– Д-р Канов, от една седмица сте в България, как заварвате Родината, какво не очаквахте да видите?
– Заварвам я доста разпердушинена. Всъщност няма нищо неочаквано. Този процес не е нещо внезапно. По-скоро става дума за един постепенен упадък, процес на упадък. Виждам Родината доста разръфана. От подземията й се подават муцуни, хвърчи козината на подземните борби за власт, за преразпределение на територии, за пари.
– Кога започна този процес на упадък?Смятахме, че вървим към светлото европейско бъдеще…
– Доста по-отдавна. Всъщност нашият преход може да се сведе до историята на едно ръфане на късове от снагата на България. И това се отнася не само до материалните активи, а до изяждане на душата на България.
– Вие сте известен психиатър, говорите за душата на България, каква диагноза бихте йпоставили, колкото и условна да е тя?
– Има една световна болест, която не е само българска. Световната икономическа криза съвпадна приблизително с управлението на Бойко Борисов, демонизираните Дянков и Цветанов. Това е планетарна криза на духовността, на доверието, на почтеността. Не е чисто български патент да се живее в измама, да се злоупотребява с чужди пари, да се живее в лъжа и подлост. Но в България размерите са много гротескни, защото няма нищо, което да спре процеса на упадък.
Старите устои на относителна почтеност между хората бяха подронени и минирани още след комунистическата революция от 9 септември 1944 г. Рухваха един по един темелите на това, което наричаме българщина. А всъщност те са отговорност към труда, към семейството, към Бог, към някакъв макар и патриархален морал и най-вече се съдържат в чувството за някаква свързаност в едно единство, наречено народ. Моите деди са били за тази страна на война, сражавали са се на Чаталджа. Дядо ми Кано е воювал и е останал жив. Всички тези войни са водени от един народ, съединил се на 22 септември 1908 г. Един млад, изпълнен с оптимизъм народ, с 8, 9, 10 деца, със страшно трудолюбие, един корав народ. Всичко това беше разпиляно на много пъти. Изправиха този народ в братоубийствени комунистически заговори -1923 г., причинителите и инициаторите избягаха в Съветския съюз. България се въздигнамалко преди Втората световна войната, влезе в коалиция, за да възвърне несправедливостите на Версайския договор, но попадна на грешната страна на историята, тръгна с Германия. Но не тръгна с Хитлер, както други нации, за да воюва срещу Съветския съюз, и си плати за това, въпреки всичко. Но по-късно, да воюваш с Германия, когато тя вече губеше, е също доста странна постъпка на вероломство, срещу довчерашния съюзник, само и само за да извоюваш някакви предимства. И извоювахме предимството да бъдем окупирани от Червената армия и да живеем под сталинистки диктат 45 г. Този диктат унищожи сърцевината на България – селото. Прогони хората от земята им в панелките и чудовищните заводи на комунизма – безплодни, страшни заводи, които произвеждаха груба и ненужна продукция. Правеха мегаломански проекти, които не водеха до никъде. И всичко това се случваше упорито до момента, когато ухиленият Тодор Живков призна, че „социализЪмът е едно недоносче, другари и другарки! Ха-ха-ха!” Това бяха престъпни хора, които водеха престъпна политика. Докато ефектът на едно престъпление свършва с физическото унищожаване на жертвата, вредите на комунизма са неизлечими, защото засягат сърцевината на народа, неговите устои като такъв. И ако трябва да се върнем към диагнозата, то тя е разпад. Това не е лекарска диагноза, а по-скоро социологическа – социален разпад чрез атомизиране, разпръскване на хората на отделни атоми, които не са свързани помежду си.
– Какъв нов обществен продукт се получи от този разпад?
– По време на така наречения преход се изгради общество, един социален организъм, който е с абсолютно сбъркан дизайн и устройство. Ще говоря малко като анатом, но в един организъм от човешки тип, или да речем, на топлокръвните бозайници, стои гръбнак, който определя неговия строеж, неговата походка и позиция на изправеност в този свят. Единственото изправено същество, което гледа към небето, е човекът. Но вместо гръбнак, морал и ценности, в устоите на това ново общество след прехода бяха вложени принципи на съвършено различен тип животни. Те се наричат в биологията мешести, слузести, влечуги и т.н. разновидности на октопода, но нямат нищо общо с биологичния образ на човека. Това, което виждаме, е един изроден социален модел на нещо, което не прилича на човека и съответно на човешко общество. Но прилича на подводния свят на чудовищата, на кошмарния свят на сънищата.
– Страшното усещане на хората е, че този изроден социален модел не е дъното, чедеградацията продължава, но докога?
– Процесът на свободно падане, на свличане няма окончателна точка, той може да стигне до пълна гибел. Но по моите разбирания и информация гибелта настъпва доста бързо по чисто демографски принцип. Видях наскоро един малък репортаж за един български цигани, които живеят от години в Полша и сега на евроизборите са гласували на 100% за ДПС. Много ме жегна, това което каза с триумфиращ вид един от тези млади и дебели цигани: „След 20 години България ще бъде наша”. И го каза с чувството на превъзходство, че ще бъде точно така. Този процес на свободно свличане има демографски измерения. Всички млади хора не желаят повече да живеят при тези обстоятелства, но и не желаят да се борят повече. Най-прост пример, че има чисто естетическа причина, да не искаш да гласуваш, да дадеш своя глас на образован човек, като виждаш, че той е точно равен на гласа от Столипиново, от Филиповци, на вота на един олигофрен, който даже не знае за кого гласува. Всичко това поражда възмущение, гняв. Но този гняв е безсилен, защото не може да бъде облечен правно, или отнесен към институция, която да възстанови някаква справедливост и завършва с униние, отчаяние, бягство. Това е параболата на съвременния млад български човек с неговата перспектива.
– Гневът и бунтът ли са алтернативата?
– Неприемлива е и другата перспектива – палеж, революция, гуми, автомати, инфилтрация с провокатори както се случи в Украйна, но възможно е да се случи и в България. Още по-голямо разцепление на хората чрез омраза, която вече става сляпа и напълно дезориентирана. Тази омраза няма яснота на целите, нито на изпълнението. Това са неполитическите действия на разгневения човек в своето отчаяние. Като възможност това води до още по-голямо разединение и по-дълбоки рани между хората.
– Каква отговорност за този провал носи така нареченият български елит, това ли са „изопачаврите”, както вие ги наричате?
– Това са изопачени хора. Рисковано е да бъдат определени като елит, това е грешна употреба на тази дума. Говорим за хора самодомогнали се до тези позиции, които не заслужават да ги има нито в народното събрание, нито в политиката и бизнеса. При една свободна и открита конкуренция те не биха съществували и 10 дни. Това не са хора можещи да се конкурират в свободно общество, а лица, които заграбват и могат да прогресират само в условията на монопол, протекции от полицията, прокуратурата и съда и с октоподни взаимни връзки, които са базирани върху принадлежност към масонски ложи или бившата ДС.
– Може би ни трябва български Пиночет, за да се изрине този самопровъзгласил се елит?
– Има натрупано очакване, че само силната ръка може да спаси един загиващ народ. Така и оплюваният Пиночет спаси своя загиващ народ от комунизма. И говорейки на тази тема нямам никакво желание да се извинявам нито на левите либерали на Запад, които плачат още за Алиенде, въздишат по Че Гевара или по Пол Пот вероятно. Пиночет беше един твърд генерал, който постъпи жестоко към комунистите, но съдбата на неговия народ щеше да бъде много по-трагична, ако беше тръгнал по пътя на Куба, която се оказа една държава оглозгана от комунизма. Тя е един добър латиноамерикански пример за прилагане на ленинизма и марксизма. Самопровъзгласилият се български елит следва постсъветски модел, който беше вероятно заченат в кабинетите на КГБ още по времето на Андропов, защото имаха ясна информация какво ни очаква. Сталинисткият начин на съществуване на съветската империя вече беше невъзможен и той трябваше да бъде променен и то чрез въпроса за собствеността – тя трябваше от общонародна да бъде прехвърлена в ръцете на комунистическата върхушка. Андропов- Горбачов беше тандемът, който трябваше да осъществи тази трансформация и името й беше „перестройка”. Временно нещата излязоха извън контрол – позволи се на източноевропейските страни да се освободят, но останаха в капана. България беше в най-близкият вариант до перестройката с лица като Желю Желев и други, които нямаха куража на Вацлав Хавел и на други реформатори да изтръгнат страната си от лапите на комунизма. България обаче се оказа хваната с вълчия капан за петата и не можа да се отърве. У нас властва петата колона на Русия. Моделът е постсъветски, олигархичен, буквално ако се погледне Путин и неговото държавно устройство в Русия – това е моделът, към който трябваше и ние да се придържаме. Това че беше допусната страната ни да влезе в ЕС и в НАТО, беше изпускане на контрола за малко, но и осъзнаване, че няма нищо лошо в една доминирана от руска, постсъветска агентура страна да бъде вътре в лагера на врага – троянски кон. Това е историята на един провален преход и „елит” и се надявам да се разбира от българите. Провален до някъде и от лидерите на така нареченото дясно, от тяхната слабост и инфилтрираност от агенти на ДС.
– Страната е в тежка политическа криза, отвъд агонията от управлението на БСП, ДПС и Атака, на къде ни води народното търпение?
– Става дума за един криминален отбор който управлява. Договорки между криминали, които се изпълняват и не се изпълняват съвсем точно. Въпросът сега е как да се разберат помежду си глутниците, или има един хубав руски израз при Солженицин – блатнее, блатари, това са тези, които са на дъното – утайката. Постсъветският модел в България беше добра комбинация на криминалното и репресивния апарат, който се трасформира в охранители, юридически съветници, взеха много силни позиции в правосъдната система, в бизнеса, във финансите, но с помощта на престъпни влияния. Това се случи в един разграден двор, в който послушните бяха наказани или чрез силата на държавата и „закона”, или със среднощните изстрели на наемните убийци. Така се контролираше този измислен преход. Но това е тъжната реалност на едни народ, който не можа да въстане и да прогони злите с камъни, с тояги , с единството. Беше подведен поне на два пъти в своя устрем на свобода от водачите си.
– Част от този народ е и така нареченият млад успял на 33 г. Пеевски, той демонстрира, че американската мечта може да се сбъдне и в България?
– Това лице е събирателен образ, даже бих казал естетически на всичко онова, което в България е негодно, лошо и отвратително. Той съчетава в себе си незаконните пари, огромното влияние върху медии, бизнес, своята неквалифицираност за каквото и да било, но заемащ високи постове. Той действително е синтеза между криминалното, властта в цялата и съвкупност като видима, но и невидимата – криминална власт. Всички лъчи на злото го представят и се фокусират в него. Не е добре физическият вид да се взима за индикатор, но някак си в злото има и грозота, то е и естетически въпрос. И този човек се хвали, че можел да прави премиери. Това твърдение не предизвиква даже и възмущение, това е отчаяние. И всичко се случва под погледа на една прокуратура, която се занимава с неща, които са съвършено периферни и повдига обвинения, които са несъстоятелни, после се отказва от тях, обяснявайки, че е подведена от някого.
– Има ли политическа алтернатива на модела „Пеевски”, опозицията също е потопена в тъмни тонове?
– Опозицията, в лицето на Борисов и Цветанов бе демонизирана целенасочено. Борбата срещу Цветанов е изключително коварна и подмолна. Нямам причини да му симпатизирам или не, но във всяка организация на запад този политик би стоял добре, защото е трезвомислещ, деен, двигател. За това и основният удар е насочен срещу него – пускаха всякакви подли лъжи за семейството му, сатанизираха го като незаконен подслушвач, а на края го осъдиха, че отказал подслушване. Единият съд го оправда, другият съдия с крайно съмнителни основания му наложи присъда – целта е една, да го представят медиите масово като осъден човек. Целенасочено демонизиран е и образът на Борисов, а той е доста добър комуникатор като Рейгън. Има своя талант да говори на народа си и народът го разбира, създава усещане за искреност.
Първо опитаха да го унижат, наричайки го пожарникар. А в САЩ най-уважаваните професии са на лекаря, аптекаря и пожарникаря. Това са професиите, към които се изпитва респект и уважение защото спасяват. Да кажеш на някой „пожарникар” подигравателно е невъзможно. Другата ирония към него е, че е от Банкя, а значи щом си от там – си лош. Аз също съм от Банкя, роден съм там, там е родена майка ми. Това е чудесно градче и никога не мога да го приема като лично оскърбление. Нима сме по-недостойни от принца Станишев, роден в Украйна, в Херсон от еврейска майка и комунистически сатрап на Политбюро на БКП? Демонизират го Борисов, че бил прост, груб, неук, а научните му степени не са по-лоши от тези на Станишев. Майка му е един достоен български учител, била е колежка и позната на моя роднина, аз съм учил в Банкя и са ме възпитавали такива учители. Борисов имал акцент, но нима сладкодумният Гуцанов от Варна с неговия мек изговор е по-достоен, или пък Лютви Местан – с неговата семантика, синекдохи и параболи. Схемата е ясна – зацапва се един човек и се представя като враг. Лошото е, че нашите десни хора – чисто естетически – не приемат стилистиката на Борисов. Те са “естети” и харесват например Кунева, а за мен това е неразбираемо. Тя е продукт на един определен слой, политически и исторически, от хора, а политическата й биография е крайно съмнителна. Но това, че тя кудкудяка по-един по определен начин, не я прави по-ценна – произвежда общо взето троизми и банализми, политически обли приказки, загладени и лишени от нерв и тръпка. Тя би могла да влезе във всяка система на бюрокрация, но е чиновник, а не лидер, още по-малко десен.
– ГЕРБ се очертават като евентуални победители на предсрочния вот, кои грешки трябва да са осъзнали?
– Далеч съм от даването на рецепти, но ако Борисов се върне на власт трябва да постави директно въпроса за окончателно скъсване с престъпното комунистическо минало и с присъствието на остатъци и активни участници на репресивния апарат в икономиката, политиката и особено в службите за сигурност. Ако не го направи, ще има големи проблеми. Освен това трябва да приеме системата на референдуми по всички важни въпроси и да даде предимство на народната воля, която на първо място да каже как да се гласува в България. Важна е и темата за гръбнака – Конституцията на българската държава. Ако подцени тези основни проблеми, ще трябва отново да се примири, че ще бъде пак в опозиция. Трябва да се действа радикално, смело, да се застане пред народа открито и да се каже: „До тук! Ще спра да толерирам мръсните тайни на комунизма и пост комунизма”. Най-главното звено от проблеми сякаш е в легалната сфера и Конституцията, от която следва всичко останало. Не може да се призовава към икономически растеж, при положение, че в страната цари циганско, криминално и политическо беззаконие. Всичко следва от сигурността, че законът се спазва, че виновният ще бъде наказан, а невинният – защитен. Лошото е, че хората искат възмездие и наказание, а го очакват от Борисов. Дори и когато е министър-председател, той няма правомощията да го направи. Но това, което може е да посочи открито всички мръсни и тайни сделки, дори и с риск да бъде арестуван от главния прокурор, защото няма имунитет. Борисов има микрофон, трибуна, вниманието на своя народ и може да му каже: „Нореде мой, докарали сме се до тук, заради беззаконие и изцяло сбъркана система. Искам да накажа виновните, но не мога, защото нямам тази власт. В България властите са разположени уродливо, затова нашият политически държавен организъм прилича не на човек, а на влечуго. Да си върнем човешкия образ, а това означава – закон, справедливост, наказание за виновника”.
– Широка коалиция между БСП и ГЕРБ спасение ли е за България?
-Според мен това е опит на Станишев по типичен миши начин да се шмугне отново в общата безотговорност. Идеята е маскирана като еврпоейски подход към политиката. Но в европейската политика няма такива диревати на посткомунизма като Станишев, там са държавници, които милеят за своята родина. Такъв хибрид би бил уродлив и нежиненоспособен. Такава безпринципност е недопустима. Трябва да има принципно несъгласие с концепцията, че Станишевата партия е социалистическа, тя е нероформирана комунистическа организация. И човек, като се съюзява с такава партия дори и в името на общото добруване – си подписва политическата смъртна присъда, защото ще отиде в небитието и на негово място трябва да израсне нещо друго, което не прави компромис с комунизма. ГЕРБ имат много повече политически шанс, ако покажат непримиримост към комунистите и привлекат на своя страна честните демократи. Още по-добре би било, ако има една или две десни партии извън ГЕРБ, които да ги допълват в антикомунистическия блок, да им бъдат и коректив. ГЕРБ има много голяма нужда от корекции на политическия си курс. Това е печелившата комбинация, ако е възможна.
От faktor.bg
