fbpx

Климатичният алармизъм в контекста на предизборната борба

Време за четене: 6 мин.




Ако спрете дете на улицата и го попитате по какво си приличат и по какво се отличават предизборните програми на кандидатите за следващия парламент, то със сигурност ще ви отговори, че се различават по все по-щедрите заплати, които обещава всяка следваща програма, а пък си приличат по грижата за околната среда. Едва ли има програма, от която да не сияе „зелената сделка“, а в доста от тях тя даже е изведена като приоритет. „Напълно подкрепяме тази цел (въглеродна неутралност до 2050;  високоефективна „нулевовъглеродна“ икономика – б.м.) – пише в една амбициозна програма – и ще се възползваме максимално от възможностите, предлагани от Зеления пакт“.

Илюстрация: Танер Ергин

Що е то „нулевовъглеродна икономика“? Ето дефиницията на Асоциацията на производителите на екологична енергия:

Въглеродна неутралностклиматична неутралност или нулев въглероден отпечатък се отнася до постигането на нулеви емисии на въглероден диоксид посредством балансирането на въглеродните емисии с отстраняване на въглероден диоксид (често посредством въглеродно компенсиране (carbon offset))  или просто цялостно елиминиране на въглеродните емисии (преминаване към „следвъглеродна икономика”). Използва се в контекста на процеси, които отделят въглероден диоксид – транспорт, производство на енергия, земеделие, индустриални процеси“.

И ето: чета в тази българска предизборна програма, че кандидатите, ако спечелят, до 2050 ще въведат „нулевовъглеродна икономика“. Предполага се, че всички, които възнамеряват да гласуват за такива кандидати, са съгласни и дори желаят въпросният експеримент да се проведе у нас.

Ние да не сме нещо по-долу от останалия свят!

„Закон за изменението на климата“ във Великобритания се оказва, че е приет още през 2008. Според него до 2050 емисиите на парникови газове трябва да са с 80% по-малко в сравнение с 1990. До 2050 ще се похарчат трилион и половина евро, за да може през 2100 планетата-майка да е по-хладна с… 0,014оС, което е два пъти по-малко от допустимата грешка (±0,03°C) на сателитните уреди за измерване на температурите. Но пък прилагането на този закон доказано ще доведе до някои съвсем осезаеми и краткосрочни последици като срив на пазара за недвижими имоти, оскъпяване на новото строителство, поскъпване на електроенергията, редовно прекъсване на тока, поскъпване на транспорта, поскъпване на храната, строги ограничения върху полетите и корабоплаването, ограничения върху консумацията на месо, високи въглеродни данъци… Тревожно е да видиш тази картина в предизборните програми на български политически партии.

Въпреки че климатичният алармизъм бе компрометиран най-малкото от Климатгейт, при който хакнаха електронните пощи на десетки учени и ги хванаха как се наговарят да манипулират данните за климатичните промени, както и от лъжите на Ал Гор преди 15 години, които не се потвърдиха във времето и заради които му отнеха нобеловата награда (впрочем какво стана с медийната звезда Грета Тунберг, която също не спечели нобелова награда и чието единствено смислено настояване комай беше майка ѝ и баща ѝ да престанат да произвеждат деца?), въпреки това алармизмът продължава да е водеща световна идеология и политиците градят върху него тежки политики, взимат съдбоносни за бъднините на света решения, разпределят и преразпределят трилиони, сякаш алармизмът е безспорна научна истина.

В абсурдите си стигат дотам, че затварят централи на въглища и газ, затварят атомни централи, а същевременно искат да се увеличи потреблението на електричество чрез забрана на битово отопление с изкопаеми горива и преминаване на електромобили. Една от мерките, които предвижда британският закон за изменението на климата, е да се внася ток, вместо да се произвежда. Но вносът на ток не е ли просто износ на въглероден отпечатък? В крайна сметка не се ли грижим за планетата в нейната цялост и повсеместност? Не знам, може би не разсъждавам модерно, но всякакви там „зелени сделки“ ми приличат на самоубийство. И то без никакъв друг ефект, без никаква друга полза, че да кажеш: направих болезнена, но необходима саможертва!

Да оставим плашилата.

След Малкия ледников период през XVI-XIX век в момента сме свидетели на закономерно затопляне. Резултатът е по-добри условия за растенията, за животните, които се хранят с тях, за животните, които се хранят с първите животни, и за човека с неговото земеделие и животновъдство. А евтината енергия е задължително условие за тъй обожавания прогрес, за заветния икономически растеж и в крайна сметка за увеличаването на човешката популация като желан или пък случаен съпътстващ ефект. Алармизмът и произтичащите от него политики (вижте например екипът на Байдън, който се ангажира цялата страна да премине към 100% възобновяема енергия в рамките на 15 години, което според специалисти ще доведе до недостиг на енергия в чудовищни размери, драстично поскъпване на тока и режим), този алармизъм е античовешки. Няма друго обяснение. Кого пазим от климатичните промени – човека или някого другиго? Ако е човека, не е ли очевидно, че „зелените сделки“ ще увредят качеството му на живот, включително и здравето, много повече и много по-бързо от недоказаните климатични катаклизми в бъдещето? Моля само да си припомните прогнозите на развенчания нобелист Ал Гор, който през 2008 каза, че арктическите ледове ще се стопят окончателно до 2013, а през 2009 коригира датата на този апокалипсис на 2014. В момента, доколкото съм чел, ледовете и на двата полюса се радват на отлично здраве и дори бележат рекорди. Припомнете си само това и не затормозявайте умовете си със спомени как Малдивите ще потънат (1988), как до 2000 г. морските нива ще заличат всички нации (1989), как до 2024 г. Великобритания ще се превърне в Сибир (2004), защото имаше време, когато рицарите на климатичните промени, освен на глобалното затопляне, развяваха и плашилото на глобалното замръзване; как до Климатичния хаос остават 500 дни (2014) и т.н., и т.н. Ако в името на апокалиптични видения унищожим човечеството сега, кой ще дочака бъдещите катаклизми, ако изобщо се случат? Кой ще ги възпее? Но ако не човекът е целта на алармистите, ако целта не е неговото оцеляване, тогава коя е?… И така се раждат конспиративните теории.

Добрата лъжа е тази, която се носи на крилете на истината. И не е само климатичната истерия. След Втората световна война човекът узря за сделката „свобода срещу сигурност“ и може би огромни и същевременно съмнително образовани човешки маси се управляват именно така. Когато през 2001 взривиха кулите близнаци, помня как бабичките в градинката на „Св. Георги“ се обаждаха на полицията за всяка захвърлена торба, сакън да не е бомба! Тогава актуален беше тероризмът. Днес по-модерна даже и от климатичната истерия е пандемичната. Хаотичните и често необясними мерки срещу коронавируса застрашават нормалните икономически и социални отношения между хората не по-малко от зелените сделки. Защо? Защо се самоубиваме? Нима наистина хомо сапиенс е станал толкова многоброен? Нима популацията наистина трябва да се редуцира? Но дори и да е така, защо я редуцират (включително и чрез възпитаване на отношение към семейството и раждането на деца) най-настървено там, където далеч не е най-многобройна? Само на мен ли ми се струва, че има нещо лукаво във всичко това? Нещо античовешко, нещо необяснимо… Ако сме го пропуснали, обяснете ни, моля, ще се опитаме да разберем, колкото и да сме тъпи.

Ще бъда, ако не горд, то поне относително спокоен българин, ако нашите политически сили – кандидати за следващия парламент – свалят зелените очила и не повтарят като папагали разни безумни заклинания, измислени кой знае къде и кой знае с каква цел.

Ако цивилизацията, към която принадлежим или поне си мислим, че искаме да принадлежим и това си заслужава голямото драпане, е решила по някаква причина да се самоубие, то дали е целесъобразно българските политици да ни присъединят към това намерение, само и само за да покажат прогресивност, модерност и най-вече лоялност? Хубаво е да не забравят, че страни като нашата – сравнително бедни – ще понесат експериментите на „модерния“ свят много по-тежко от самите им инициатори. Сляпото подражателство или пък осъзнатото подмазвачество лесно могат да заприличат на национално предателство. Очевидно е, че кариерата на мнозина политици преминава през външна подкрепа, но ако загубят безвъзвратно вътрешната, никаква външна няма да им помогне, защото ще загубят и нея. Нашите политици са интересни за чуждестранни господари единствено заради вътрешното си влияне. Да не го забравят. А пък аз, ако изобщо реша да гласувам, ще гласувам за някого, който не се прави на Капитан Планета пред филанкишията. Освен това мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.





Оригинална публикация

Споделете чрез

Предишен

Следващ