НОВО

Вината да си обикновен българин

Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв. Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята. Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори...

20 септември: Станислав Стратиев

„Българският модел е продупчена и завързана с конец стотинка. За да се возим безплатно в асансьор и да говорим безплатно по телефон.“ На днешния ден през 2000 година Станислав Стратиев Миладинов напуска света. Известен с псевдонима Станислав Стратиев, той е един от...

Тематичните коалиции – индикатор за желание за промяна

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Анкета: Каква обществена телевизия искаме?

Във връзка с предстоящото обществено обсъждане за Българската Национална Телевизия, ще ви зададем няколко въпроса - каква обществена телевизия искате и какво трябва да се промени в настоящата. Гласуването е напълно анонимно и "Консерваторъ" НЕ събира личните ви данни....

Брекзит: успех, катастрофа или политическа стратегия?

Преди да прекрати парламента по закон и регламент, но за по-дълго от обикновено и замине за Люксембург на среща с президента на Европейската Комисия, Жан Клод-Юнкер, британският министър-председател Борис Джонсън отстрани 21 консервативни парламентаристи, прие една...

Учебни гранати за обществото

Септември е време за рестартиране не само на учебната година. Завърналите се от отпуски граждани и политици са уж отпочинали. Презаредени с нови сили те отново подхващат задачите си. Министърът на отбраната Красимир Каракачанов с подновен плам се опита и в немалка...

Колеги журналисти, не бъдете евнуси

„Безпристрастен, хеле пък безстрастен журналист, е журналистически евнух“ Няма да крия, че често използвам знаменитата фраза на Йосиф Хербст в ежедневни разговори, когато се опитвам да убедя зрители, читатели и слушатели, а дори и колеги, че мантрата за...

Липсата на мнение не е журналистика

Наполеон успява да избяга от остров Елба на 6 март 1815 г. и се насочва към Париж в опит да си върне властта.   На 9 март 1815 г. вестник „Монитьор“ излиза с водещото заглавие: „Извергът е избягал“. На 11 март той вече пише: „Тигърът е слязъл на...

За Грета Тунберг и култа на алармизма

Срещата на върха на ООН за климата през 2019 г. ще се проведе на 23ти септември в Ню Йорк. На него ще присъства 16-годишната шведска суперзвезда, екоактивистката Грета Тунберг, която наскоро отплава през Атлантическия океан на модерна „въглеродно-неутрална“ яхта, като...

За ползата от привиканите русофили

Хора като нас не могат да коментират големите игри, защото са трагично лишени от информация. Можем да коментираме само реакциите на обществото по отношение на онова, което се чува. Така и с „шпионската афера“. Мисля, вече е извън съмнение, че изложбата за...

Камъни в градината на мултикултурализма

Време за четене: 5 мин.

Понякога суровата реалност раздира плътната бурка на мултикултурализма и предлага ужасяващи картини пред погледите на ония клетници, които сляпо вярват, че всички цивилизации, религии, държави, общности, обичаи и нрави са напълно равни, еднакви и взаимнозаменяеми.

Още по-сериозна е травмата, която действителността има навика да нанася върху онова по-крайно и все по-популярно крило на мултикултурния проект, което проповядва, че всъщност останалите култури превъзхождат морално Западния свят и всички ние има и трябва да научим много от тях. Ако може лично, наложително и през механизма на безконтролната масова миграция.

Ала моментите, в които реалността е тъй жестока, че временно блокира дълбоките фантазии на мултикултурния човек, са особено поучителни. Не за самите сектанти, те са неспасяеми, но за хората, които понякога се усещат изкушени от пастелните и плюшени аргументи в полза на мултилъжата.

Такъв момент беше официалното приемане на ислямските закони в ислямската държава Бруней, които диктуват хомосексуалните актове да бъдат наказвани сурово. По-точно – със смърт. А още по-точно – убиване с камъни.

Април определено не започна добре за поклонниците на мултикултурния мит. Целият глобален либерален балон – от Елън Дедженерис и Джордж Клуни, до анонимния градски либерал в градинката пред Кристал – се възмути публично от бруталната мярка на султана Хасанал Болкиа. Знаменитостите призоваха да се бойкотират неговите хотели из Запада, а прогресивните медии изригнаха с типичната си апоплексия на безпомощността.

Нямаше как да не забележим обаче, че един ключов елемент липсва от почти всички жалки демонстрации на либерално възмущение. В статусите и статиите Бруней е „малка азиатска държава“, а законите за убиване на гейове с камъни бяха описани като „жестоки и безчовечни“. Нито дума, че държавата е ислямска, законите са ислямски и това не е някакво изключение или съвпадение.

Шериатът е тоталитарния ислямски закон, който обхваща всички аспекти на живота в обществото. За последните години престижните ляволиберални медии извършиха чудовищна и безсрамна операция по изпиране на имиджа на шериата с колосално количество пропаганда. Всеки път, когато някой обществен враг на прогресивизма като Герт Вилдерс или Томи Робинсън говореше за заплахата от ислямизация и навлизането на шериат в тъканта на западната цивилизация, медии и активисти отговаряха с всеотдайно розова защита на шериата. Някои автори дори стигнаха дотам, че да обявят ислямския закон за по-качествен от западната правна традиция. Отразяването на тази тема в уважаваните някога издания представлява каталог на позора.

Ислямистката Линда Сарсур, която е публичен привърженик на шериата, беше героизирана от всички големи медии, приласкавана от политици, издигана на пиедестал от протестъри, НПО-та, знаменитости и университети. В сюблимен акт на морален мазохизъм, либералите я превърнаха в лицето на вече печално известния „Марш на жените“. Лице, увито в хиджаб, разбира се.

И ето, че сега според традициите и предписанията на шериата в Бруней официално обявиха, че ще убиват гейове с камъни. А как ли ще реагират Джордж Клуни, средностатистическата колумнистка от „Хъфингтън поуст“ и анонимния либерал от градинката пред Кристал като им кажем, че Бруней е само една от многото държави, които убиват гейове според ислямските закони? Към днешна дата смъртното наказание за хомосексуалност се раздава в 14 държави. Всичките са ислямски общества, организирани около шериата. Сещате се, онзи всеобхватен закон, който някои прогресивни мислители  смятат за по-качествен от западните правни традиции или в най-лошия случай за нещо безобидно и безобразно демонизирано от крайнодесните ксенофоби.

Хомосексуалността се наказва със смърт само и единствено в ислямски държави. Разбира се, за мултикултурния човек истинският проблем са сладкарите в САЩ, които отказват да пекат торти за гей сватби по религиозни убеждения. Логиката на либерализма диктува, че това е много по-лошо от камъните.

Новините от Бруней скоро ще бъдат забравени и отново ще се върнем към безконечната пропаганда за  хомофобията на западните националисти, популисти, традиционалисти и християни. За жалост на мултикултурния човек обаче, убиването с камъни на гейове в Бруней леко наруши добре култивирания наратив за мюсюлманите като жертви. След чудовищната, но изолирана терористична атака над молещи се хора в две джамии в Нова Зеландия, целият мултикултурен проект се зае с демонизацията на всяка критика срещу ислямизацията. В техния разказ мюсюлманите играеха вечните жертви. Винаги и навсякъде. Фактите нямаха значение. Систематичното преследване и избиване на християни в Африка и Близкия изток е просто фонов шум. Атентатите срещу църкви във Филипините, Пакистан и Нигерия са някакви незначителни подробности. Оскверняването на катедрали във Франция е никому ненужна информация. Обезглавения свещеник е далечно минало и изобщо защо да говорим за нещо друго освен за либералния разказ, в който мюсюлманите са истинските жертви, дори когато някои от тях извършват терористични атентати в сърцето на Европа.

Но новината от Бруней временно блокира наратива. Ежедневните новини за алжирци, които тормозят трансджендър във Франция, мароканец, който убива човек в Италия и поредната доза осуетени ислямистки терористични атентати, също не помогнаха на мултикултурния човек да посрещне началото на април както се полага – с плакат срещу Тръмп и ксенофобията, с мече за мигрантите, и с юмручето на социалната справедливост, порещо гордо въздуха. Как мултикултурният човек ще убеди сега обществеността, че Западът се нуждае от милиони млади мъже, формирани в култури, в които гейовете са убивани с камъни на площада, а изнасилените жени са бесени задето са допуснали да бъдат обезчестени от организирани тълпи „лекари и инженери“?

Всеки ден някакъв „факт на омразата“ подкопава догмата на културното обогатяване. Всеки ден камъни в градината на мултикултурализма. Вече са толкова много, че може да си построим „голяма и красива стена“ и да предложим на всички морални мазохисти, измъчвани от себеомраза, да минат от другата страна. Но нека все пак бъдат внимателни.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!