Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори
Приходите за бизнеса спадат – трябва да спаднат и разходите
В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото
Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли е обаче, че правителства, домакинства и компании в света имат рекорден исторически дълг, а ковид прекърши световната верига на доставките? Със сигурност не, а кризата е налице, като ще се влошава и обостря – включително заради антикризисни правителствени мерки, пропускащи целта. Над десет години „бичи” пазар и ръстове на финансовите пазари и то при тежки структурни проблеми за икономиките – исторически дълго и невиждано явление, с много подводни течения. Ще завърши ли добре? При всяко положение следва да сме готови, че не. Таймингът, разбира се, не е ясен на никого, но регулярността в явлението икономически цикъл отдавна е документирано от стопанската история и е обект на изследване на икономическата наука. В статията ще разгледаме за какво трябва да са готови държавата, фирмите и ние като стопански агенти по време на криза.
Какво става по-време на кризата?
Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори – строителство, недвижимости, машиностроене, автомобилостроене, тоест тези сектори отдалечени от крайния потребител. Защо? В годините на бума централните банки държат лихвите ниски. Когато някой бизнес прави тежки инвестиции в скъпи машини и инфраструктура, които ще изплащат далеч във времето, той базира разчетите за рентабилността на проектите си на тези ниски лихви. Тези лихви обаче са изкуствено ниски, а в един момент неизбежно ще тръгнат нагоре, оскъпявайки проектите им и оставяйки ги недовършени или проблемни – феномен забелязван многократно в стопанската история. От пустеещи хотели по морето и фалирали добивни компании, до сринат пазар на имотите, които натискат под водата строители, банки и получатели на ипотечни заеми.
Акциите и облигации също са капиталови стоки, защото са иск върху машините и активите на фирмите – при тях при развързването на кризата също следва да има относително остър спад – за момента контриран с трилионите евро, долари, йени и юани, налети на финансовите пазари от централните банки с цел отлагането на срива и паниката. Засега.
Така че тежките удари първо отиват в промишлените сектори, докато фирмите от секторите на трайни и нетрайни потребителски стоки, в частност бързооборотните стоки – стоят относително добре, свивайки се по-бавно.
Приходите за бизнеса спадат – трябва да спаднат и разходите, тоест да остане марж на печалба за предприемачите, иначе ще затворят кепенци. В този смисъл е редно самите бизнеси гъвкаво и съобразно спада на приходите си да намаляват разходите си за заплати, а всякакви неданъчни и административни пречки пред наемане и освобождаване от работа – следва да отпаднат, за да се избегнат масовите фалити на предприятия и безработица.
Мерките, които държавата трябва да вземе, са за подкрепа на бизнеса и растежа. Но не с кеш и субсидирана заетост, а с намаляване на данъци, най-вече преките и тези върху труда – така наречените осигуровки.
Залогът е капиталовоинтензивните сектори, които носят растежа, но са смазани от кризата – да се съживят. Това става само с нови спестяванията, валидирани от отложеното потребление и насочени към инвестиции и растеж. Само така ще се запълни дупката на грешните инвестиции, стоящи в основата на кризата.
Вместо в държавата да се покачват разходите за администрация и заплати, следва да се замразят и орежат капиталови разходи, както и такива за щат. Засега фискът удържа излишъци, но като намалеят приходите в хазната през следващите есенно-зимни месеци, трябва да намалеят и разходите, за да не се прибягва до прекомерен дълг и да не се стопи натрупаният буфер за проекти, чиято полза камо ли в момента е под въпрос.
На личностно ниво също има базови принципи на действие. Ликвидиране на активи, които не ни трябват – ненужна техника, домакински уреди и луксозни стоки за бита, от които нямаме нужда, могат да бъдат продадени. Без да е нещо грандиозно със сигурност няма да ни „натежи” като допълнителен ресурс.
Намаляване на задължения и разходи, защото и доходите ни ще паднат. Най-лошото в криза е да продължаваш да харчиш като че ли доходите ти са същите – дори изкуствено някой да ги помпа, или провидно да растат заради инфлация – в реално изражение те ще падат – кризата всъщност значи това: по-ниска производителност, по-малко стоки и услуги, срещу същата или най-често по-голяма парична маса. Кризата, разбира се, е и възможност за нови доходи, защото изчиства затлачени пазарни ниши и показва нови проблеми, за които предприемачите трябва да намират решения. Всеки проблем означава и нужда от решение, респективно нова възможност за бизнес.
Желателно е погасяване и разсрочване на всякакъв тип задължения – потребителски кредити, кредитни карти, лизинги, просрочия към доставчици на комунални и услуги и прочие с идеята бюджетът ни да има повече въздух по време на кризата.
Аксиоматично правило е да превалутираме задълженията си във валутата, в която са ни приходите – урок, който с огорчение и стрес научиха преди 5-6 години наши сънародници, теглили кредити в швейцарски франкове, заради по-„привлекателните лихви”. Валутният риск – чуждата валута да се оскъпи спрямо нашата, е нещо, което не искаме да си причиняваме.
В каква валута заделяме и кое е по-стабилно – еврото или доларът?
От скоро ФЕД въведе нова стратегия – не просто таргет от 2 процента за инфлацията, както беше след 2012-та година, а средна инфлация от 2 процента за даден период. Тоест, в зависимост от референтния период, ако инфлацията на моменти е била по-ниска от целта, ще бъде компенсира с по-висока оттук насетне. Това реално е картбланш за по-високи цени зад океана, а оттам и оскъпяване на стоки като петрол, храни и злато, деноминирани в долари на световните пазари. За 30 години при средна инфлация 2 процента цените ще са двойни. Ако се върнем назад през 2000-та година ще видим как дори у нас ценовото равнище де факто се в удвоило до днес – промяната на индексът на потребителските цени за месец юли 2020 г. спрямо месец януари 2000 г. показва инфлация от 112.9%. Скритият инфлационен данък не прощава. В този смисъл еврото с всичките му проблеми е по-малко инфлационната валута от долара като парична политика и стои относително по-стабилно като краткосрочни и средносрочни перспективи. Добър хедж срещу инфлацията дългосрочно са имотите, акциите и златото, като зависи в какъв етап на кризата се намира съответния актив и дали е изгодно за нас да го ликвидираме срещу пари, ако ни се налага, тоест пак нещата опират до тайминг.
МВФ вече открито прави сравнения между кризата днес и Голямата Депресия от 30-те години на миналия век – като потенциален магнитуд и икономически негативи. В ЕС, Китай, САЩ, а и у нас е модерно и ще става по-модерно да се „потегля” на протекционизъм, ляв популизъм и „защита на родните производители”.
В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото.
През 1930-та година американският Конгрес гласува, а президентът Хувър подписва най-безумния закон в стопанската история – митническия акт „Смут-Хали”. Към 40 процента мита на вносни стоки в САЩ се добавят нови 20 процента – за повече от 20 хиляди вида стоки. Светът отговаря с контра-мита, а ефектът: за 4-5 години световната търговия се срива с 66 процента. Крахът е тотален. Следва глобална стопанска криза, довела и затвърдила експанзивни диктатори, манипулиращи добре страховете на изгладнялото и освирепяло население. След това – световна война.
Каквото и да става обаче – ние и семействата ни, бизнесът и държавата трябва да сме готови. А знанието и добрата информираност ще са ни от полза.
