Всички текстове от поредицата “Македония” на Мариан Гяурски може да откриете тук.
През 2017 г. в българското реалити шоу „Фермата“ влиза участничката Диана Миличевич от македонския град Щип. В представянето си тя започва с това, че баща й е сърбин, майка й македонка, а тя – българка. После разказва личната си история, в която един ден майка й се прибира вкъщи и й казва: „Керко, ние сме бугари!“
Впоследствие Диана Миличевич става студентка в България (специалност Германистика) и започва да събира източници на немски и други езици, посветени на историята на Македония. От всички тях Диана разбира, че:
Гоце Делчев, Яне Сандански, Панчо Владигеров са българи, само в Македония те са македонци.
И накрая Диана споделя:
Напоследък забелязвам, че младите хора в Македония започват да се отварят към България и да захвърлят предразсъдъците си. Искам да предизвикам тяхната мисъл, особено на моите връстници и да видя как ще реагират, когато разберат, че се усещам българка. Мисля, че е време да се сложи края на тази изкуствено насаждана омраза към България…
Три години по-късно, през 2020 г., инфлуенсърът Боби, известен с Ютуб канала си „Bobby’s Perspective“, публикува видео, посветено на идентичността на гражданите на Република Северна Македония. Въпросният Боби, който е с родители от Северна Македония, израства извън страната и не се докосва до македонската образователна система. По тази причина той споделя, че:
Не съм бил голям патриот, защото отраснах в Германия и не съм привързан към националната си идентичност. Ако сте следвали канала ми обаче знаете, че винаги съм търсил истината. Това е най-важното за мен.
Като търсещ истината млад човек Боби започва да прави свое собствено проучване за миналото на македонската земя, от която произхожда. Причината за това са гръцките и български претенции към Македония, които той забелязва първо във връзка с името „Македония“. От една страна, гърците, които казват, че Македония е гръцка земя, а от друга българите, които казват, че македонците всъщност са българи.
От своите изследвания Боби достига до два прости извода. Първо, че съвременните македонци не са наследници на Александър Велики, държавата на който е част от Древна Гърция; второ, че от Средновековието насетне на територията на Северна Македония мнозинството от населението е българско, а днешните северномакедонци са преки наследници на българите.
Накрая Боби обобщава:
Кои сме ние – древни македонци, македонски славяни или югославяни? Пичове, повече от ясно е. Българи сме. Толкова е просто. И това идва от сърцето. Хранили са ни с комунистически лъжи. Колко още трябва да живеем в лъжа? Не сме древни македонци. Ние сме българи. Знам, че е трудно за преглъщане, но както казах, аз търся истината.
Друг Ютуб канал с името „Samuel’s Fortress“ е създал Кирил, който живее в САЩ. В него могат да се видят професионално изработени образователни видеа, разглеждащи балканската история с фокус върху България и Македония. Кирил, подобно на Диана и Боби, застъпва тезата за българския характер на Македония от Средновековието до първите десетилетия на 20 век.
При Диана, Боби и Кирил има нещо общо
И тримата са имали възможност свободно да изследват и да изучават македонската история извън Северна Македония и нейната образователна система. Разбира се, Диана е преминала през нея в средното си образование, но впоследствие променя перспективата си. Дали са прави Диана, Боби и Кирил и дали са правилни тезите, които те правят публично достояние? На този въпрос ще се опитам да отговоря в текста, който ще имате възможност да прочетете. Текст, посветен на предпоставките за създаването и развитието на македонската национална идентичност или на така популярния и навлязъл в българското обществено говорене термин „македонизъм“.
Какво е македонизмът? Наскоро зададох този въпрос в социалните мрежи, като отговорите се въртяха в следния порядък:
„…престъпление, което остана ненаказано и потулено“,
„Предателството на Георги Димитров в угода на СССР“,
„Измислена теза благодарение на комунистическия интернационал с участието на БКП и помощта на СССР и Югославия“,
„Това е елементарен геополитически шах на англосаксонци, руснаци и пр. геостратегически ясна ситуация – който контролира Македония, държи в шах Балканите“.
Най-общо, не само от анкетата, но и от написаното за македонизма той се обяснява най-вече като политическа доктрина, изобретена от сърбите и вкарана в практическа употреба от съветските и югославски комунисти. И това обяснение е фактологически вярно, но македонизмът представлява нещо доста по-сложно, всеобхватно и многопластово. Това е исторически феномен, който съдържа в себе си редица географски, исторически, политически, идеологически и лингвистични характеристики. Именно поради тези особености в настоящия текст македонизмът е разделен на три категории като част от неговото историческо развитие.
Първата е регионалният македонизъм, който възниква в Късната античност и се развива през Средновековието. Втората е политическият македонизъм като проект на съседните на Македония балкански държави и чийто сръбски вариант е взет на въоръжение от СССР, за да се получи в крайна сметка югославски политически македонизъм. Последният ще се наложи и установи трайно върху територията на Вардарска Македония. И третата характеристика е етническият македонизъм. Той става възможен едва след неговото политическо налагане на територията на Югославска Македония след Втората световна война и се характеризира с устойчивост през следващите десетилетия, до ден днешен. Съвкупността от тези три особености/категории на македонизма довеждат до днешното положение на съществуващите с всички условности македонска идентичност и нация, македонски език и култура, различни от българската, гръцката и сръбската.
Процесът на възникването и развитието на македонизма може да се разглежда като един голям исторически разказ (в хуманитаристиката се използват понятията „голям наратив“ или “longue durée”), като част от големите световни исторически събития, случили се на международната политическа сцена и на Балканите. Македонизмът може да се разглежда и като една плаваща историческа структура, намираща се върху постоянно променящи се исторически обстоятелства. Той може да бъде мислен в перспективата на явление, което не е съществувало в смисъла, който днес ние влагаме в него, но явление с исторически предпоставки и превъплъщения, свързани с различна семантика и позициониране в сложната история на Балканите.
Самата дума „македонизъм“ също носи своята специфика и няма да я открием като международен термин. Това е екзоним, който българите дават на славяноезичното православно население във Вардарска Македония, останало там след Втората световна война, което днес се консолидира и легитимира като съвременната македонска нация. Едва ли обаче днес бихме могли да намерим македонист, който да се назове сам по този начин. Той ще се определи като македонец.
В текста, който имате възможността да прочетете, е направен опит да се систематизира произхода, особеностите и развитието на македонизма, стъпвайки върху дългогодишните усилия на поколения историци, публицисти и изследователи, посветили дълги години от живота си, за да проучат и напишат историята на македонските земи. От техните проучвания сме се опитали да извлечем най-ценното, за да го представим пред нашите читатели. Сред тях са класическите изследвания на Василка Тъпкова-Заимова „Нашествия и етнически промени на Балканите през VІ-VІІ в.“ (София, 1966), Петър Коледаров „Името Македония в историческата география“ (София, 1985), Димитър Ангелов „Образуване на българската народност“ (София, 1981), Йордан Иванов „Български старини из Македония“ (София, 1908) и „Българите в Македония“ (София, 1917), Фикрет Аданър „Македонският въпрос“ (София, 2002), Антони Гиза „Балканските държави и Македонският въпрос“ (София, 2001), Стойчо Грънчаров „Балканският свят. Идеи за държавност, национализми и развития от началото на ХІХ в. до края на Първата световна война. Съпоставителен разказ“ (София, 2001), Кръстьо Манчев „Националният въпрос на Балканите“ (София, 1995), Костадин Палешутски „ЮКП и македонският въпрос (София, 1985), Иван Илчев „Родината ми – права или не! Външнополитическа пропаганда на балканските страни (1821-1923)“ (София, 1995), Симеон Радев „Македония и българското Възраждане“ (София, 1918, на френски език), Коста Църнушанов „Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него“ (София, 1992), Георги Даскалов „Българите в Егейска Македония – Мит или реалност“ (София, 1996), Димитър Гоцев „Новата национално-освободителна борба във Вардарска Македония 1944-1991 г.“ (София, 1998) и „Младежките националноосвободителни организации на македонските българи 1919-1941 г.“ (София, 1988), Димитър Минчев „Българските Акционни комитети в Македония“ (София, 1995), Веселин Трайков „Националните доктрини на балканските страни. Исторически и съвременен поглед“ (София, 2000), Милчо Лалков „От надежда към разочарование – Идеята за федерацията в Европейския югоизток (1944-1948)“ (София, 2000), най-новото изследване на Димитър Петков „Българо-югославските политически отношения – Февруари 1947 – октомври 1956 г.“ (София, 2022) и др.
Детайлно сме разгледали писанията на смятания за създател на сръбския македонизъм Стоян Новакович, както и определяните като основоположници на съвременната македонска национална идентичност Кръсте Мисирков и Георги Пулевски.
Използвали сме и различни документални сборници, издадени от Българската академия на науките, а също алманаси, статии (най-ключовата от които е статията на академик Христо Христов „Македонизмът като политическа концепция в края на ХІХ и началото на ХХ век“, публикувана в списание „Исторически преглед“ през 1979 г.), периодични издания и спомени. Също така, сме взели под внимание специализирани изследвания и обобщения за естеството на национализма на автори като Ерик Хобсбом, Ърнест Гелнър, Бенедикт Андерсън, Антъни Смит, Умут Йозкъръмлъ и др. Разгледали сме също основните македонски учебници за средните училища, както и „фундаменталните“ македонски академични издания, публикувани след Втората световна война, дело на Блаже Ристовски, Драган Ташковски, Михайло Апостолски и др.
За да можем да обогатим познанията и разбиранията си по темата, сме се постарали да се запознаем и с продукцията на съвременните изследователи на македонския въпрос, например изследванията на историка Чавдар Маринов и по-специално книгата му „Македонският въпрос от 1944 г. до днес. Комунизмът и национализмът на Балканите“, (Скопие, 2013, на македонски език). Като нови и оригинални изследвания по темата си заслужава да споменем и книгата на Николай Василев „Македонският идентитет“ (София, 2021), както и статията на професор Александър Николов „Параисторични сюжети: От български автохтонизъм към „антички“ македонизъм“, публикувана в сборника „Jubilaeus VIII. Завръщане към изворите. Част I“ (София, 2021). Друго ценно изследване, разглеждащо македонизма като едно съвкупно и многообразно явление, можем да открием в уводната студия на доцент Михаил Груев „Насилие и идентичност: Пиринска Македония и етнонационалните политики на комунистическия режим в България“ към сборника „Насилие, политика и памет. Комунистическият режим в Пиринска Македония – рефлексии на съвременника и изследователя“ (София, 2011). Интересни интерпретации на македонизма могат да се прочетат в публикациите на доцент Стефан Дечев в електронните медии като например студията му „Политическият македонизъм и българската политика към Македония“, публикувана във електронния портал на вестник „Култура“ на 19.09.2019 г.
В следващите статии по темата ще имате възможност да се запознаете със спецификите на големия исторически разказ за македонизма и видовете македонизми. Там ще бъдат разгледани неговите регионални, политически и етнически измерения, от които става възможно съществуването на днешната македонска национална идентичност.
Очаквайте Част II следващата седмица
Всички текстове от поредицата “Македония” на Мариан Гяурски може да откриете тук.
