fbpx

НОВО

Сънят

В момента в Република Северна Македония тече най-масивната и яростна антибългарска кампания от десетилетия. Отново се чуват думи като - „бугари фашисти“, „бугари татари“ и „бугарска окупациjа“. Всекидневно по всички медии се разпространяват статии срещу България,...

Опасната победа на лявото в Европа

Вече лъсна как доминиращата симбиоза между либерали, зелени и социалисти чрез подмолни политики определят живота на стотици милиони и бизнеси за трилиони Атаките за отсъствието на медийната свобода у нас са тотални кьорфишеци Семейството като основно ядро на...

Невиждана цензура в САЩ: ето как Фейсбук и Туитър премахват информация за корупция, свързана с Джо Байдън

Корупционен скандал разтърси САЩ броени седмици преди изборите. Прочие, нали не си мислите, че само в България политиците са цъфнали и вързали и че само за тях се вадят предизборно кални компромати? Човешката природа си е една и съща навсякъде, следователно корупцията...

Проклятието на Ердоган е неговото спасение

Те са като двете страни на Истанбул, разкрачил се върху Босфора, с европейска и азиатска част. Кемал Ататюрк и Реджеп Ердоган изглеждат така, че сякаш не могат да съществуват в едно изречение заедно. Като ръката на първокласник, която отхвърля пунктуацията и враждува...

Енергийната ефективност: Поредният писък на европейския социализъм

В Брюксел сметнали, че за да постигнат целите на Зелената сделка, Европа трябва да инвестира 275 млрд. евро годишно за обновяване на сградите до 2030 г. Разбира се, бързо се сетили, че хората доброволно тези пари няма да ги вкарат в изолация и измислили поредната нова...

Препъникамъни пред икономиката ни

Перфектната буря е налице - какво можем да избегнем? Доброто разбиране на проблемите означава и добри решения Грешните инвестиции от годините на бума започват да гърмят Перфектната буря е налице - глобална здравна пандемия, стопанска криза от порядъка на Голямата...

Не, светът не загива!

Тези дни по всички медии четем и слушаме, че научен „доклад чертае катастрофален сценарий за хората„. Според учените климатичният апокалипсис вече е настъпил, а липсата на храни, недостигът на вода и природните бедствия ще унищожат човечеството до няколко...

“Амнистия” за предприемача – тук и сега

В пазарната икономика клиентът решава какво да се произвежда, гласувайки с покупките си В реалност­та ролите „предприемач“ и „капиталист“ често се смесват След Освобождението строителите на съвременна България започват от нулата. За няколко десетилетия изцяло...

Въглеродната неутралност е загубена кауза за света и Европа

Въглеродната неутралност е загубена кауза в глобален мащаб и в Европа, освен ако Старият континент не реши да се самоубие икономически. Пренасочването на пари се прави от политици, които нямат реална представа как функционират процесите и които са длъжни...

Европа по пътя към социализма

Авторът в дясната платформа Стефан Стоянов гостува в предаването "Работен дневник - Business Daily" по "ТВ Европа". Тръгнала ли е Европа по пътя към социализма? Вижте пълното...

Какво значи икономическа криза и как да оцелеем в нея?

Време за четене: 6 мин.

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори

Приходите за бизнеса спадат – трябва да спаднат и разходите

В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото

Идва ли финансов Армагедон? Никой не знае, но да се надяваме, че не. Добре ли е обаче, че правителства, домакинства и компании в света имат рекорден исторически дълг, а ковид прекърши световната верига на доставките? Със сигурност не, а кризата е налице, като ще се влошава и обостря – включително заради антикризисни правителствени мерки, пропускащи целта. Над десет години „бичи” пазар и ръстове на финансовите пазари и то при тежки структурни проблеми за икономиките – исторически дълго и невиждано явление, с много подводни течения. Ще завърши ли добре? При всяко положение следва да сме готови, че не. Таймингът, разбира се, не е ясен на никого, но регулярността в явлението икономически цикъл отдавна е документирано от стопанската история и е обект на изследване на икономическата наука. В статията ще разгледаме за какво трябва да са готови държавата, фирмите и ние като стопански агенти по време на криза.
Какво става по-време на кризата?

Големият първоначален удар е по капиталово интензивните сектори – строителство, недвижимости, машиностроене, автомобилостроене, тоест тези сектори отдалечени от крайния потребител. Защо? В годините на бума централните банки държат лихвите ниски. Когато някой бизнес прави тежки инвестиции в скъпи машини и инфраструктура, които ще изплащат далеч във времето, той базира разчетите за рентабилността на проектите си на тези ниски лихви. Тези лихви обаче са изкуствено ниски, а в един момент неизбежно ще тръгнат нагоре, оскъпявайки проектите им и оставяйки ги недовършени или проблемни – феномен забелязван многократно в стопанската история. От пустеещи хотели по морето и фалирали добивни компании, до сринат пазар на имотите, които натискат под водата строители, банки и получатели на ипотечни заеми.

Акциите и облигации също са капиталови стоки, защото са иск върху машините и активите на фирмите – при тях при развързването на кризата също следва да има относително остър спад – за момента контриран с трилионите евро, долари, йени и юани, налети на финансовите пазари от централните банки с цел отлагането на срива и паниката. Засега.

Така че тежките удари първо отиват в промишлените сектори, докато фирмите от секторите на трайни и нетрайни потребителски стоки, в частност бързооборотните стоки – стоят относително добре, свивайки се по-бавно.

Приходите за бизнеса спадат – трябва да спаднат и разходите, тоест да остане марж на печалба за предприемачите, иначе ще затворят кепенци. В този смисъл е редно самите бизнеси гъвкаво и съобразно спада на приходите си да намаляват разходите си за заплати, а всякакви неданъчни и административни пречки пред наемане и освобождаване от работа – следва да отпаднат, за да се избегнат масовите фалити на предприятия и безработица.

Мерките, които държавата трябва да вземе, са за подкрепа на бизнеса и растежа. Но не с кеш и субсидирана заетост, а с намаляване на данъци, най-вече преките и тези върху труда – така наречените осигуровки.
Залогът е капиталовоинтензивните сектори, които носят растежа, но са смазани от кризата – да се съживят. Това става само с нови спестяванията, валидирани от отложеното потребление и насочени към инвестиции и растеж. Само така ще се запълни дупката на грешните инвестиции, стоящи в основата на кризата.

Вместо в държавата да се покачват разходите за администрация и заплати, следва да се замразят и орежат капиталови разходи, както и такива за щат. Засега фискът удържа излишъци, но като намалеят приходите в хазната през следващите есенно-зимни месеци, трябва да намалеят и разходите, за да не се прибягва до прекомерен дълг и да не се стопи натрупаният буфер за проекти, чиято полза камо ли в момента е под въпрос.
На личностно ниво също има базови принципи на действие. Ликвидиране на активи, които не ни трябват – ненужна техника, домакински уреди и луксозни стоки за бита, от които нямаме нужда, могат да бъдат продадени. Без да е нещо грандиозно със сигурност няма да ни „натежи” като допълнителен ресурс.

Намаляване на задължения и разходи, защото и доходите ни ще паднат. Най-лошото в криза е да продължаваш да харчиш като че ли доходите ти са същите – дори изкуствено някой да ги помпа, или провидно да растат заради инфлация – в реално изражение те ще падат – кризата всъщност значи това: по-ниска производителност, по-малко стоки и услуги, срещу същата или най-често по-голяма парична маса. Кризата, разбира се, е и възможност за нови доходи, защото изчиства затлачени пазарни ниши и показва нови проблеми, за които предприемачите трябва да намират решения. Всеки проблем означава и нужда от решение, респективно нова възможност за бизнес.

Желателно е погасяване и разсрочване на всякакъв тип задължения – потребителски кредити, кредитни карти, лизинги, просрочия към доставчици на комунални и услуги и прочие с идеята бюджетът ни да има повече въздух по време на кризата.

Аксиоматично правило е да превалутираме задълженията си във валутата, в която са ни приходите – урок, който с огорчение и стрес научиха преди 5-6 години наши сънародници, теглили кредити в швейцарски франкове, заради по-„привлекателните лихви”. Валутният риск – чуждата валута да се оскъпи спрямо нашата, е нещо, което не искаме да си причиняваме.

В каква валута заделяме и кое е по-стабилно – еврото или доларът?

От скоро ФЕД въведе нова стратегия – не просто таргет от 2 процента за инфлацията, както беше след 2012-та година, а средна инфлация от 2 процента за даден период. Тоест, в зависимост от референтния период, ако инфлацията на моменти е била по-ниска от целта, ще бъде компенсира с по-висока оттук насетне. Това реално е картбланш за по-високи цени зад океана, а оттам и оскъпяване на стоки като петрол, храни и злато, деноминирани в долари на световните пазари. За 30 години при средна инфлация 2 процента цените ще са двойни. Ако се върнем назад през 2000-та година ще видим как дори у нас ценовото равнище де факто се в удвоило до днес – промяната на индексът на потребителските цени за месец юли 2020 г. спрямо месец януари 2000 г. показва инфлация от 112.9%. Скритият инфлационен данък не прощава. В този смисъл еврото с всичките му проблеми е по-малко инфлационната валута от долара като парична политика и стои относително по-стабилно като краткосрочни и средносрочни перспективи. Добър хедж срещу инфлацията дългосрочно са имотите, акциите и златото, като зависи в какъв етап на кризата се намира съответния актив и дали е изгодно за нас да го ликвидираме срещу пари, ако ни се налага, тоест пак нещата опират до тайминг.

МВФ вече открито прави сравнения между кризата днес и Голямата Депресия от 30-те години на миналия век – като потенциален магнитуд и икономически негативи. В ЕС, Китай, САЩ, а и у нас е модерно и ще става по-модерно да се „потегля” на протекционизъм, ляв популизъм и „защита на родните производители”.

В тази светлина поне е добре да не повтаряме грешките от миналото.

През 1930-та година американският Конгрес гласува, а президентът Хувър подписва най-безумния закон в стопанската история – митническия акт „Смут-Хали”. Към 40 процента мита на вносни стоки в САЩ се добавят нови 20 процента – за повече от 20 хиляди вида стоки. Светът отговаря с контра-мита, а ефектът: за 4-5 години световната търговия се срива с 66 процента. Крахът е тотален. Следва глобална стопанска криза, довела и затвърдила експанзивни диктатори, манипулиращи добре страховете на изгладнялото и освирепяло население. След това – световна война.

Каквото и да става обаче – ние и семействата ни, бизнесът и държавата трябва да сме готови. А знанието и добрата информираност ще са ни от полза.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ