НОВО

Нотр Дам, но не онази, която изгоря в понеделник

Когато френският поет Пол Клодел бил на осемнадесет години през 1886, той още смятал себе си за атеист, ала при все това посетил неохотно вечернята на Рождество в катедралата Нотр Дам. Тогава под купола на храма и пред Божия кръст, Клодел се заслушал в пеенето на...

Кен Фолет: Катедралите са сърцето на нашето европейско наследство

Уелският писател Кен Фолет, автор на бестселъра ,,Устоите на Земята" (разказ за строител на катедрали) споделя чувствата си след драмата в Париж пред френския всекидневник „Фигаро́“.ФИГАРО: Като писател, каква беше реакцията ви, когато разбрахте за инцидента в...

Новата партия на Фараж или посмъртно за партията на Камерън

Много вода изтече през последните пет години и вероятно мнозина вече са забравили кой спечели последните европейски избори във Великобритания. Тогава управляващата консервативна партия водена от Дейвид Камерън изгуби, оставайки на трето място след лейбъристите и… UKIP...

Когато лумнат катедралите

„Нотр Дам“ изгоря, между другото не за първи път. Изгоря донякъде. Спасиха едно-друго, друго-трето не успяха. Как стана тоя сакатлък? Рано е да се каже. Но макар че още докато пожарната не беше отишла на място, вече се застраховаха, че „няма човешки фактор“,...

Изобличител на истината или престъпник е Джулиан Асандж

Герой или злодей е основателят на "Уикилийкс" Джулиан Асандж? Тази тема коментираха в предаването „Плюс-Минус. Коментарът след новините” журналистът Петър Волгин и международният анализатор и редактор в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек. Вижте целия...

Дупка зее в сърцето на Европа

Дано в тази трагична нощ повече хора са си дали сметка колко пуста и празна е европейската цивилизация без християнското си наследство. Каква дупка зее в сърцето на Европа без благодатния покров на Божията Майка. Храмът е много повече от "архитектурен шедьовър",...

Няма хора, разбери

В продължение на предишния материал за листите и още по-предишния за АпартаментГейт, може да направим един извод (този от заглавието) От миналите статии изтекоха още няколко имотни сделки и цялата ситуация вече напомня на епизод от  „документалната“ поредица „Yes,...

Три от най-абсурдните предложения на европейски политици

Изборите са моментът, в който гласоподавателите получават възможността да посочат тези политици, партии и идеи, които биха желали да видят реализирани в държавата си. На европейско равнище, обаче, изборите все по-често изглеждат като борба за надмощие над целия...

Евфемизмите на лъжата

Ех, тези евфемизми... Хора с “нетрадиционна сексуална ориентация”. А защо толкова много думи? “Противозаконно отнемане на имущество”. Точно с толкова ли много думи трябва да се нарече кражбата? Комунистът говори за “класова борба”, за класова омраза. Либералният му...

Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка...

Камъни в градината на мултикултурализма

Време за четене: 5 мин.

Понякога суровата реалност раздира плътната бурка на мултикултурализма и предлага ужасяващи картини пред погледите на ония клетници, които сляпо вярват, че всички цивилизации, религии, държави, общности, обичаи и нрави са напълно равни, еднакви и взаимнозаменяеми.

Още по-сериозна е травмата, която действителността има навика да нанася върху онова по-крайно и все по-популярно крило на мултикултурния проект, което проповядва, че всъщност останалите култури превъзхождат морално Западния свят и всички ние има и трябва да научим много от тях. Ако може лично, наложително и през механизма на безконтролната масова миграция.

Ала моментите, в които реалността е тъй жестока, че временно блокира дълбоките фантазии на мултикултурния човек, са особено поучителни. Не за самите сектанти, те са неспасяеми, но за хората, които понякога се усещат изкушени от пастелните и плюшени аргументи в полза на мултилъжата.

Такъв момент беше официалното приемане на ислямските закони в ислямската държава Бруней, които диктуват хомосексуалните актове да бъдат наказвани сурово. По-точно – със смърт. А още по-точно – убиване с камъни.

Април определено не започна добре за поклонниците на мултикултурния мит. Целият глобален либерален балон – от Елън Дедженерис и Джордж Клуни, до анонимния градски либерал в градинката пред Кристал – се възмути публично от бруталната мярка на султана Хасанал Болкиа. Знаменитостите призоваха да се бойкотират неговите хотели из Запада, а прогресивните медии изригнаха с типичната си апоплексия на безпомощността.

Нямаше как да не забележим обаче, че един ключов елемент липсва от почти всички жалки демонстрации на либерално възмущение. В статусите и статиите Бруней е „малка азиатска държава“, а законите за убиване на гейове с камъни бяха описани като „жестоки и безчовечни“. Нито дума, че държавата е ислямска, законите са ислямски и това не е някакво изключение или съвпадение.

Шериатът е тоталитарния ислямски закон, който обхваща всички аспекти на живота в обществото. За последните години престижните ляволиберални медии извършиха чудовищна и безсрамна операция по изпиране на имиджа на шериата с колосално количество пропаганда. Всеки път, когато някой обществен враг на прогресивизма като Герт Вилдерс или Томи Робинсън говореше за заплахата от ислямизация и навлизането на шериат в тъканта на западната цивилизация, медии и активисти отговаряха с всеотдайно розова защита на шериата. Някои автори дори стигнаха дотам, че да обявят ислямския закон за по-качествен от западната правна традиция. Отразяването на тази тема в уважаваните някога издания представлява каталог на позора.

Ислямистката Линда Сарсур, която е публичен привърженик на шериата, беше героизирана от всички големи медии, приласкавана от политици, издигана на пиедестал от протестъри, НПО-та, знаменитости и университети. В сюблимен акт на морален мазохизъм, либералите я превърнаха в лицето на вече печално известния „Марш на жените“. Лице, увито в хиджаб, разбира се.

И ето, че сега според традициите и предписанията на шериата в Бруней официално обявиха, че ще убиват гейове с камъни. А как ли ще реагират Джордж Клуни, средностатистическата колумнистка от „Хъфингтън поуст“ и анонимния либерал от градинката пред Кристал като им кажем, че Бруней е само една от многото държави, които убиват гейове според ислямските закони? Към днешна дата смъртното наказание за хомосексуалност се раздава в 14 държави. Всичките са ислямски общества, организирани около шериата. Сещате се, онзи всеобхватен закон, който някои прогресивни мислители  смятат за по-качествен от западните правни традиции или в най-лошия случай за нещо безобидно и безобразно демонизирано от крайнодесните ксенофоби.

Хомосексуалността се наказва със смърт само и единствено в ислямски държави. Разбира се, за мултикултурния човек истинският проблем са сладкарите в САЩ, които отказват да пекат торти за гей сватби по религиозни убеждения. Логиката на либерализма диктува, че това е много по-лошо от камъните.

Новините от Бруней скоро ще бъдат забравени и отново ще се върнем към безконечната пропаганда за  хомофобията на западните националисти, популисти, традиционалисти и християни. За жалост на мултикултурния човек обаче, убиването с камъни на гейове в Бруней леко наруши добре култивирания наратив за мюсюлманите като жертви. След чудовищната, но изолирана терористична атака над молещи се хора в две джамии в Нова Зеландия, целият мултикултурен проект се зае с демонизацията на всяка критика срещу ислямизацията. В техния разказ мюсюлманите играеха вечните жертви. Винаги и навсякъде. Фактите нямаха значение. Систематичното преследване и избиване на християни в Африка и Близкия изток е просто фонов шум. Атентатите срещу църкви във Филипините, Пакистан и Нигерия са някакви незначителни подробности. Оскверняването на катедрали във Франция е никому ненужна информация. Обезглавения свещеник е далечно минало и изобщо защо да говорим за нещо друго освен за либералния разказ, в който мюсюлманите са истинските жертви, дори когато някои от тях извършват терористични атентати в сърцето на Европа.

Но новината от Бруней временно блокира наратива. Ежедневните новини за алжирци, които тормозят трансджендър във Франция, мароканец, който убива човек в Италия и поредната доза осуетени ислямистки терористични атентати, също не помогнаха на мултикултурния човек да посрещне началото на април както се полага – с плакат срещу Тръмп и ксенофобията, с мече за мигрантите, и с юмручето на социалната справедливост, порещо гордо въздуха. Как мултикултурният човек ще убеди сега обществеността, че Западът се нуждае от милиони млади мъже, формирани в култури, в които гейовете са убивани с камъни на площада, а изнасилените жени са бесени задето са допуснали да бъдат обезчестени от организирани тълпи „лекари и инженери“?

Всеки ден някакъв „факт на омразата“ подкопава догмата на културното обогатяване. Всеки ден камъни в градината на мултикултурализма. Вече са толкова много, че може да си построим „голяма и красива стена“ и да предложим на всички морални мазохисти, измъчвани от себеомраза, да минат от другата страна. Но нека все пак бъдат внимателни.

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!