Светът продължава да живее в изключително непредвидима и напрегната обстановка. Пандемията от COVID-19 стои неотстъпчиво, а икономическите щети стават все по-отчетливи.
Това не е поредният залп за внасяне на притеснение и страх. Това е сигнална ракета за опасностите, които ще обгърнат есенно-зимните месеци у нас, и за нуждата да сме подготвени за идващите предизвикателства.
Ако се огледаме какво се случва около нас, може би ще оценим по-трезво драматичните времена, в които се намираме. В сряда бяха публикувани данните за БВП на Великобритания. За периода между април и юни икономическият спад възлиза на умопомрачителните 20,4% спрямо първите три месеца от годината. По този начин Обединеното кралство изпада в рецесия (две последователни тримесечия на икономически спад) за първи път от 2009 г. насам.
Водещите икономики в ЕС също отчетоха осезаеми спадове. Икономиката на Испания се срива с 18,5% за второто тримесечие. За същия отчетен период спадовете при Франция, Италия, Германия са съответно 13,8%, 12,4%, 10,1%. Основните причини за тези безпрецедентни пропадания са свързани с ефектите от парализирането на икономическите отношения, след като правителствата наложиха мерки за ограничаване на разпространението на COVID-19. По този начин се генерираха огромни спадове при потребителските разходи, търговията и инвестициите.
България няма да бъде подмината от икономическия водовъртеж. Страната ни е изправена пред изключително сложна ситуация, защото посреща едновременно здравна, икономическа, но и потенциална политическа криза. Здравната криза разтресе из основи живота на всеки един от нас. Последва криза в икономическата сфера, която най-ясно се прояви с тежък спад на търсенето на стоки и услуги.
Предлагането също бе ударено жестоко, основно вследствие на колапса на търговските взаимоотношения както в международен план, така и в рамките на националното стопанство.
В момента сме свидетели и на протести с политически искания за оставка на премиера Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Видяхме смяна на министри в ключови министерства и неспирни спекулации за политическата конюнктура в бъдеще.
Големият риск
в подобна ситуация е политическата несигурност да прерасне в институционална криза. Това би означавало генериране на допълнителен шок в икономико-социалната система, от който нямат полза нито политическата класа, още по-малко българските граждани.
Интересен факт е, че немалка част от българското общество гледа с недоверие към крайно негативните икономически прогнози за края на годината. Това има логично обяснение. В глобален план кризата все още не се усеща толкова осезаемо, защото към момента реалният разполагаем доход е на относително високи нива. През месеците на извънредно положение потреблението спадна драстично, което донесе предпоставки за повишаване на спестяванията. Официалното отлагане на кредитните плащания също способства за текущото запазване на кешовите наличности на хората.
Този разполагаем доход обаче ще започне да се стопява много бързо. Вече се наблюдават повече харчове в летните месеци, основното потребление също консистентно засмуква доходи, пазарът на труда е притиснат в ъгъла, идват есенните и зимните месеци, когато разходите за парно и ток натоварват допълнително бюджетите на домакинствата. Всичко това поставя една проекция на задълбочаващи се проблеми и повторен срив при потребителските разходи, дори и без ново затягане на мерките срещу COVID-19.
В подобна форсмажорна ситуация правителствата се опитват да намерят начин за по-плавно преминаване на икономиката през кризата.
Основната философия зад правителствените харчове е временна подкрепа за съвкупното търсене с цел поддържане на по-високи обороти на икономическото колело по време на рецесия. На пръв поглед подобна трактовка изглежда логична и неизбежна, но не трябва да забравяме, че държавните разходи често могат да внесат повече дисбаланси, отколкото устойчива подкрепа в икономическото възстановяване. Именно затова трябва много внимателно да се преценява къде, колко, как и защо да се разходват публични ресурси.
В сряда правителството одобри допълнителни разходи по няколко конкретни направления. Немалка част от тези средства не са нови, а вече планирани за разходване.
– Едното перо е свързано с отпускане на повече публичен ресурс по линия на здравната система. В контекста на прогнозите, че пандемията ще продължи да върлува за неопределен период от време, капиталовите разходи за болници и закупуването на нови линейки на обща стойност 7 млн. лв. имат своята логика.
Същото се отнася и за отпуснатите капиталови разходи в размер на 8,66 млн. лв. на Министерството на отбраната по линия на военните болници в София и Сливен.
– Добра мярка е и възможността за отпускане на 85 млн. лв. целеви помощи за работещи родители при ситуация на ново извънредно положение и затваряне на училища и детски градини.
– Над 33 млн. лв. са одобрени по направление образование. Половината от тях са по линия на Национална програма “Изграждане на училищна STEM среда”, която има потенциал за генериране на добавена стойност.
– Други допълнителни разходи, които анонсира кабинетът, обаче не са напълно адекватни за настоящата ситуация. Допълнителните средства за Министерството на културата и Министерството на младежта и спорта нямат приоритетен статут, а и няма да имат значителен ефект върху подобряване на общата икономическа активност.
– 100-те милиона лв. за саниране и ремонт на студентски общежития и увеличаване на стипендиите също са разходи, които могат да бъдат отложени.
– В тежки икономически времена е честа практика да се отделят средства за поддържане и обновяване на пътната мрежа. От една страна, пътищата са кръвоносната система на една икономика, а също така се създава потенциал за генериране на по-широки икономически ползи. Така част от отпуснатите 7 млн. лв. за общините Кюстендил и Етрополе са удачни с оглед на целта – ремонтни дейности на пътната инфраструктура. В тези пари обаче присъстват и проекти за ремонт на спортен комплекс “Осогово” и търговска чаршия “Малки пазар”. Подобни проекти определено може да почакат.
В днешната ситуация публичните ресурси са силно ограничени и всички трябва да внимаваме къде, колко, как и защо ги харчим. Всеки изхарчен лев има своя алтернативна цена, която по време на криза е натоварена и с голямо социално значение.
