“И рече Господ Бог на змията: загдето си сторила това, проклета да си между всички животни и всички полски зверове; ти ще се влачиш по корема си и ще ядеш прах през всички дни на живота си;
и ще всея вражда между тебе и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще те поразява в главата, а ти ще го жилиш в петата”
Битие 3:14-15
Историята на Рождество Христово е историята на едно изпълнено обещание. Обещанието, дадено от Твореца, Създателя на хората и Вселената при митичното прогонване на нашите предци Адам и Ева от градината Едем – че някога този Рай отново ще бъде постижим.
Как е изпълнено това обещание можем да видим от една картина от епохата на Ренесанса. Тя е на италианския художник Джото ди Бондоне и изобразява Рождество Христово. Ренесансовия творец е подходил по необичаен начин и е нарисувал Иисус Христос не като един, а двама младенци – символизиращи двете Му природи – човешката и божествената.
Сам Бог стана човек, за да може да извърши най-божественото: спасението. Спасението на човека от самия него. От грехопадналата ни природа и от смъртта. За да бъде извършено това наистина мистично и славно дело, е необходимо нещо по силите единствено на Твореца на света – смирение.
Смирен, Богочовекът Христос дойде и чрез смирението си донесе прошка.
Смисълът на днешното Рождество се разкрива в пълнота по пътя към Литостратон и Голгота. Там където творението осъжда Твореца и изпълнява присъдата си. А тя е най-тежката, на която човечеството, непонасящо Светлината, е способно.
Страданието на най-невинния измежду невинните по прищявка на тълпата. На Онзи, който не просто е най-праведният, но е Правда и Истина Сам по Себе Си. Жестокостта обаче този път – и само този единствен път – носи неочакван отговор – Възкресението. Но този един път, този различен отговор, е достатъчен за цялата Вселена. Защото тя никога вече няма да бъде същата. Никога повече човек няма да понесе тежестта на греха и неправдата по същия начин, защото Един вече я е понесъл. Обновил човека – най-славното си творение – и с това и целия свят. Началото на това Божествено дело започва точно с Рождество.
Раждаме се, не за да умрем, а за да живеем във вечността – защото Онзи, родил Се от Дева и страдал за нас на кръста, приел с невинността и чистотата Си най-тежкото наказание, на което е способно човечеството, е строшил оковите на смъртта за всички нас.
Историята на Рождество Христово не е просто историята на едно изпълнено обещание. Тя е паметта за него. Живият повече от две хилядолетия спомен, че портите на Рая са вече отворени. И ни чакат да влезем. Как да влезем обаче? Христовото пришествие ни учи – да се радваме на Светлината като обичаме и търсим Живота и Истината. Дори когато
„Тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират“.
(Мат. 7:14)
Тази най-съществената особеност на нашата християнска религия – нейната неделима и неизменна историчност, историчност, която дръзко твърди и претендира, че чудото е възможно и че чудеса са се случвали. И около вярата, историчната вяра, в най-важното чудо – Христовото Рождение, Неговият живот и чудното Му Възкресение е основана цялата ни вяра. Това е и което я дефинира като по-различна в сравнение с всички останали религии и в известен смисъл я прави не религия, а нещо повече или поне по-различно – това е именно нейната историчност. Нашият Господ Иисус Христос е по-различен от индуския Кришна, египетския Хор и персийския Митра по един важен начин: живял е наистина и споменът за него ние пазим, спомен за Жив – Човек и Бог едновременно, който е живял, веселил се е на сватбата в Кана, вечерял е с апостолите, молил се е в Гетсимания и е страдал на Голгота – реална личност, оставила своята диря в историята, в паметта на апостолите и народите, а не митологична идейна абстракция, каквато са езическите богове. Разговарял със съвременниците Си и оставил паметта за Себе Си, съхранена в Евангелията. И Жив Бог, до Който можем да се докоснем, като последваме завета Му – изпърво като се смирим и си простим.
Родилият се в плът преди две хиляди години Богочовек днес за пореден път ни подканя да се роди у всеки от нас. Да добием Божественото бидейки хора. Защото, подобно на Него, и ние за това сме родени.
