НОВО

Не ми се обиждай, но…

Идеологическите бесове се пренасят през култури и територии, прекосяват граници и цивилизационни различия, понякога пристигат със закъснение, но когато се вселят в едно обществено тяло, симптомите много бързо започват да личат. Често се случва политически вирус, който...

Да ти се изправи русата коса: Индия и Джаму и Кашмир

В края на миналия месец и без това вече побелялата коса на министър-председателя на Индия Нарендра Моди е имала всички основания да опровергае физическите закони и напук на тях да се изправи. Понеже във Вашингтон Имран Кан, пакистанският колега на индийския премиер,...

Прасето на малкия човек

Аман от този малък човек! Комунистите набиваха в главите на децата неговия образ в руската дореволюционна литература, той беше жертва на хищните експлоататори и фокус на класово състрадание. Едва ли не, когато попитаха едно чавдарче или пионерче какво иска да стане...

Принцове за социална справедливост

Последните изяви на принц Хари и Меган Маркъл затвърждават впечатлението, че двамата са решили да се представят в пространството като нравоучителното и снизходително „сошъл джъстис“ крило на британското кралско семейство. Расизъм, климатични промени, размахване на...

Трезво за пожарите в Сибир

Пожарите в Сибир през последните две седмици предизвикаха лавина от медийни публикации и коментари в социалните мрежи, в които е ужасно трудно да се различат фалшивите новини и истерията от реалните факти и последствия. Стигна се до толкова очевидни примери на грозна...

(А)политическа чума

Една тема, която не е особено популярна в пространството между Шишман и градинката на Кристал, между Витошка и „Народен“ – чумата по свинете. Макар и не особено интересна за горните ареали, потенциално тя има много по-голям протестен заряд отколкото изборът на нов...

Оръжието е най-автентичната форма на Феминизъм

Тече процес на силно затягане мерките за притежаване на огнестрелно оръжия – както в Северна Америка, където се случват често масови престрелки, така и в Европа, където не се. Подобни предложения биват чувани, а понякога и повече от това, доста често в Европейския...

Добрият влогър е глобеният влогър

Коварно време е лятото. Всички са на почивка начело със знатните граждани, които определят дневния ред на обществото и произвеждат новините. Парламентът е във ваканция. Гражданското общество е в Никити или на Вурвуру. Няма новини. Медиите се чудят какво да си изсмучат...

Призракът на социализма крачи към Столична община

Един призрак броди със смели крачки към сградата на Столична община и това, без капка ирония, е призракът на социализма. За съжаление освен този призрак, като че ли нищо друго не крачи към същата тази сграда, която прави предстоящите избори за местна власт в края на...

Стратегия за развитието на София – град на свободни хора

Архитект Христо Генчев е основател и съсобственик на най-голямото проектантско бюро в Европа за фасади и външни конструкции. Завършил е Техническия университет във Виена. Възпитаник е на Класическата гимназия за антични езици и култура. Син е на известния урбанист и...

Консерваторът, който управляваше с враговете си

Време за четене: 5 мин.

През 1892 година правителството на Стефан Стамболов преживява силно сътресение. Григор Начович, който през годините на стамболовия режим е посланика на България във Виена и министър на финансите и външните работи скъсва отношенията си с управляващата партия и подава оставка като министър. Причините за този акт са толкова много, че вече не е ясно коя точно от тях е довела до ескалацията на отношенията между премиера и министъра. За никого от съвременниците им не е тайна, че двамата се мразят още от хъшовските си години и съвместната им работа от 1886 до 1892 година е изпълнена с множество интриги, удари под кръста и задкулисни политически игри.

След оставката на Начович, Стамболов организира грандиозна медийна кампания срещу него. През пролетта на 1894 година тя стига до там, че в официоза на управляващите вестник „Свобода” е публикувано сензационно „разкритие”, според което бившият министър е извършил кръвосмешение с дъщеря си Радка. Когато вижда статията Начович припада, а малко след като се свестява заявява: „За тази чудовищна гнусотия ще платя жестоко на Стамболова!” Няколко месеца след дръзкия компромат премиерът Стамболов пада от власт. Свалянето му не е плод на заканата на Начович, но със сигурност влиятелният политик има пръст в него. През пролетта на 1895 година бившият премиер пише писмо адресирано до австрийския журналист Рихард фон Мах, в което информира, че ще бъде убит и описва начина, по който това ще се случи. Той назовава, както поръчителите на убийството си, така и изпълнителите. Като поръчители на убийството му са посочени княз Фердинанд и Григор Начович. Твърденията на Стамболов остават недоказани, но и до днес хвърлят сянка върху имената на споменатите в писмото му.

Григор Начович е една от най-влиятелните политически фигури в първите години след Освобождението. Той често е свързван с това, което днес наричаме задкулисие, заради силните си международни контакти и дългата си политическа биография. Прагматик и човек на хладния разум, Начович успява да премине на бял кон през бурните следосвобожденски години, като често е принуден да прави компромиси с личните си възгледи. Той е консерватор по убеждения, но дълги години е принуден да работи с омразните либерали. В едно от редките си публични откровения обяснява, защо е избрал консерваторите пред либералите по следния начин: „Останах в тоя лагер, но без да се идентифицирам с него, защото се състоеше от добри хора и честни патриоти, докато в другия кипеше само чапкънлъкът, вдъхващ ми най – силно погнусяване.”

Роден през 1845 година в заможно свищовско семейство, първоначално Начович посещава йезуитско училище. Завършва политико – икономически науки в Париж и след връщането си в България се захваща с мащабна търговия. Заедно с това се увлича по революционното движение и оглавява Свищовския революционен комитет. Заради това през 1867 година е принуден да имигрира в Румъния. До Освобождението продължава да се занимава, както с революционна дейност така и с търговия.

Веднага след възстановяването на българската държава е избран за депутат в Учредителното събрание. Там е един от най-яростните критици на Търновската конституция и по този начин се нарежда сред лидерите на консерваторите. През пролетта на 1881 година е сред вдъхновителите на държавния преврат, чрез който княз Александър Батенберг бламира Конституцията и налага режима на пълномощията. Григор Начович е избиран за депутат неизменно от 1879 година до 1903 година независимо от бурните процеси, които текат в политическия живот на младата българска държава. През впечатляващата си политическа кариера е четири пъти министър на финансите, два пъти министър на външните работи и по веднъж на вътрешните работи, на търговията и на земеделието. Назначаван е за посланик във Виена, Цариград и Букурещ.

Интересен е фактът, че през 1882 година Начович лично интернира политическия си противник Драган Цанков във Враца, а година по-късно, след реабилитацията на стария политик става министър в неговото правителство. Подобно е развитието на отношенията му със Стефан Стамболов. Двамата са в лоши отношения още от времената, в които развиват революционна дейност. След това се сблъскват в Учредителното събрание, където Стамболов е сред лидерите на либералите, а Начович на консерваторите. Обединява ги превратът срещу княз Александър от 1886 година. По това време Начович помага на Стамболов за потушаването на метежа, който е организиран от консервативни кръгове начело с Митрополит Климент. След това е назначен за министър в правителството на Стамболов. През цялото време на сътрудничеството си двамата продължават да поддържат лоши лични отношения и си говорят само на правителствените заседания. През 1886 година Григор Начович е човекът, който къса отношенията на България с Русия. Десет години по-късно, след падането на Стамболов, пак той възстановява дипломатическите връзки на двете страни.

След свалянето на Стамболов от власт Григор Начович участва в създаването на Народната партия, която в следващите десетилетия ще бъде сред най-важните политически фактори в държавата. Избран е за министър в кабинетите на Константин Стоилов и Тодор Иванчов, а от 1903 година се отдава изцяло на дипломатическа дейност, като е изпратен за посланик в Цариград. Въпреки политическите си успехи остава неудовлетворен. През 1910 година пише, че не вижда характер и държавнически способности в нито един български политик след Стамболов. Три години по-късно Начович слага горчив край на дипломатическата си дейност, като участва в подписването на трагичния за България Цариградски договор последвал краха от Балканските войни.

В края на 1919 година Султана Рачо Петрова го посещава в дома му. По това време Григор Начович преживява тежко втората българска национална катастрофа. Мълчалив и болен той успява да каже само: „Това са последствията от убийството на Стамболова – нищо не остава ненаказано.” Няколко дни по-късно, на 4 януари 1920 година умира на 75-годишна възраст.

Споделете чрез

Предишен

Следващ

Запишете се за нашия бюлетин:

По този начин, ще получавате:

* Най-интересните статии от месеца
* Новини за събитията организирани от нас
* Ексклузивно съдържание

Успешно записване за бюлетина на Консерваторъ!