Какво трябва да преосмислим след пандемията

[et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false” locked=”off”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ _builder_version=”4.0.6″ admin_label=”Section”][et_pb_row _builder_version=”4.0.6″][et_pb_column _builder_version=”4.0.6″ type=”4_4″][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″ hover_enabled=”0″]

Парадоксално, но тази коронакриза поставя под въпрос един “ключов” стълб дори на Европейския съюз, от който сме част. Свободното движение на “хора”.

Ако се търгуват стоки – то насреща винаги някой ги иска, за да бъдат внесени.
Но това всеки да може да пътува, работи и живее където си поиска – макар и привидно привлекателно – има тежка цена.
В случая – да няма своевременен и пълен контрол над държавните граници, когато това се налага. Дали заради пандемия, или заради “мигрантска” криза, която ти променя генофонда, културата и води да етнически сблъсъци и маргинални социални анклави в сърцето на вековни културно-икономически средища.

Защото днес всъщност имаме “мигрантска” криза – болестта влиза през преносители и болни отвън. Колкото и да сме “либерални” надали бихме пуснали някой с коронавирус в дома си. Същото е и на по-общо равнище на анализ. Оказа се, че солидарността като понятие в ЕС се изчерпва до бой върху “вредителя човек” с общи въглеродни данъци – толкова човеконенавистни и арогатни към човешкия вид станахме. Но когато италианците се молеха на германците за лекари и помощ, откликна… Китай.

Разбира се, че трябваше да има мерки. Но дали те не трябваше да касаят моментално затваряне на границите ни за хора практически отвсякъде – с тежки карантини за български граждани, идващи откъдето и да било. Днес се случва, но е ясно, че това стана бавно и със закъснение, поради допускането, че свободното движение на хора е важна и едва ли не неотменима “свобода” – точно колкото свобода е да се разходим без разрешение в нечий хол. За да отидеш някъде – трябва да си желан или да си приет със срок на престой. Квалификация, културна адаптивност, здравен статус – всичко има значение.

Следваше бързо очертаване на рисковите групи – хората над 65 и безусловна помощ откъм продоволствия и средства от всякакво естество за лекарите и призив за социална изолация – като доброволен акт на представителите на обществото. А не бабите и дядовците да се редят на опашки за хляб, който ако не са помощите на децата им, на практика може скоро да не смогват да си купят.

Днес “стойте си у вас” не е най-трудното решение. Обратно, то е най-лесното.
Ние не сме Италия, Испания, Франция и дори Китай – все богати икономики и граждани, които могат да понесат тежки карантини. За жалост, много от хората у нас едва връзват двата края, а невъзможността да работят означава: мизерия, глад, депресия, намаляване на личната отговорност и апатия, недолекуване на други и по-смъртоносни болести, чиито съвкупни вреди вероятно ще са съизмерими с тези от коронакризата.

Социалната система може да се срине както, ако ступорът продължи дълго (както всъщност някои от мерките предизвикват), така и обаче, ако няма редовни парични постъпления в нея, които се генерират от частния – вече в будна кома – сектор.

При всяко положение покрай тази криза ще се наложи да преосмислим много базови “свещени крави” и допускания – за нас самите и мястото ни в света.

*Текстът е от фейсбук профила на автора. Заглавието е на “Консерваторъ”.

 

[/et_pb_text][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section][et_pb_section fb_built=”1″ admin_label=”section” _builder_version=”3.22″ custom_margin=”1px|||||” custom_padding=”1px|0px|0px|0px|false|false” locked=”off”][et_pb_row admin_label=”row” _builder_version=”3.25″ background_size=”initial” background_position=”top_left” background_repeat=”repeat” custom_padding=”28px|0px|0px|0px”][et_pb_column type=”4_4″ _builder_version=”3.25″ custom_padding=”|||” custom_padding__hover=”|||”][et_pb_text _builder_version=”4.0.6″]

Коронавирусът

“Консерваторъ” публикува разнообразни мнения и анализи относно пандемията COVID-19

[/et_pb_text][et_pb_blog fullwidth=”off” posts_number=”3″ include_categories=”409″ meta_date=”F j, Y” show_author=”off” show_pagination=”off” admin_label=”Blog” module_class=”free-blog-no-padding free-blog-content-hide” _builder_version=”4.0.6″ header_font=”|on|||” header_text_color=”#002e5b” header_font_size=”21px” meta_text_color=”#aaaaaa” meta_font_size=”13px” custom_padding=”||0px|||” header_font_size_tablet=”18px” header_font_size_phone=”18px” header_font_size_last_edited=”on|desktop” border_width_all=”0px” border_color_all=”#d8d8d8″ border_style_all=”solid” border_width_all_fullwidth=”0px” border_color_all_fullwidth=”#d8d8d8″ border_style_all_fullwidth=”solid” use_border_color=”on” border_width=”0px”][/et_pb_blog][/et_pb_column][/et_pb_row][/et_pb_section]
Споделете:
Кузман Илиев
Кузман Илиев
Икономически и политически анализатор, докторант по финанси, водещ на “Плюс-Минус” по Нова, основател на продуцентска къща Кадре