fbpx

НОВО

Наследството на панарабизма в Близкоизточния конфликт

Първият въпрос, като започнем да говорим за панарабизма и арабския национализъм е ясно да посочим какво се има предвид под Арабски свят – това са всички държави, където арабският език е първият официален език  и  арабската и ислямска култура доминират. В...

Води ли политическата коректност до политически разлом в ЕС?

Резолюцията на Европейския парламент в подкрепа на "расовите" бунтове в САЩ и движението Black Lives Matter няма правни последствия. Вероятно тя е неумел опит да се повлияе на предстоящия президентски избор зад океана през ноември. Днешното изявление на Доналд Туск в...

Корупцията в климатичната наука

Редакторът в "Консерваторъ" Теодор Димокенчев гостува в "Студио Хъ" по 7/8 ТВ. Тема на разговора беше корупцията в научните среди и последиците от Зелената сделка. Вижте пълния...

Консервативният аргумент за хегелиански ред

Проблемът с повечето политически философи на 20-ти век е, че не успяват да обхванат всички взаимосвързани системи, които изграждат човешкото общество и се фокусират единственото върху определени аспекти от него (икономически, културни, политически и т.н.). Факторите...

Туитър срещу Тръмп

Ако си човек с консервативни позиции и си активен в големите социални мрежи (да разбираме Фейсбук и Туитър), въпросът не е „дали“ ще дойде ден, в който ще бъдеш цензуриран, а „кога“. Спомням си как преди десетина години социалните мрежи бяха не просто свободно...

Пред какви икономически заплахи е изправена България?

Ще намери ли Европейският съюз общо решение за излизане от кризата? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на Георги Коритаров. Вижте пълното...

Как непредвидимостта на епидемията ще се отрази на икономиката?

Какво ще е бъдещето на България след влизането в чакалнята на еврозоната и Банковия съюз? Михаил Кръстев и Никола Филипов – гости на „Свободна зона с Георги Коритаров“. Може ли проектът АЕЦ „Белене“ да скара България и Европейския съюз? Вижте пълното...

Кому свети Статуята на свободата?

Знам. Знам, че темата за консерватизма и либерализма вече става твърде досадна. Но т. нар. „дневен ред на обществото“ непрестанно, с тъпа упоритост ни връща към нея. Това че днес българите са разделени на „либерали“ и „консерватори“ е случайно и временно. Те винаги са...

Има ли бъдеще дистанционната форма на работа и след COVID?

Редакторът в дясната платформа "Консерваторъ" Михаил Кръстве гостува в предаването "Питай БНТ". Тема на разговора бе бъдещето на работата от разстояние след коронавирус пандемията. Вижте пълното...

Вертикалата на властта

На 15 януари 2020 г. руският президент Путин в своето послание до Федералното събрание предложи серия от конституционния изменения в основния закон на страната, които трайно променят съществуващата властова структура и дават идеологическа санкция на провеждащата се...

Какво трябва да преосмислим след пандемията

Време за четене: 3 мин.

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Енергийното бъдеще на България след коронавируса

Енергийното бъдеще на България след коронавируса

Броени дни преди обявяването на епидемията от коронавирус, българското правителство връчи на Европейската комисия своя Интегриран план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. Това е националният документ, който описва как България смята да тръгне към...

Парадоксално, но тази коронакриза поставя под въпрос един “ключов” стълб дори на Европейския съюз, от който сме част. Свободното движение на “хора”.

Ако се търгуват стоки – то насреща винаги някой ги иска, за да бъдат внесени.
Но това всеки да може да пътува, работи и живее където си поиска – макар и привидно привлекателно – има тежка цена.
В случая – да няма своевременен и пълен контрол над държавните граници, когато това се налага. Дали заради пандемия, или заради “мигрантска” криза, която ти променя генофонда, културата и води да етнически сблъсъци и маргинални социални анклави в сърцето на вековни културно-икономически средища.

Защото днес всъщност имаме “мигрантска” криза – болестта влиза през преносители и болни отвън. Колкото и да сме “либерални” надали бихме пуснали някой с коронавирус в дома си. Същото е и на по-общо равнище на анализ. Оказа се, че солидарността като понятие в ЕС се изчерпва до бой върху “вредителя човек” с общи въглеродни данъци – толкова човеконенавистни и арогатни към човешкия вид станахме. Но когато италианците се молеха на германците за лекари и помощ, откликна… Китай.

Разбира се, че трябваше да има мерки. Но дали те не трябваше да касаят моментално затваряне на границите ни за хора практически отвсякъде – с тежки карантини за български граждани, идващи откъдето и да било. Днес се случва, но е ясно, че това стана бавно и със закъснение, поради допускането, че свободното движение на хора е важна и едва ли не неотменима “свобода” – точно колкото свобода е да се разходим без разрешение в нечий хол. За да отидеш някъде – трябва да си желан или да си приет със срок на престой. Квалификация, културна адаптивност, здравен статус – всичко има значение.

Следваше бързо очертаване на рисковите групи – хората над 65 и безусловна помощ откъм продоволствия и средства от всякакво естество за лекарите и призив за социална изолация – като доброволен акт на представителите на обществото. А не бабите и дядовците да се редят на опашки за хляб, който ако не са помощите на децата им, на практика може скоро да не смогват да си купят.

Днес “стойте си у вас” не е най-трудното решение. Обратно, то е най-лесното.
Ние не сме Италия, Испания, Франция и дори Китай – все богати икономики и граждани, които могат да понесат тежки карантини. За жалост, много от хората у нас едва връзват двата края, а невъзможността да работят означава: мизерия, глад, депресия, намаляване на личната отговорност и апатия, недолекуване на други и по-смъртоносни болести, чиито съвкупни вреди вероятно ще са съизмерими с тези от коронакризата.

Социалната система може да се срине както, ако ступорът продължи дълго (както всъщност някои от мерките предизвикват), така и обаче, ако няма редовни парични постъпления в нея, които се генерират от частния – вече в будна кома – сектор.

При всяко положение покрай тази криза ще се наложи да преосмислим много базови “свещени крави” и допускания – за нас самите и мястото ни в света.

*Текстът е от фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”.

 

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

Какъв ще бъде светът след като свалим “маските”?

В преносен смисъл, всеки един от нас носи “маска”. В работата сме едни, вкъщи други, а пред близки приятели съвсем различни. Носим я, защото се страхуваме: от вируса, от отхвърляне, от истината… Но представете си, че този страх изчезне. Готови ли сме за истината като...

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании, данъците и кризисната икономика

Държавните компании в огромната част от случаите са на загуба, но по-важното е, че винаги имат негативен ефект върху конкуренцията и потребителите. Защо? Първо, за разлика от “частните”, държавните компании винаги могат да разчитат на помощ от бюджета. Те набират...

Енергийното бъдеще на България след коронавируса

Енергийното бъдеще на България след коронавируса

Броени дни преди обявяването на епидемията от коронавирус, българското правителство връчи на Европейската комисия своя Интегриран план в областта на енергетиката и климата 2021-2030 г. Това е националният документ, който описва как България смята да тръгне към...

Споделете чрез

Предишен

Следващ