Светът стана свидетел на потресаващи кадри вчера от Бейрут. По-малко от двадесет и четири часа след огромната експлозия, все още няма потвърждение, какво може да е причинило взрива, но още в първите часове след него говорител на израелското правителство обяви, че Израел няма нищо общо с тази трагедия, заради зачестилите сблъсъци по южната граница с Хизбула. И все пак видеоклипове от мобилни телефони на ужасяващите сцени от експлозията във вторник в пристанището в Бейрут предсказуемо подбудиха спекулациите кой стои зад инцидента и защо.
Първоначално историята беше, че склад, съдържащ няколко тона фойерверки, планирани за употреба в празненства, е взривен. Тогава официални военни източници заявиха, че складът е съхранявал запалим или експлозивен материал, като допълнително се уточни, че това е амониев нитрат, който се е съхранявал в склада в продължение на шест години.
Но дори и ливанските власти трескаво да разследват, част от обществеността бързо предположи, че това не е резултат от злополука или небрежност, а терористична атака, напомняща за атентатите, разтърсили Ливан през 80-те години, или на огромните бомбардировки които убиха премиера Рафик Харири през 2005 г., докато пътуваше в охраняем конвой.
Фокусът също е насочен и към Израел, придружен с обяснението, че евентуални бомбардировки върху пристанището могат да бъдат част от кампанията на Израел срещу Иран. Ливански коментатори аргументираха това твърдени, като посочиха пожара, който избухна на ирански кораб в Персийския залив, в пристанището Бушер преди няколко седмици. Инцидент, приписан на Израел, както и други скорошни събития в Иран.
Някои от другите мистерии, които ливанските служби за сигурност ще трябва да разсеят, са свързани със собствеността на взривения склад, естеството на „запалимите материали“, които е съдържал и не по-малко важното дали има други концентрации на запалими материали в пристанища, жилищни квартали или в други чувствителни местности.
Отговорът на последния въпрос може да има значителни последици не само за начина, по който Хизбула действа в Ливан, но и за политическата битка, която сега се води в страната, заради икономическите и здравни кризи, породени от коронавируса.
Дори ако се окаже, че експлозията е причинена от инцидент, а не от умишлено нападение, огромният обхват на щетите и големият брой на убити и ранени хора ще поставят остри въпроси относно складирането на боеприпаси, ракети, оръжия и експлозиви в населени райони.
Ливанските граждани са добре запознати къде в Ливан се намират базите на Хизбула и ракетните складове, тъй като тяхното местоположение е съобщавано и показвано неведнъж в медиите и в интернет. Всеки, който живее в близост до един, е наясно със заплахата, породена от възможността за авария, която да причини експлозия или от умишлено израелско нападение. Експлозията в пристанището прави тази заплаха още по-действителна.
Но демонтирането и неутрализирането на тези запаси и отдалечаването им от населените места е политически чувствителен проблем, защото това би означавало обезоръжаване на „ливанската съпротива“ и лишаване на страната от всякаква сила, която може да възпира Израел. Политическото ръководство на Ливан се въздържа да поиска директно от Хизбула да се разоръжи, въпреки че военният характер на организацията и фактът, че е определена като терористична организация от САЩ и някои европейски страни подкопава способността на правителството в Бейрут да получава финансова помощ или заеми от Международния валутен фонд, за да изтръгне страната от тежката финансова криза.
Взривът на пристанището в Бейрут може поне да доведе до някои промени в публичния дискурс и дори евентуално сред някои политически лидери, което да доведе до искане да се премахнат складовете за оръжие и боеприпаси на Хизбула от населените центрове, на което организацията вероятно ще се противопостави, тъй като така биха ги изложили на израелски военни удари, които засега се предотвратяват, тъй като Израел не иска да нанася удари срещу цивилни.
В такъв случай, дори официално правителството да е виновно за пренебрегването на надзора над тези складове, ще трябва да се разследват и неутрализират други такива места за съхранение, включително и тези, използвани от Хизбула.
В следващите дни и правителството, и Хизбула най-вероятно ще се опитат да докажат, че някакви външни сили или небрежност са причинили инцидента, а службите ще се ангажират да проучат всеки потенциално опасен склад, но без да се ангажират те да бъдат премахвани с цел да се избегне конфронтацията с Хизбула.
Ако наистина Израел има пръст в тази трагедия, то тогава това би било само ако е имало подадена информация, че в този склад са се съхранявали материали или ракети, които биха дали стратегическо предимство на Хизбула. Засега броят на жертвите е лимитиран, което също напомня на израелски военни операции от миналото, като например операция „Вавилон“ от 7 юни 1981г., когато израелски въздушен удар превантивно унищожава строящата се атомна централа в близост до столицата на Ирак – Багдад. Израелката армия наистина си има специален отряд за такива дейности и той неведнъж е бил използван с превантивни мерки.
Но дори и това да е просто инцидент, експлозия с такъв мащаб в главното пристанище на Ливан изпраща предупредително съобщение и на Иран, който само преди около месец заяви, че ще разположи кораби и нефтени танкери в Ливан.
Имаше дори разговори за кораб, който ще бъде използван, като електроцентрала, която ще снабдява с електричество Бейрут. Въпросът за иранската помощ продължава да предизвиква политически противоречия в Ливан. Приемането на иранска помощ явно не е нарушение на американските санкции, но международната общност, и по-специално Израел и САЩ, се опасяват, че ако тези кораби успеят да стигнат до Ливан, ще стартират редовни линии за доставка не само на стоки и медикаменти, но също и на оръжия, боеприпаси и ракети. По този начин, дори ако някои от терминалите на пристанището в Бейрут да възобновят оперативната си дейност, страхът на Ливан от атака – израелска или друга – насочена срещу ирански кораби, остава реален фактор, дори и към момента да няма такива индикации.
Отвъд политическите последици Ливан ще претърпи и сериозен удар по най-важната си линия за международна търговия, което потенциално ще се отрази върху способността да импортира основни стоки и да поддържа редовен износ и внос. Пристанището в Бейрут, което наскоро премина през няколко фази на модернизация и развитие, е едно от най-важните в Близкия изток и служи като основен вход за стоки от Европа към Сирия, Ирак, Йордания и държавите от Персийския залив. Това е и един от основните източници на доходи за Ливан. Спирането му, в момент, когато Ливан има нужда от всеки долар, би довело до сериозни политическите сътресения, които ще заплашат стабилността на страната.
И все пак нека имаме едно на ум, когато говорим за Близкия Изток. Нищо в този регион на света не се дължи на случайности. Катастрофите, които връхлитат една след друга ливанската държава създават едно чувство на солидарност измежду страните от Арабския свят. Днес светът е съпричастен с Ливан. Мир на праха на загиналите и нека виновниците бъдат открити, за да може да поемат своята отговорност.
