Когато казах, че на въпроса „А кой идва след О.?“ трябва да се отговаря с „Аз“, изобщо не се шегувах.
Всеки един, или айде повечето от нас, могат с пълното право да кажат „Аз. Аз идвам след О.“ (без удивителни „!“, а просто с точка „.“, защото просто известяваме за факт). Да, нямам предвид, че точно моето персонално „аз“ идва след О., но знае ли човек, може и да се наложи.
„И какви са ви идеите? Как ще ги реализирате? То нали всички крадат“… тия контра-аргументчета може да си ги монтирате на свежо интимно място. 175 дни по улиците в искане на #Оставка, голяма част от времето на голяма част от нас е заета в това да посочва проблемите.
От толкова посочване на проблемите, няма как да не почнат да се посочват и решенията. И то решения, родени сред дискусии, умуване, спорове. Така да се каже, решения взети с консенсуса, който толкова много ни хвалят.
Все от нещо трябва да се почне. Не може само да се мрънка, че нямало кой да ни остави да направи едно или друго. Ми.. грешка. Никога не съм чакала някой да ме оставя да правя едно или друго. Това ни е хубавото на поколението, че докато родителите ни бутаха комунизма, ние се самовъзпитавахме във взимане на решения и изследване на света. Нямам намерение да чакам някой да ме оставя да свърша нещата, които смятам за редни.
Всичко в държавата е навързано като.. мисля, че се казва „свински черва“… възелчета, възли, кръгове, договорки, обвързвания, извиване на ръце или, с други думи, нечисти интереси.
Решенията са кратки, прости и ясни. Просто някои трябва да има топки, за да го направи.
Аз мисля да почна с енергетиката. Реформа, реформа и пак реформа. Да, реформа се прави с много пари, но, да обясня на комунистите – парите за реформа са ИНВЕСТИЦИЯ, а не РАЗХОД. Почвам с нея, защото са най-големите интереси, с които пък ние нямаме намерение да се съобразяваме. Почвам с нея, защото е нужен голям консенсус.
Аз съм за развитие на ядрената енергетика. Но всичко в нея трябва да минава възможно най-прозрачно (не казвам, че трябва да се знае всичко, все пак за национална сигурност става дума). И не казвам, че непременно ще стане моята. Може разните там зелени да надделеят и да го караме на рапица, рай грас и слънце. Но това ще видим. Според мен истината е в микс между двете. Няма как да се получи иначе.
Но това, което е сигурно е, че се дава краен срок за експлоатацията на централите с въглища. Хоризонт от 5 до 15 години за спирането или преструктурирането им. Ау, ами миньорите. Ами миньорите ги преквалифицираме, пренасочваме и т.н. „Ами те цял живот само това са правили“. Цял живот със средна продължителност 40 години или? И, без да е цинично, ако цял живот са копали, да се занимават със земеделие. Пак си е копане.
Ау, ама земеделието е в упадък. Няма хляб в него. Айде бе, черноземът на клета майка България да не може да роди зеленчук. Просто интересите нещата да не се случват ги има и тук. Борса. Борса. Борса. За зеленчуци, за плодове, за животни. Всеки да решава прекупвач ли ще ползва или ще ползва борса. В конкуренцията се ражда качеството, а качество определено е нужно.
Слушам как некви чичковци, които живеят в 63 година, щели да възстановяват Кремиковци, Химко Враца и какво ли не още. Идиоти. Клета майка България е малка, мъничка държавичка, с мънички ограничени ресурсченца. Не ни трябват огромни тежки предприятия.
Не сме Съветска Русия за ваше съжаление. У България руда, освен златна разбира се, надали има в такова изобилие. На нас ни трябват предприятия, които да развиват иновациите. Предприятия, които се основават на база на техническия прогрес – ако така може да го схванете. Включително и предприятия, които да подпомагат земеделието да дава по-качествена продукция.
Ау, ми откъде хора за такива предприятия, то с днешното образование няма кадри.. Айде бе. В България все още има прекрасни учени и преподаватели. А и съм убедена, че хора, които живеят и работят в онзи, другия свят, биха се върнали с голяма радост в България, ако им се предостави пространство и възможност да правят изследванията и откритията си. И ще го направят дори в началото да няма възможност за огромни заплати. А тези хора, също така, могат и ще преподават. А да ти преподават хора от практиката е безценно.
Та.. общо взето е това. Написано е простичко, случването ще е сложничко. Но трябва да се почне.
А, и btw., чувам, че протестът не родил лидери. Не родил, my ass. Протестът оформи и кали много такива. Просто чичковците от 63 година не могат да схванат, че днешното лидерство се оформя от повече хора и не е вождизъм.
Айде, до скоро, аз отивам за една Оставка.
