НОВО

Не плачете за Шотландия, няма да ходи никъде

Категоричната победа на Консерваторите в Обединеното кралство не остави много възможности за опозицията. Обикновено губещият изборите има различни оправдания или малки успехи – спечелил е неочаквано много, има по-голяма бройка абсолютни гласове, чака вота от чужбина...

Наследството на Източния въпрос

Източният въпрос се появява на политическата сцена след Карловицкия мир от 1699 г., според който Османската империя изгубва голяма част от своите владения в Украйна и днешна Русия. От тази епоха започва бързият упадък на турската държава и се повдига въпросът за...

Победата на Борис Джонсън – антибиотик за пораснали

Мислеха го за идиот. Или поне за клоун, който може да жонглира с кеч-фрази и саундбайтове ("get Brexit done"). Но откакто бе избран за лидер на Консервативната партия и министър-председател на Обединеното кралство, Борис Джонсън направи това, на което малцина вярваха,...

„Либералната“ загуби от Демокрацията

Консервативната партия в Обединеното кралство постигна унищожаваща победа, невиждана от времената на Тачър, а лейбъристите – най-тежкото поражение за последния век. Последните губят и някои от традиционните си крепости. Това не е най-важното. Корбин няма да види...

Британците гласуваха за край на политическата агония

Консерваторите спечелиха тези избори, с голямо мнозинство. Какво означава тази победа?1. Умората от Брекзит си оказва влияние. Хората искат решение и то бързо и незабавно. Мечтаят за край на политическата агония.2. Джонсън е по-силен лидер от Корбин. Безспорно успех...

Срещата на НАТО – зад кулисите на медийния фолклор

Реалната динамика на провелата се в Лондон среща на върха на НАТО има малко общо с публичните престрелки между отделните лидери, на които станахме свидетели. Вървенето по следите на размяната на пейоративни коментари - на американския президент Доналд Тръмп спрямо...

“Зелената философия” на Роджър Скрутън

Авторът в дясната платформа "Консерваторъ" Кристиян Шкварек гостува в предаването "Денят с Георги Любенов" по БНТ. Тема на разговора бе излязлата наскоро на български език книга на сър Роджър Скрутън "Зелената философия". Вижте пълното видео:...

Видео & Снимки: Представяне на Роджър Скрутън – “Зелената Философия”

Представяне на книгата „Зелената философия“ на Роджър Скрутън, организирано от "Сиела Норма" и дясна платформа "Консерваторъ".ВодещБорис СтанимировПанелисти:Д-р Нено Димов – министър на околната среда и водите Д-р Красен Станчевдоц. д-р Антоний ГълъбовБоян...

Най-важните избори – 3 основни проблема на Борис Джонсън

Днес се провеждат най-важните избори в следвоенната история на Великобритания. Ако искат да осъществят Брекзит, британските граждани ще трябва да препотвърдят резултата от референдума на тези парламентарни избори и да излъчат мнозинство, което да приеме сделката на...

Тукидидовият капан, САЩ и Китай

В древността е имало два центъра на мир, спокойствие и цивилизация, съществували едновременно в двата края на стария свят – Pax Romana и Pax Sinica, или Римския мир и Китайския мир. Римската цивилизация днес е родила множество държави и организации,...

Капитализмът е врагът!

Време за четене: 6 мин.

Левите законодатели на морала успешно паразитират върху инстинкта на хората и особено на младите към справедливост и милосърдие спрямо слабите, нуждаещите се от закрила и неуспелите

И “природолюбците”, и яростните защитници на джендър конвенциите, както и онези с плакатите “Капитализмът убива” и другите – готовите да предложат “sanctuary” на всеки джихадист с ханджар зад гърба, зовящ Аллаха да му помогне да изтреби неверниците, заедно с всички други варианти на следовниците на Маркс с неговото модерно превъплъщение в лицето на Маркузе и разни подобни левичарски “прогресисти”, имат една единствена цел. Тя е:

унищожаването на християнската цивилизация, на традиционното семейство,

на културата и икономиката, базирана на човечен капитализъм и индивидуална отговорност. Основният метод за постигане на тези цели е огромната нововъзникнала след шейсетте години на XX век индустрия на Виктимологията. Тя първоначално е изобретена от Маркс като теория за “подтиснатите класи”, жертви на алчната буржуоазия и изведената от там класова борба с цел унищожение на експлоататорите, но разгърна глобална експанзия в модерната и постмодерната епоха. Тази индустрия в последно време непрекъснато се разширява, произвеждайки непрекъснато и отново различни “жертви”. По този начин се маскира като загрижена за бедните, слабите, онеправданите и нуждаещите се. Подлостта е в това, че се използва християнската традиция на грижа към ближния, благотворителност и благочестие като оръжие за прикритие, като един вид

секуларна експроприация на морала

и обсебване на заклеймителска функция срещу всички онези, които възразят срещу тях и се придържат към традиционните ценности.

Левите законодателите на морала успешно паразитират върху инстинкта на хората и особено на младите към справедливост и милосърдие спрямо слабите, нуждаещите се от закрила и неуспелите. Разширяващият се до безкрайност списък на потенциални “жертви” включва вече не само традиционните обекти на загриженост от страна на “зелените” левичари като дърдавците, червеногушите брегобегачи, саламандрите, блатните кокичета и лешоядите (за чиято защита все пак има някакви реални основания ), но включва категории, явления и групи, които съществуват и винаги са съществували по най-естествен начин. Това са ледниците, Антарктида и Гренландия, озонът, въглеродният двуокис, шистите, глината, каньоните, климатът на планетата и съдбата на Ел Ниньо. Няма лошо, безпокойството е природна черта на човека, особено ако е смислено и добре обосновано, макар че в случая то се използва предимно за насаждане на страхове и извличане на политическо надмощие в полза на Лявото. Но истинската и голяма битка за нови обекти на употреба от страна на виктомологичната индустрия се води не толкова и не само по повод на околната среда, но най-вече върху територията на междучовешките различия и фундаменталното разделение на човечеството по традиционни и установени от хилядолетия принципи и традиции.

Една от най-често употребяваните карти, които се вадят от арсенала на виктимологията е расовата карта, употребявана успешно като тояга срещу несъгласните с етикета “расист”. По същество тезата е, че хора с различна раса от тази на белите, са жертви на дискриминация и се нуждаят от защитата на левите борци за справедливост. Непонятно защо, под раса и съответно обвинения в расизъм срещу тази раса, не се включват жертви от монголоидната раса, а само хора с африкански произход. Проблемът с тази безчестна игра с расовия произход се състои именно в расисткото разделение по цвят на кожата и обявяването за жертви на хора, които са абсолютно различни индивиди и всеки сам по себе си не се нуждае изобщо да бъде групиран и етикетиран като жертва по групов признак. Всеки човек, независимо с какъв цвят е, има абсолютна и незаменима ценност сам по себе си и заслужава защита, когато е обект на дискриминация или насилие. Но този унизителен расистки начин да се защитават “права” по групов признак е всъщност не грижа за обезправените, а един от основните методи за захранване на виктимологичната индустрия и за разделение между хората.

Изкуственото разделение между хората цели раздор и разрушаване на обществото

като хармонично съществуване на различни хора и особености, но с равни права и задължения пред закона. Същата цел, но този път насочена срещу семейството, традиционните ценности и междуполовите отношения и традиции в брака, са постоянно подклажданите джендър и гей теми и извеждането им в централни обществени дискусии, паради и конфликти. Отново се цели изкуственото разделяне и противопоставяне на различни групи хора, нагнетяване на напрежение между тях под егидата на виктимологията и грижа за “жертвите” на дискриминация, додаване на специални групови права и привилегии, отново под маската на лявата грижа за онеправданите. Това съвсем спокойно би трябвало да бъде решавано в рамките на правилата за всеки един член на обществото, без никаква нужда да се втурват на сцената паразитиращите върху темата “правозащитници”. Правото е в законът, който е еднакъв към всички и който е приет за справедлив от цялото общество и парламента на съответната държава в свободни и демократични избори, стига да се прилага каквато трябва. Но идеята на всички тези изкуствено подклаждани брожения не е защита на индивида от несправедливости, а подкопаване на традиционните устои и семейството. Както знаем, християнското семейство и неговите традиционни ценности са една от първите институции след църквата, които трябва да бъдат разрушени в борбата срещу “омразното капиталистическо общество”. Това още от Ленин е поставено като основна задача на болшевиките при разгрома на тогавашна Русия.

Днес в арсенала на виктимологията вече е впрегната не само класовата, расовата и джендър борбата, а вече и междуполовата война.

И забележете, не там по света, където жертвите от женски пол страдат от истинско безчовечно насилие и безправие, а отново тук, в западните общества, където жената е надеждно защитена от закона, работи и се развива до пълния си потенциал, живее по-дълго от мъжете, средно има повече финансови средства в зрелите си години, има пълна автономия и свобода на своите решения. А нейното еманципиране като човек започва именно още от Христос и ранното й признаване от християнството като равностойна на мъжа. Каква е целта на тази “битка”, където за жертва и едва ли не “борещо се за правата си малцинство” се обявяват повече от половината хора срещу другата половина, живеещи нормално помежду си, макар и с неизбежните идиотщини, разпри и страсти възникващи между хората от двата пола, защото такава е природата на човека и такава ще остане винаги. Хората имат страсти, разумът не е поделен справедливо между тях, нито способността им да обуздават фрустрациите си в семейството си и в своите отношения. Даже самата любов между мъж и жена понякога е наричана лудост.

Тези неща не може да са обект на регулиране от платени виктимолози, самоназначили се за морален трибунал, раздаващ все по-нелепи и неизпълним предписания как да се живее най-правилно. Деморализирането на отношенията мъж-жена и превръщането на дори безобиден флирт в сексуално посегателство или престъпление служи отново и единствено на една единствена цел.  Питайте Маркузе за нея.

Но и аз мога да я назова:
Разрушаване на Капиталистическото общество и построяването на Новото прогресивно общество.
По-точно – Световният комунизъм!
А ние вече сме го играли това, нали?

Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Don`t copy text!

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!