходната бяха очаквани. Важно е да се отбележи положителния факт, че няма промяна в размера на данъчните ставки и размера на осигурителните...

Стопанската немощ на социализма

“...стагнация в икономическото ни развитие, застрашително изоставане в структурното и технологичното обновяване на икономиката вследствие на груби грешки в стопанската и инвестиционната политика, застрашително нарастване на външния дълг, увеличаване на инфлацията,...

Един необикновен ден преди 30 години

Не бива да се бърка денят 10 ноември 1989 с прехода или пък с други последващи събития, които като цяло наричаме „демокрацията“. Денят си е ден, докато преходът и демокрацията са разтегливи понятия, на които все още не са сложили окончателни граници в пространството и...

Неизбежният икономически колапс е истинският спасител на България от комунизма

Датата 10 ноември е ключова в новата българска история. Не защото един политически режим е сменен с друг или защото след десетилетия еднолично управление Тодор Живков е свален от власт. Тези събития носят своята историческа важност спрямо съответния период. 30 години...

Огледалото на Прехода или Политикът на Шрьодингер

Време за четене: 6 мин. Време за четене: 6 мин. Слави Трифонов в политиката – рубриката “Сблъсък” Кристиян Шкварек и Николай Облаков

Споделете чрез

Как се прави пропаганда: Мастър клас от Европейската комисия

Време за четене: 4 мин.

Последното социологическо проучване на тема „Изменение на климата“ на Евробарометър и начинът, по който Европейската комисия използва резултатите, толкова ме изумяват, че не мога да не ги коментирам.

Ето как изглеждат нещата в 10 стъпки:

1. Избираш базов въпрос, който не е свързан с ежедневния живот на хората като „Кой, от изброените, смятате, че е най-сериозният проблем пред света като цяло?“ Така поставен въпросът те кара да мислиш „глобално“, дава ти усещане за „кауза“ или „мисия“, така че отговорите да те карат да се чувстваш добре, като допринасящ за доброто на човечеството… Но да нямат връзка с реалните ти проблеми твърде много… като въпроса „Кой смятате, че е най-сериозният проблем, който трябва да се реши, за да имате по-добър живот – вие и семейството ви?“ например.

2. Избираш 8, а не примерно 16, възможни отговора. Гарантираш си все пак някакви шансове на „изменението на климата“ да се появи някъде.

3. Избираш алтернативни отговори, които в Европа отдавна са решени в голяма степен. Погледнете целия списък и си задайте въпроса: „Кой от тези проблеми реално ви тежи и се сблъсквате с него в ежедневния живот в Европа?“ Не е като да тънем във “въоръжени конфликти” в София напоследък, нали? А даже имаме и обратният ефект! В Европа и България проблемът не е „нарастващото население“, а „намаляващото население“.

4. Не се сещаш, че хората може да смятат, че водещите проблеми в света може да са: „достъпът до добро образование“, „достъпът до добре платена работа“, „високите данъци и липсата на добро управление“, „ограничаването на личната свобода“, „качеството на здравеопазването“, „дискриминацията“, „надежден достъп до евтина и чиста енергия“… или пък “замърсяването на въздуха”, ако искаш реален екологичен проблем. Или се сещаш, ама тъй като знаеш, че на хората в Европа наистина им пука за тези неща, просто не ги питаш. Щото може да се окаже, че в сравнение с тях „изменението на климата“ хич няма значение.

5. Събираш „бедността, гладът и недостигът на питейна вода“ – безспорно най-тежките в историята на човечеството, но различни, проблеми – на едно място. Дори и в Европа хората са наясно, че в световен план това са все още наистина значими проблеми. Така си гарантираш, че любимият ти отговор няма да потъне твърде много в данните.

6. Добавяш и същия въпрос, но с 4 от 8 възможни опции, така че чисто статистически да докараш 50% шанс на всеки възможен отговор да го докара до „повече от половината европейци смятат, че…“!

7. После си вземаш любимия отговор и на фона на лято, което активно си запълнил с истерични новини, кампании и речи за пожари, горещини, наводнения и урагани, питаш: „А колко сериозен смятате, че е проблемът с изменението на климата в момента?“ Естествено, 93% от всички респонденти, както в Европа, така и в България (Не ви ли прави впечатление абсолютното единомислие тук?), се съгласяват поне в някаква степен с вменената „сериозност“ на проблема. Просто им задаваш отговор на хората…

8. Накрая трябва да докажеш, че хората наистина правят свидни жертви, за да спасят климата. Питаш какви действия предприемат с въпроса „Кои от изброените действия, ако има такива, се отнасят за вас?“ Залагаш супер тривиални отговори – неща, които всеки нормален човек прави без изобщо това да има някаква връзка с изменението на климата: намаляване на отпадъци и рециклиране; по-малко найлонови торбички; купуване на енергийно ефективни печки, перални и хладилници; поставяне на изолация и ползване на обществен транспорт или ходене пеша понякога… И изведнъж се оказва, че всеки жив европеец, че даже и българите, ежедневно го мислят и спасяват тоя климат. Верно ли?

9. Като се стигне до наистина целенасочените действия като „въглероден отпечатък на продукти; слънчеви панели и електрически коли“ удряш на камък – процентите вече се броят на пръстите на едната ръка… Ама какво от това като всичките възможни отговори са такива, че спокойно можеш да твърдиш, че „100% от европейците, включително българите, предприемат действия, за да спасят климата!“

10. Не ти и хрумва да попиташ: „А каква точно част от вашия доход сте склонен да загубите, за да може Европа да прави климатични политики?“ Този въпрос е твърде неевропейски. Да не говорим, че адекватното му поставяне изисква всъщност да кажете: „Като се има предвид, че средният европеец вече реално плаща по няколкостотин евро (някои много повече, други по-малко) годишно за субсидии за енергийна ефективност, ВЕИ, въглеродни квоти за тока и отоплението и други „климатични политики“ – колко още сте готови да сложите в джобовете на бюрократите, за да спасяват те климата от ваше име?“

В реалността тук играта би свършила… Българинът би ти казал: „Крадат достатъчно! Нито стотинка повече от мен!“ Европеецът може и да е малко по-ларж, щото живее все повече без пряка връзка със земята…

Обаче Европейската комисия иска друго и съответно използва “резултатите”, както виждате на снимката!

А глобалното проучване „Моят свят“, проведено през Интернет през 2015 г. – не, не е представително или спазващо някакви социологически правила, но все пак получава почти 10 милиона отговора – е безкрайно ясно.

Въпросът е само един и много прост: „Кои от тези проблеми са най-важните за вас и вашето семейство?“

Изборът е между 16 отговора като всеки респондент избира 6.

Резултат: „Спасяването на климата“ е последен приоритет сред реалните проблеми на хората по света!

*Текстът е от фейсбук профила на автора

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!